Верни неща казва колегата
Robinzon, това е точно така.
Всъщност това е била мечтата на всяка западна империя, да обхваща целия свят и всички да са роби. Това ли е свободата, за която скачаха по площадите нашите демократи - синовете на бившите комунистически функционери? Те, те сага викат вие сте комунисти, като някаква обида - крадеца вика дръжте крадеца, а всъщност точно те предават народа си - ще го правят джендърски, ще гъмжи от педераси. Т.н. "началници", както ги нарича премиера управляват света по два начина: думата демокрация присъства във всяко изречение от политическата риторика, т.к. думата "етер" във форума "Мазето.нет"
и много, ама много се тръби за борба с корупцията, но това официално, а иначе, реално:
1. управление чрез подкупи на висшите политически кръгове в една страна, от всички партии без изключение, ако това не стане, ако някой се заинати, както стана у нас през 1997 г. с Жан Виденов, който не искаше да играе по свирката на САЩ, като беше забравил кой е новия господар, тогава се включва опция
2. управление чрез пряка военна сила или друга сила, чрез провокация - примери бол: Югославия, Либия, Сирия, Украйна и т.н.
Трябва да е много глупав човек, за да не забележи, че реално няма никаква демокрация или свобода. На Бойко и правителство му е наредено да ратифицира Истанбулската конвенция. На кой от запада му пука какво иска народа на България? Кой е тоя глупак, който си мисли, че е свободен, коя е тая мека китка? - няма по-глям роб от този, който си мисли, че е свободен.
Съвременното робство не се изразява в оковаване във вериги. Днешният роб може свободно да пътува из целия див запад. Ако този роб е предприемчив и реши да прави самостятелен бизнас, той взима кредит. В същия този момент той вече има съдружник - банката, който се явява мажоритарен собственик на бизнеса му, защото лихвите винаги са по-големи от печалбите - то е изчислено. И след време, когато отиде "коня у ряката" с бизнеса, банката от съдружник се превръща в робовладелец - тя продава цялото имущество на роба и цялото негово семейство, до девето коляно. Ако робът не е предприемчив, а посредствен, то той е изправен пред дилемата, дали да работи в България за 500 лв. с които ще умре от глад, а жена му ще го напусне и ще стане любовница на някой мазен и прост грък, или да отиде да бере ягоди в Англия за жълти стинки, да спи в кола или каравана, да живее, като попово прасе и с мижавите пари, да си купи един стар таралясник и да се самозълъгва колко е успял в живота, щот неговия сесълянин кара още стара лада. През това време децата му пораснали без него, той не ги познава, не ги е възпитавал и те къде да отидат, какво да сатне от тях - тя крушата не падала по-далече от дървото.
Това горе е днешната "свобода" на неосъзнатите нещастници. А яжте демокрация, западни коли и цветни телевизори...и продължавайте да скачате по площадите