Само практиката е, а тя доказва, че моделът на атома е верен.
Практиката, в смисъл проявяването на природата при нашите експерименти, не може да докаже че определена теория е вярна, това е логически грешно твърдение. Тя може само да я повърти или отхвърли определена теория/интерпретация на явленията.
Потвърждаването на един модел/теория не го прави верен, а само (потенциално) по-малко грешен. А грешка винаги има, това е разликата (делта) между реалността на природата, такава каквато ние не може да си я представим и измерим, въпреки че тя съществува, независимо от нашите формулировки за нея. Можете да си представите, че има много модели които съвпадат с определена проява на природата, както има разнообразни видове форми които ни дават определена площ, 1 м^2 например.
Модела на атома е точно това, модел, даже и с определена успеваемост на обясняване на/подръка от физичните явления. Явно е, че има определена концентрация на енергийна плътност в определен обем от пространството, със съответни енергийни аномалии около него (наименувайте ги електрони или както ви е удобно), това е което експеримента показва, но да дефинираме/оприличаваме тези енергийни концентрации с познати свойства и явления е неправилно и ограничаващо.
Теориите от 19-ти век са стабилни основно поради факта, че гледат на процесите от макро ниво от гледната точка на флуидната динамика, и така цялостно явлението и процеса може да бъде наблюдаван както в една динамична (натурална среда) така и в статична ( или по скоро уравновесена динамика, понеже няма такова нещо като статика). Те може да не са пълни, но поне не са грешни (виж нашата интерпретация на част от тях може да е грешна но това е друг въпрос), понеже не ограничават познанието за изследваната система. От друга страна, когато един модел започва да дълбае във физическата реалност която не може да се види директно, а само да се "онагледи" или "представи" от
интерпретиране на резултатите от отделни (отделни) експерименти, тогава точно тази делта (спомената по-горе) започва да расте. Това е добре да бъде разбрано и осъзнато, а след това нека всеки си разбира природата според неговия умствен багаж, потенциал и познания. В крайна сметка, природата изобщо не я интересува как ние я интерпретираме.