Приятелю, edin, едва ли е мястото на подобен спор тук, но щом си го започнал...
Изобщо не е нужно да използваш каквито и да било "скопи" за да установиш съотношението на водорода и кислорода във водата. Достатъчна ти е една батерия, две жици, два пирона и две епруветки или някакви други цилиндрични тръбички с еднакъв диаметър и запечатани от едната страна. Сипи вода в един леген, напълни с вода епруветките и ги обърни в легена с дъната нагоре (така че да няма никакъв въздух в тях). Пъхни в тях пироните, свързани чрез жиците към полюсите на батерията. А.. и капни във водата 1-2 капки от произволна киселина или основа, ако не е достатъчно проводяща. И изчакай 10-15 минути. Обемът газ, събран в епруветките ще бъде винаги 2:1 в полза на водорода, и никога няма да стане 1:8, както би се получило, ако водата имаше формула H4O32. Ако ще и от най-дълбоките пещери, ако ще и от Луната да я вземеш тази вода. Тъжно, но факт...
Е, та "скопите" са базирани на такива простички-простички експериментчета. Те просто ги автоматизират. Никакви "научни модели" няма заложени в тях... Какъв "научен модел" има заложен в телескопа? Или в микроскопа? Същото е и със спектрофотометъра и с другите "скопи"...
Вземаш примерно ампула с неон, поставяш я във високоволтово електрично поле и тя светва в оранжево-червено. Взимаш друга с аргон и тя светва в розово-виолетово. Взимаш трета с ксенон и тя светва в светло-синьо. Защо? Скопът ти показва спектралната картина, а уравнението на Шрьодингер ти дава такова покъртително математическо потвърждение чрез разликата на енергиите на заетите и незаетите отбитали (и съответно дължината на вълната на излъчените фотони), че всякакви съмнения, или някакви "алтернативни" контра-аргументи започват да изглеждат смешни... И това може до го направи и повтори ВСЕКИ, който реши, при това ВИНАГИ СЪС СЪЩИЯ КРАЕН РЕЗУЛТАТ (нарича се още "възпроизводимост на резултатите").
Обратно - опитът ми с хора с махалца при експерименти да намерят отговорите на въпроси, чиито отговори не знаят, винаги води до... бял шум (демек нулева възпроизводимост на резултатите...). Самите те, макар да имат огромното самочувствие да са компетентни във всички области на живота и науката, се оказват абсолютно некомпетентни в областите, в които аз поназнайвам нещичко, и обикновено говорят абсолютни глупости и алогизми... до степен човек да се замисля дали пък той не се е объркал нещо? И дали другият не му говори с някакви сложни алегории и метафори, от които той самия нищо не разбира?
Та самозаблудите са много опасно нещо! Да, на пръв поглед изглежда страхотно да живееш с убеждението, че всичко на този свят ти е ясно, или поне може да ти се разясни с едно заклащане на махалцето. Или че всичкото знание на света е скрито в една единствена книга/автор - това дава страхотния шанс човек, със своето ограничено съзнание, да го погълне (цялото знание). Но за съжаление - не става толкова лесно... Всички виждаме прегърналите безрезервно Библията или Корана в какво се превръщат. Тюрен (идолопоклонничеството) за съжаление не прави изключение... Наблюдавам много хора (в това число, за съжаление, и приятели) отдали се на махалцата и на разни други подобни "практики" - постепенно остават без приятели, без семейства... За тях става по-важно "да са прави", отколкото да проумеят истината и да анализират собствените си грешки по отношение на нея. А всъщност, затъвайки все повече и повече в самозаблудите си, бавно но сигурно се отдалечават от света, от живота, от обективната истина, от нормалната логика, от комуникацията си с хората... В един момент не им остава нищо друго, освен да започнат да се изживяват като някакви великомъченици и неразбрани приживе гении. Същевременно след себе си не оставят абсолютно нищо - нито поколение, нито построен дом, нито някакъв научен труд или доктрина, нито някакво друго достижение. Всичката им жизнена енергия е отишла да доказват на себе си колко са прави, да "дълбаят" все повече и повече в "истината", която са открили, да омайват феновете си, и евентуално (ако са комерсиални) - да им прибират парите...
Споко, и в корпоративните среди е така - който изпадне в крайности, започва да губи баланса. Който загуби баланса - животът му започва да страда.
Но всеки сам си прави изборите...
С най-приятелски чувства:
Весо
