Е, де да беше така, ама не е, защото в патента пише, че допълнителната енергия идва от вън, от обкръжаващото ни пространство, а не се натрупва за сметка на захранването. Дори генератора да има много висок КПД, винаги има няколко процента загуби, които се натрупват при всеки импулс при „пълненето на кофата“ и никога не можеш да отдадеш на товара повече енергия, отколкото си вложил, елементарна логика.
Капанадзе казва, че в неговия генератор има две устройства с КПД от порядъка на 30-40%, но COP или КОП е десетки пъти над 1. Какво е КОП, коефицент на качеството на енергията, с колко пъти можеш да увеличиш енергията на изхода за сметка на външна енергия. А това е ясно доказателство, че енергията не се натрупва за сметка на захранването а идва от вън от отвъдното, ефира, етера, вакуума, тъмната енергия и т.н.
А, как идва тази енергия от вън, е вече друг въпрос. Имам някакви предположения, с които не искам да ангажирам никой.
Качвам едно клипче, на което е показан сблъсък на две вортекстни димни кръгчета, такива каквито всеки обигран пушач може да направи с устата си, само че на клипа се генерират от две машинки.
По същия начин Капанадзе блъска магнитните полета на двете бобини в генератора си, което той нарича биене на честоти. Отдавна има теории и спорове, че магнитното поле е всъщност поляризация на ефира, етера, при което се създават ефирни вълни. Да предположим, че магнитното поле на едната бобина при всяка пулсация взаимодейства с ефира и създава ефирна вълна, подобна на кръгчетата от клипа, която тръгва в посока на вектора на магнитното поле. Същата ефирна вълна се създава и от другата бобина и тя се насочва срещу първата и следва сблъсък, колосален сблъсък, както на клипа, даже камерата зацикли при сблъсъка.
Какво виждаме при сблъсъка на клипчето, кръгла плоскост, която се разширява радиално и в апогея на разширяването в периферията на тази плоскост се получават синфазни вълни, които в последствие се завъртат и преминават в много на брой по-малки кръгчета, но обърнати на 90 градуса спрямо двете основни кръгчета. Да предположим, че както магнитното поле може да създаде искуствена ефирна вълна, по същата логика и обратния процес е възможен, защото в този случай ефира е поляризиран или е нарушено равновесието и той се стреми да го възстанови, а как ще го възстанови, като енергията от малките кръгчета или ефирни вълни премине пак в магнито поле, което ще индуцира ЕДС в товарната бобина, а тя е нищо друго освен кабела на заземлението, който минава по средата на двете основни бобинни и е разположен на 90 градуса спрямо тях. Или с две думи няма Ленц ефект.
Трябва да се направи и друго предположение, че при такъв сблъсък на изкуствено създадени ефирни вълни се получава много повече енергия от вложената за създаването на магнитните полета, които създават самите ефирни вълни и другия плюс е, че няма Ленц ефект. По думите на Капанадзе, колкото е по-висока честотата, толкова и мощността на изхода е по-голяма. Колкото повече малки ефирни вълни създадем, толкова повече мощност ще получим.
Спомнете си хранителя на вечно движение на Ед. Лидскалнин, там имаме две бобини, които, са свързани противофазно и се подава електрически импулс, по-горната логика магнитните полета на тези бобини създават две противоположни ефирни вълни, които се сблъскват и енергията от малките кръгчета ефирни вълни от периферията преминават в магнитно поле, което се движи в магнитопровода вечно, докато не се прекъсне самия магнитопровод. А магнитопровода е разположен на 90 градуса спрямо бобините и пак няма Ленц ефект.
Качвам малко снимки на самия сблъсък от клипа, за да стане по-ясно за, какво иде реч.
Еее, пак написах цял роман, хайде със здраве.
Не можах да кача клипа, но мисля, че снимките са достатъчни.