Понятието акупунктура се състои от латинските думи acus/игла/ и pungere/бода/. Българското название на акупунктурата е иглотерапия.
Какво е акупунктура (чжень-цзю) — древно Китайско изкуство: иглоубождане и/или изгаряне на определени точки от кожата, зародило се в далечното минало.
Най-просто акупунктурата може да бъде определена като лечебен метод, разработен в Древен Китай, представляващ стимулация на особени точки от кожата /т.нар. Биологично Активни Точки (БАТ)/, чрез въвеждане на игли. Като има значение посоката и начина на поставяне на иглите.
Както при всички форми на китайското лечебно изкуство, целта на акупунктурата е да хармонизира потока на ЧИ /жизнената енергия/ в кръвта и да го постави в равновесие.
Предполага се, че акупунктурата се е развила от китайската народна медицина преди хилядалетия. Най-ранен писмен източник по акупунктура е Хуанди Ней-дзин или "Трактат за вътрешното", традиционно приписван на легендарния Жълт Император/Хуан Ти ок.2697-2596 г. пр.н.е. / Съхранен до наше време, този текст остава водещо ръководство по акупунктура и основа за всички разработки в тази област до началото на миналото столетие.
Запада научава за акупунктурата през ХVІІ в. от йезуитските мисионери, изпратени в Пекин. Оттогава с различен успех се правили опити за разпространение на иглотерапията в Европа. Но едва когато френският синолог и дипломат Сюлие де Моран публикувал в 1934г. своя обемист трактат по акупунктура, западните лекари получили солидна база за изучаване и приложение на лечебните методи на традиционната китайска медицина /ТКМ/.
От началото на деветдесетте години на ХХ век започва нова фаза на консолидиране в акупунктурата-голям и стабилен интерес към нея и от страна на лекарите, и от страна на пациентите. Tози интерес трябва да се разбира в контекста на увеличаващата се потребност от цялостно/холистично/ ориентирани/терапевтични методи.
Рефлексотерапия руска школа за акупунктура.
През 1956г. група руски лекари посешава китай за изучаване на Китайския метод чжень-цзю (акупунктура). С връщането си пред тях е поставена задача, която д-р Тыкочинская е изразила така:
«…перед учеными в настоящее время стоит задача проникнуть в сущность основных теоретических концепций традиционной медицины, понять и интерпретировать их с современных научных позиций».
Били създадени институти, катедри, лаборатории по изучение на иглотерапия и създаване на съвременна научна теоретична база, работата закипяла, но с научната теория нищо не се получило. тогава взели паллиативно решение:
«Таким образом, в настоящее время в качестве основной теоретической концепции, базирующейся на современных физиологических данных, может быть выдвинуто представление об иглоукалывании как о своеобразном методе рефлекторной терапии, в основе которого лежит сложный нейрогуморальный механизм». Ако заменим «сложный» и сложим «непонятный» или «непонятый», то става съвършенно разбираема теоретичната обосновка на новия метод.
В края на крайщата енергията ЧИ никой не я е виждал нито пипал даже в Китай. От къде да се вземе в СССР през втората половина на 20-век. За справедливост трябва да се отбележи, самия факт, че ЧИ никой не я е "виждал" не доказва нищо, нито опровергава. Както е известно гравитацията също никой не е "виждал", но законите по които тя действа, са добре изучени. Китайците също добре са "изучили" ЧИ и законите по които може ЧИ да се "управлява".
Така или иначе от 1960г. в СССР и днес Русия започнали да обучават лекари - специалисти по иглотерапия. Подготовката е на курсове за повишаване на квалификацията в течение на 3 до 6 месеца.
Каква е разликата между Китайския древен метод чжень-цзю и Руската рефлексотерапия. Чжень-цзю лекува болестите на организма като цяло, непосредствено въздействайки на ЧИ; рефлексотерапията лекува отделни болести на отделните органи, рефлектрорно въздействайки на ЦНС. При чжень-цзю въздействието на точки регулиращи енергията в меридианите, при рефлексотерапия – въздействане на точки «Невронно-хромонално" свързани с органите. Китайския принцип «бу-се» — добавяне - отнемане на енергия, при рефлексотерапията се трансформира в «тонизиране-седатиране» — възбуждане-успокяване на «нейрогуморальные» връзки. А методиката за съчетаване на точките напълно копира Китайския чжень-цзю. И количеството едновременно обработвани точки (колкото по-малко — толкова по-добре, но не повече от 10) е копирано от Класическия чжень.
Традиционната акупунктура се явява изключително ефективна форма на лечение, но може да се окаже болезнена и неудобна. Затова се може да се прилага осъвременена нейна форма електропунктура.
ЕЛЕКТРОПУНКТУРА — въздействие върху акупунктурните точки, чрез електрически импулси.
Използването на електрически импулси за стимулация предпазва от травмиране и нанасяне на вреда върху кожата, както в традиционните методи използващи сребърни игли. Така се преодолява страха от забиването на игли в тялото ви и отпада опасността от попадане на вируси или бактерии в кръвта ви при перфорация на кожата.