Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Соларни източници - фотоволтаици, нагревателни и др.
Позициониране на вакуумни тръби
Vetap:
Искам да споделя и резултатите от моите експерименти. Сравнявам ефективността на тръбата когато е свързана направо към резервоара и когато се използва топлообменник, изработен от медна тръба с около 25 - 30 mL ацетон в нея. За съжаление за сега не съм решил проблема с пренасяне на топлината от вътрешната страна на вакуумираната тръба до медната тръба. Експеримента направих с алуминиево фолио и месингова гъба ( използва се в домакинството за миене на чинии). Двете тръби бяха поставени под един и същ ъгъл спрямо хоризонта на разстояние 20 cm една от друга. Съдовете, в които ставаше измерване на температурата бяха топлинно изолирани. При експеримента използвах калориметричен метод за изчисляване на енергията, получена от двете тръби. Тръбите са L=1800mm, Вътрешен диаметър 45mm
За варианта без топлообменник Q = 804.5 kJ, С топлообменник Q= 425.49 kJ.
Изводи:
Директното свързване има безспорни преимущества - по високо К.П.Д, и не е необходима помпа за циркулация. По евтино е - не са необходими медни тръби.
Недостатък е свързването към резервоара. Но има начини все пак - лепила, силикони и т.н.
Предполагам, че при по-добро решение за пренасяне на топлината от вътрешната страна на вакуумираната тръба до медната тръба ще се получи по-добра ефективност.
При проява на интерес мога да предоставя снимки и резултати от експеримента, както и обмяна на опит.
valex:
И моите предпочитания вървят към директен топлоносител в тръбата.
Графиките от днес са подобни на предните.
Изводи:
1. при така поставени тръби дясната тръба (син цвят) има почти 100% ефективност на оптималната (сравнявам скоростта на нарастване на температурите). Тоест положение приближаващо се към хоризонтална тръба, но перпендикулярно на слънчевите лъчи.
2. има линейно топлоприемане при издигането на слънцето до към 13ч. (после попадам в сянката на дърво)
Следва да засека температурните данни следобяд.
Да сваля хоризонталните и вертикални ъгли по часове за да апроксимирам към зимното положение на слънцето.
GreenHulk:
А не е ли вариант да се направи нещо програмируемо - което да сменя ъгъла според часа и сезона, и да е с обратна връзка - ако някой от параметрите са промени, да действа проактивно? Ако вместо Ардуино се ползва Росбери ПИ може да се вкара и софтуер на високо ниво в управлението.
juliang:
Хълк, проблема е че 2 сервомотора които да издържат работа отвън и да могат да местят 100 кила конструкция струват колкото панела :) Иначе в такива конструкции се залага един прост календар - примерно 10 позиции за през час в денонощие за мотора ляво-дясно и 10х10 позиции (ден/година) за мотора горе-долу. Това са ... килобайт таблица, която можеш да я навреш в ардуино.
Точното позициониране не е толкова важно - няколко градуса отклонение практически не влияят на добива.
Обратна връзка не ти трябва - движението на Земята около Слънцето е съвсем предсказуемо и няма какво да го промени.
Може да се измисли някаква параболична релса/шина по която панела да се движи вертикално докато го местиш по хоризонтала. Така дневно ще ти трябва само един мотор местещ панела наляво-надясно. А шината когато се сетиш - примерно веднъж в месеца - можеш да я спуснеш/вдигнеш с 2 болта за да коригираш сезонната промяна по вертикала.
krasias:
juliang, линейни мотори за сателитни чинии има и по 20 до 50 лева и стават идеално за тези панели. А обратна връзка може да се направи и с терморелета на принципа на фоторелетата при фотоволтаиците.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия