Зависи колко дълбок е вакуумът. Далеч от Земната атмосфера (имам предвид наистина далеч и от най-разредените газове - на над 1000км височина) звездите и планетите като точкови източници на светлина, престават да бъдат видими, а слънчевата светлина не е толкова ярка.
За видимостта на звездите в космоса Нийл Армстронг си го казва много точно в едно интервю с него от 1970г. Използваното словосъчетание от него, е че космосът е "deep black", когато се гледа от Луната или от пространството между Земята и Луната. Той много точно отбелязва именно местата далеч от земната атмосфера. Не се виждали дори планетите като звездички, а само Слънцето и Земята.
Един от множеството експерименти с вакуумни стъкленици на Уилям Крукс също е показателен. При много дълбок вакуум престава всякакво излъчване на светлина от пространството в стъкленицата (с вградени електроди и подадено високо напрежение), като се засилват фосфоресцентните свойства на стъкло и различни кристали. При това състояние невидим катоден лъч, излечен от вдлъбната метална повърхност, престава да се влияе от положението на анода, а се фокусира в точка точно както светлината. Наблюдава силно загряване и дезинтеграция на материал поставен в тази точка.
Добре и така да е , но се питам защо конвенционалната физика не е забелязала тази подробност и твърди че светлината била фотони частици? и ако наистина в дълбок вакуум няма светлина, какво има тогава, все нещо трябва да пренася тази енергия, полето например съществува в дълбок вакуум, значи щом светлината е просто електромагнитна вълна, то какво я прави осезаема светлина, по различна, от тази във вакуум, когато преминава през материята. Възможно е всички частици: протони, електрони, неутрони, мюони, неутрино, фотони и т.н да са следствие от интерференция на вълни във физическият вакуум, тези максимуми на вълните при интерференцията са всъщност частиците, от квантовата механика е известно че всички частици се описват от вълновата функция- пси, на Шрьодингер
а минимумите на интерференцията показват липсата на кванти, та това обяснява прекрасно вероятностната позициониране на всяка квантова частица в микромира. Частиците с голяма маса са всъщност вълни с голяма енергия и честота, а частиците с малка или нулева маса са вълни на вакуума с ниска енергия и малка честота на образуване. Още навремето
Луи дьо Бройл е изказал идеята за вълни на материята . Тази хипотеза унифицира свойствата и произхода както на вещественната материя състояща се от атоми, така и свойствата и произхода на всякакви лъчения и светлината.
