Тръгвай, в понеделник отивам да я отварям немска фирма гевербе. Във Висбаден съм заповядай пък да видиме дали ще искаш да се върнеш.
Радико , ето какво прочетох в един новинарски сайт от един такъв кто теб, дето отишъл на "хубавото":
"...Аз съм тук в Германия и виждам с очите си и усещам с джоба си напредъка на Германия. Напредък, но надолу! Това е Германия! Едни хвалби, едно лицемерие навсякъде! Това е истината дами и господа! Да не говорим за свобода на словото. Само приказки! Цялото им благосъстояние се дължи н автомобилната индустрия, но тя вече боксува на място. В момента е в криза! Има милиони коли на паркинг под открито небе, чакащи за продажба, които остаряват и горят под слънцето. Природата също не се стопанисва.
..миналата зима падна сняг и повали доста гора. Че като плъзнаха частници и наред! Работя в приборостроителна фирма изключително за автоиндустрията и имам преки наблюдения. Хора не гледайте какво и на повърхността. Прехвалената социална система е фарс! За 11 год. осигурителен стаж ми отредиха 210 Евро пенсия, а съм вече на 65. Само квартитата ми е 460 Евро. Живея на таван с обща кухня над един старчески дом в покрайнините на Мюнхен. Таксата за едно място в този дом беше преди 8 г. 3600 Евро."
Та аз така си го представям живота на гастарбайтера:
От машината в цеха, веднага в колата. Отправяме се към бърлогата и пътуваме 2 часа в огромен трафик. Пристигаме, но то вече се стъмнило. Време е за лягане. Отваряме хладилника - пълен, храната е много евтина. Квартирата няма удобствата на собствения дом - само най-нужното, все пак не сме там за удоволствия, а сме съставна част от машината-конвейра. Лягаме да спим, защото на другия ден ни чака 3 часа път и трафик до машината. И така всичко това се повтаря в цикъл void loop(). Огрухани от цикъла се връщаме веднъж-два пъти годишно в "кочината" и разправяме на българските селяци как там живота кипи, като на Маями вайс, като по холивудските филми и как сме станали богати - нека ни завиждат.
