Има едни спортни самолети, наречени планери, изпълнението има е много малък фюзелаж с огромни крила до 40, 50 метра, те имат мотор, като се вдигнат на определена височина мотора се спира, и за да не пречи витлото се прибира във фюзелажа, има и изпълнения с не усукани витла, и когато се изключи мотора витлото се завърта хоризонтално и слижи за крило. Само по този начин може да се предвижиш ефективно с много малък разход на енергия. В зависимост от самолета и майсторството на пилота при тихо време могат да се изминат разтояния до 30, 40 пъти повече от височината, на която първоначално се издига самолета, а тази височина никак не е малко, някои са способни да се издигнат над 8 000 метра. Но това е спорт или забавление а не масово приложим начин за предвижване. Но важното е, че перката се елеминира по време на планирането, тя пречи и това е съвсем очевидно и интуитивно се усеща. На врмето имаше едни самолетчета които бяха вързани с един конец, имаха и перка за парлама, като го заъртиш самолета и той лети, ако махнеш перката пак ще лети, но с много по-малко усилие, който си е играл с такова нещо знае за какво става на въпрос, който не си е играл сега лови мухи, и тук не става въпрос за никакво образование, а за една игра, същото нещо се усеща с перките които купуват на децата по панаири и паркове, като тичаш и перката се върти и усещаш напрежение в ръката, ако е няма перката усещането е друго.
