Хипарх
Не съм казал, че успявам. Това са процеси за улавянето на които професионална апаратура не е достатъчна, необходима е научна такава. Прочети за мълнията в уикипедия. Вече и там е описано с подробности.
Предполагам визираш лидерите. Те показват, че най-силна йонизация се осъществява непосредствено до самите предмети/обекти. Йонизацията нараства, съответно и дължината на лидерите, които накрая се докосват и инициират прескачането на мълния. Но този наблюдаван процес не е гаранция, че има два електрически потока, които се движат един срещу друг. Показва само, че първоначално най-силно наелектризиране имаме около два сепарирани обекта. Този процес може успешно да се пресъздаде и в малък мащаб - при наелектризиране с няколко десетки киловолта възникват два "стриймъра" (или лидера) във вид на коронарен разряд между двата предмета, доближени на подходящо разстояние. При това без значение дали ползваме AC или DC.
Сетих се и за аналогията с торнадо. При неговото формиране изглежда така сякаш то се спуска от облаците, но всъщност това не е така. Торнадото представлява невидима въртяща се колона от въздух, която възниква
едновременно в целия обем въздух, като първоначално е с малък диаметър и скорост на въртене, и постепенно се усилва. Кондензацията, която "тръгва" от облака е следствие на резкия спад в налягането в колоната, която
вече е свързана със земята и става видима заради вдигнатия прахоляк и отломки. А защо "тръгва" от облака? Защото там влажността и точката на оросяване са най-високи и кондензацията е най-лесна. С продължаване спада на налягането и узряването на торнадото, вече цялата колона се визуализира чрез кондензирали капчици.
Искам да кажа, че и тук наглед "тръгването" на нещо от една посока в друга, е само привидно, а не буквално.
