Здравейте,
Методът за сваляне на енергия от ефира, чрез кълбовидна мълния явно работи при определени условия.
Кълбовидната мълния в затворени помещения не докарва допълнителна СЕ, а само на открито, където потенциалната електростатична енергия се превръща в СЕ. Този подход изисква да имаш предавател и приемник или приемници. На този подход евентуално работи генератора на Капанадзе, защото ползва заземяване или заряда на Земята като източник на СЕ. Установката е относително сложна и при определени условия няма да работи, ако няма потенциална електростатична енергия.
Предлагам друг подход да се ползва инвертор както в диска на Сърл. Да обобщим:
1. Единична бобина имаме явлението самоиндукция, Ленц ефект/действие-противодействие/.
1.1 Да елиминираме Ленц ефекта, разделяме по време и слагаме кондензатор и получаваме времеви резонанс.
1.1.1 токов, паралелно свързване, логическо "или"
1.1.2 напрежителен, последователно свързване логическо "и"
2. Двойна бобина, безиндуктивна бифилярка няма самоиндукция и Ленц ефект, а може и пространствен резонанс.
2.1 токов, последователно свързване, логическо "и"
2.2 напрежителен, паралелно свързване, логическо "или"
Пространственият резонанс е обратен на времевия.
При резонанс се увеличава или тока или напрежението но не и двете т.е. няма СЕ. Остава тройна намотка/трифилярка/.
3. Тройната намотка не е популярна в електротехниката. Идеята е проста да се получи явление обратно на самоиндукцията, инверсия на Ленц ефекта или /действие-съдействие/.
Бифилярна намотка поставена в електрично потенциално поле, пак си остава неутрална и няма СЕ. Трябва да се създаде вихър от магнитно поле, подобно на магнита в магнетронна диодна лампа. Вихърът разделя материя и антиматерия и съответно имаме потенциална разлика, принципа "Разделяй и Владей". Магнитът може да се замени с електромагнит/бобина/. Така се получава една конструкция от три бобини електрично и магнитно поле в едно направление. Стандартно електромагнитното поле е разделено във времето и пространството на 90 градуса.
Получава се трифилярна намотка, с едновременен пространствен и времеви резонанс, "Единението прави силата".
Това се наблюдава в диска на Сърл, еднопосочно въртене на постоянни магнити и електрично поле подобно на спиците на магнетрон. Тази конструкция е сложна за направа в любителски условия, размерите трябва да са точни, но кой ги дава? За това прибягван до прости променливотокови трифилярни опити и коаксиални кондензатори.
Този подход за направа на инвертор с подръчни средства, на любителско ниво ми изглежда постижим!