Справочници, схемотехника, теория > Компютри, мрежи, freeware софтуер, операционни системи и др.
Защитена срещу запис micro SD карта памет
lz1jer:
Преди време имах странен случай с една 32GB карта SONY от високия клас. Картата беше в Raspberry Pi и работеше нормално в продължение на шест месеца без да се изключва, като държеше web сървър, няколко сензора и база данни в режим на ежесекундно писане и триене. Един ден Raspberry-то просто спря и констатирах, че има проблем с картата. Не се учудих, предвид начина на експлоатация. Оказа се, че на картата има само 1GB памет от общо 32, останалите гигабайти бяха станали unallocated. Със стандартните инструменти на Windows нямах успех и почти бях отписал картата, тогава пробвах с тази програма https://www.partitionwizard.com/free-partition-manager.html. Програмата има приятен интерфейс и дава подробна информация за всякакви носители HDD, SSD, SD Card, USB Flash... Успях да оправя картата и тя продължава да работи вече 16-ти месец в същия режим, на същото Pi3, целогодишно и денонощно, 24/7.
Ksurnev:
Момци, от доста дълъг опит знам, че флаш памет, ако не я форматираш още като нова - гърми по някоето време (заключват се).
Могат да се оправят със сервизните програми на производителите, но и след това е нужен формат.
СЕ от Смолян - Коцето.
getca:
Благодаря за програмата, EDM, както и на всички останали. PyroVeso, точен както винаги с изчерпателна информация. Поздрави, пич! :) В крайна сметка се оказва, че обикновените microSD, независимо от префърцунените надписи по тях се скапват много бързо - по неофициални данни след около 10000 цикъла запис/четене. Контролерът на картата разбира по някакъв начин за скапани клетки или група от тях и заключва картата срещу запис, така че няма как с обикновен четец това да се оправи. Явно идеята е да се запазят читавите данни. Сега, ясно е качеството на различните производители, но гаранция няма колко ще живее картата. А по закона на чичко Мърфи белята става в най-неподходящия момент. Значи алтернативата на евтините боклуци с прехвалени скорости и гаранции е ясна според коментара на PyroVeso.
16 GB microSDHC High Endurance card Transcend - 49.00лв.
MLC NAND, четене до 21 MB/s; запис до 20 MB/s
16 GB microSDHC class 10 MLC Industrial card Transcend - 43.99лв.
MLC NAND, ECC и S.M.A.R.T. функционалност, четене до 20 MB/s, запис до 18 MB/s, MTBF >3 млн. часа
8 GB microSDHC UHS-I SuperMLC Industrial card Transcend - 46.00лв.
SuperMLC NAND, близко до SLC NAND, ECC, ISP и S.M.A.R.T. функции, четене до 95 MB/s, запис до 75 MB/s, до 600 TBW (Tera Bytes Written)
Индустриалните карти би трябвало да са неубиваеми по данните, които им дават. Ами това е момци, цените са надути като за у нас си, лошо няма ;D. Вадя петдесетака, па да видим. Данните и цените са от единствения БГ сайт, в който намерих подобни карти. Е, има и други възможности, който има желание :)
Добавка: Коце, с форматиране или без като нови пак си гърмят, ъхъ :) Поздрави!..
EDM electronics:
--- Цитат на: getca в Март 16, 2018, 03:12:35 pm ---Вадя петдесетака, па да видим.
--- Край на цитат ---
Хич не лягай на тая кълка. Всички карти ги правят в Китай. И аз уж все маркови вземам и рано или късно всички флашки и карти се скапват, повечето преди 100-ния запис. Но мисля не се скапват от записа, ами нещо се бъгва в тях и така. На други им се повреждат битове. Скоро ми се повреди картата на телефона със снимките. Нищо не помагаше и я занесох на спец, който се занимава само със снемане на информация от счупени хардове и флашове. Извлече каквото можеше, другото вика не може, а флаша на боклука.
Сега си купувам флашки/карти от Алиекспес и същата работа. Другите и те са оттам, само дето надписа и лепенката са по-читави. По принцип информация не е разумно да се съхранява на флаш, а само се ползва, като буфер-памет.
Откакто си купих преносим хард с 1,5 ТВт вече нямам загубена информация - много здраво куче е преносимия хард, компактен, напълно безшумен и дълговечен на WD-мерцедеса на хардовете.
PyroVeso:
Точно така, EDM и getca, че NAND-техологията не е читава - не го знае само този, който не се е занимавал и съответно не е ял дървото! И все пак, SSD-тата са точно това - NAND, обаче + контролер! Е, SD/microSD-картите пък са същото това, само че с по-прост контролер, или с почти никакъв :)
Wear leveling / wear management представлява функция на контролера, която прави статистики кой блок от NAND-паметта колко пъти е презаписван, съответно следващите заявки за запис се "разхвърлят" върху блоковете с най-малък брой записи и така медията се "износва" равномерно. Това обаче става при SSD-тата. Там контролерите са най-сложни и съответно алгоритмите - най-съвършени. В едно SSD на GnusMas - 960 Pro, с големина на дъвка, има процесор с 3 /три/ ARM-ядра! При интензивна работа, те и чиповете памет се загряват до близо 100'С. Сами се сещате, че в една microSD-карта, голяма колкото нокът, кой-знае какъв контролер не може да се набута... Съответно в industrial-серията момчетата от SanDisk, Transcend и Fortasa са направили и невъзможното, за да се случва това в някаква задоволителна степен.
Тази стойност 600TBW, която е дал getca, при хубавите карти представлява именно това - колко информация можеш да запишеш върху картата, преди тя да увехне. При кофтите карти, където няма wear leveling, една платка като Raspberry Pi може да я сиктирдоса само за 1-2 седмици, като "чегърта" само на едно и също място. И да, тъпите контролери само броят колко пъти и какъв обем си писал, и като мине някаква определена граница, направо вдига бялото знаме и хлопва кепенците откъм запис.
Оттук се налагат следните изводи:
1. Взимайте винаги карти, в чиято документация е изрично упоменато, че притежават wear leveling (и то добър);
2. Взимайте такива с колкото се може по-голям капацитет, нищо, че няма да го ползвате всичкия - това не линейно, ами квадратично вдига надеждността и времето ѝ на живот. Гледайте също така и стойността TBW да е дадена и да е колкото се може по-голяма;
3. Не разделяйте картата на партишъни, и особено SWAP-партишън - това е СМЪРТ - да чегърта постоянно на едно ограничено място. По-добре изпозлвайте swap-файл, и то ако е крайно наложително;
4. Ако ползвате Linux, маунтвайте картите с атрибута noatime във fstab, също с отложен commit - веднъж поне на няколко минути (ако не и часа). Ако задачата ви позволява, даже направете изцяло виртуална файлова система, която само се изчита (read only) от картата и се стартира изцяло в паметта, подобно на live-флашка.
5. Ако е възможно - не ползвайте SD/microSD карта изобщо! :) eMMC е много по-добрата алтернатива - с добър контролер и многократно по-високи скорости четене/запис (особено 5.0 и 5.1-спецификацията).
Има едни преходници - от microSD-гнездо към eMMC-карта. Цялата работа е малко крехка и стърчи извън платката, но ако това не е от значение си струва галимацията. Единственият недостатък е, че скоростта на четене/запис се ограничава от microSD-интерфейсът.
И естествено, ако имате възможност и бюджет - слагайте SSD и външни дискове без да се замисляте! Това е не в пъти, а в порядъци по-надеждно...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия