Ще покажа точно кои са интересните моменти в двата документа, за да може всички да се ориентират лесно в текста.
Първия интересен момент е, че в ясен текст е показано как се въстановява ел. заряд на електрета в процеса на работа на устройството. Ще поставя текста на руски език и превода му на български. Цитата е от първия документ от 1982г.
На руски език:
"Отключение коммутатором внешней цепи от электродов в течение времени dt(2) обуславливает последующее индуцирование свободных зарядов на внешних поверхностях электродов электрета, а также спад до нуля тока во внешней цепи. При последующей коммутации электродов на внешнюю цепь в последней течет новый импульс тока, той же полярности что и предыдущий, который также обусловлен изменением электрического заряда электродов от максимального значения до нуля, т,е. путем нейтрализации свободных зарядов электродов."
На български език:
"Отключването чрез комутатора на външната верига от електродите в течение на време dt(2) осигурява последващо индуциране на свободни заряди на външните повърхности на електродите на електрета, а също така и спадането до нула на тока във външната токова верига. При последващото подключване на електродите към външната верига, в нея тече нов токов импулс, имащ същата полярност като предишния, който също се базира на изменението на електрическите заряди на електродите от максималното значение до нула, т.е. базира се на неутрализация на свободните заряди на електродите."
На практика отключването на електрета от веригата осигурява неговото презареждане.
С това се установява какъв е източника на тока, който в краина сметка излиза от устройството.
Сега да видим какъв КПД може да има това устройство. Цитата е от втория документ от 2002г.
На руски език:
"Размеры электрета 1, полярного диэлектрика 5, сформированного толщиной 0,3 ... 2 мкм, обусловливаются габаритными размерами устройства в целом с учетом того, что с ростом площади электрета 1 и полярного диэлектрика 5 пропорционально возрастает величина генерируемого тока."
На български език:
"Размерите на електрета (1) и полярния диелектрик (5), изработен с дебелина 0.3 ... 2 мкм, се обуславят от габаритните размери на устройството като цяло, с отчитане на факта, че с нарастване на площа на електрета (1) и полярния диелектрик (5) пропорционално нараства величината на генерирания ток."
Тук разбираме, че с нарастване на площа на електрета и полярния диелектрик пропорционално нараства величината на генерирания ток.
Понеже разходът на ток за превключване на комутатора не се променя и не зависи от промяната на площа на електрета и полярния диелектрик, то трябва да приемем, че той е постоянен. Тогава КПД-то на това устройство може да бъде по-малко или равно на 100%, а може да бъде и по-голямо от 100% и всичко зависи само от избраната площ на електрета. Скандалното е, че никакво превръщане на енергията не се наблюдава, а всичко зависи от размерите на електрета.
Следващ момент е количеството ток получен от устройството. Цитата е от втория документ от 2002г.
На руски език:
"Ток короткого замыкания во вторичной обмотке высокочастотного трансформатора достигал значения 1,2-1,5 А, что практически на порядок выше, чем ток во внешней цепи, генерируемый устройством-прототипом."
На български език:
"Тока на късо съединение във вторичната намотка на високочестотния трансформатор достигна значения от 1,2-1,5 А, който е с почти на порядък по-голям, отколкото тока във външната верига, генериран от устройството-прототип."
Понеже не е указано, какво е напрежението на изхода на трансформатора, ще приемем някаква минимална стойност, като имаме в предвид, че този ток трябва да захранва примерно устройство за връзка. За това едва ли ще бъде по-малко от 1 волт. За електроника е добре 5 волта, но нека направим сметката за 1 волт. Получава се 1.5 вата за квадратен сантиметър, или 15000 вата на квадратен метър. За сравнение потокът слънчева енергия на морското равнище по обед в 12:00 часа е 1020 вата на квадратен метър. При това слънчевата батерия има около 20% КПД и престоява когато няма слънце. А 1 квадратен метър електрет може да се вкара в кутия с размерите на акомулатор за кола и при това ще работи 24 часа в денонощието, независимо дали има облаци или е нощ. Освен това електрета е направен от плексиглас и при всички случай е по-ефтин от слънчева батерия.
И последно искам да покажа, че на същия принцип може да се конструира устройство, което да захранва с ток превключателя - герконово реле, на базата на захранване от електрет. Така устройството става напълно автономно и не се нуждае от захранване. Впрочем в двата документа не се разглежда въпроса как се извършва захранването на релето. Това очевидно е отделен въпрос. Примерната схема съм взел от някакъв урок за резонанса. Не знам в кой клас сега учениците учат за резонанса, но от втория документ се вижда, че автора му, господин Сычик добре се справя с резонанса. Така че е малко вероятно да не е реализирал подобно захранване. Схемата съм се постарал да направя така, че вторичната намотка да има минимално натоварване (включване на 2 транзистора), за да се намали обратното влияние на вторичната намотка върху колебателния контур.
Ето примерна схема на такова устройство:
