Какво става с топлината във вселената

[Аtos]

ndm, престани да спамиш чрез дълбокомислените си мъдрологични изказвания, с които в същност нищо не казваш!

[ndm]

Опитвам се, да СЕ придържам към…..

[juliang]

Тези числови стойности, особено за Вселената, няма как да са точни (последните даже изобщо не е ясно дали са близо до реалните).
... но идеята беше, че топлината в цялата Вселена е удивително малко, спрямо обема и,
..
Кой може да изчисли точно количеството топлина в една галактика?
...
Дайте да се съсредоточим в принципните неща тук, тъй като точните засега са прекалено абстрактни и относителни.

Искаш да дискутираме нещо, за което по собствените ти думи нямаме никакви данни? Но все пак за теб е е "удивително малко". Въз основа на какво извади това "логично" заключение?
АКО данните за температурите, масите, броя и разстоянията между звездите са такива каквито засега приемаме че са, то температурата на Вселената ще е тази. Ако данните са други, температурата ще е друга. Не виждам каква пълноценна дискусия може да се води по този въпрос.

[Аtos]

Ами ако беше чел, щеше да разбереш, че не е мое заключение, а смисъла на темата в резюме.
Става дума за обсъждане на принцип, а не аритметика с точност на изчисленията.
Знаеш, че един слон е голям, знаеш, че една мравка е малка, стига ти за предположение, че разликата в масите им е огромна, не ти трябват измервания и изчисления за това! Изводът, че слонът ще размаже мравката, ако я настъпи, не се нуждае от изчисления.

[juliang]

Ами ако трябва да се изкажа в твоя стил... "По някое време температурата в цялата вселена ще се изравни, тъй като всякакво гориво за ядрени (или каквито и да било други) реакции ще се е изчерпало. Колко ще е тая температура не е важно, щот няма да се занимаваме с аритметика. Кога ще се случи също не е важно, а и нямаме достатъчно данни за да правим някакви изчисления".

Нещо неясно в това обяснение? Някой да не е съгласен с извода?

П.С. кат се замисля ... дори обикалянето на Земята около Слънцето води до някакви деформации в земната кора, която предизивква триене и загряване, а съответно и намаляване на орбитланата скорост на Земята. Следователно Земята ще падне върху Слънцето.
Същото се отнася и за движението на Слънцето около центъра на Млечния път => Слънцето ще падне във/върху това, дет се намира в центъра на нашата галакатика.... и така нататък във все по-голям мащаб. Излиза че накрая ще имама цялата маса на Вселената събрана в една топка... или ще е точка...

[Аtos]

Ами да...преоткриваш Големият Взрив наобратно
За едно си прав - самата тема е малко безсмислена.
Има два варианта - Вселената да е такава, каквато си мислим досега че е, или да е просто парче макроматерия, в което познатите ни звезди и планети са просто някакви елементарни частици, звездните системи - атоми, а галактиките - молекули.
И при двата случая нашето съществуване е толкова нищожно в сравнения с тези мащаби от време и пространство, че самото ни умуване по тези въпроси добива гротескно значение

[GreenHulk]

Според езотериката има такова понятие като Пралая - Възвръщане на материалните творения и света обратно към Създателя(това не значи че духовните изчезват)

Преди сегашното съществуване на Земята и Слънчевата система е имало и други на не-физически план. Условно са наречени Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна.

"ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА 

Както отделният човек има да премине от своето раждане нататък различни степени, както той има да се издигне от възрастта на бозайни- чето, минавайки през детството и т. н.  до възрастта на зрелия човек, на зрелия мъж или на зрялата жена, така е и с човечеството взето изцяло. То се е развило до неговото днешно състояние минавайки през други степени.  Със средствата на ясновидеца можем да проследим 3 главни степени на това развитие на човечеството, които са били изминати, преди да е станало образуването на Земята и преди да е станало Земя и това небесно тяло да е станало арена на онова развитие. Следователно по настоящем имаме работа с 4-та степен във великия миров живот на човека. Тук предварително ще разкажем за фактите, за които става дума по-горе.  Вътрешното основание ще се получи в течение на описание то, до колкото такова описание е възможно в думите на обикновения език без да прибегнем до формите на изразяване, с които си служи Окулт- ната Наука. 

Човекът е съществувал, преди да е съществувала една Земя. Сега не трябва да си представяме - както вече изразихме намекваме това - че той е живял по-рано на другите планети и в даден момент е слязъл на Земя та. Напротив тази Земя се е развила заедно с човека. И тя както него е минала през 3 главни степени на развитие, преди да е станала това, което сега наричаме "Земя". Както вече намекнахме, трябва да се освобо- 

 

дим напълно от значението, което съвременната наука свързва с имената "Сатурн", "Слънце" и "Луна", ако искаме да видим в истинската светлина описанията на окултния изследовател в тази област. Нека с тези имена не свързваме нищо друго, никакво друго значение, освен онова, което им е дадено непосредствено в следващите съобщения. 

Преди небесното тяло, върху което се развива животът на човека, да е станало "Земя", то е минало през 3 други форми, които наричаме Са- турн, Слънце и Луна. Следователно можем да говорим за 4 планети, върху които се извършват 4-те главни степени на човешкото развитие. Положението се представя така, че Земята, преди тя да е станала "Земя", е била Луна, преди това е била Слънце, а още по-рано е била Сатурн. Както ще се види от следващите съобщения, ние сме оправдани да приемем 3 по-нататъшни степени, които Земята, или по-добре казано небесното тяло, което се е развило до днешната Земя, още ще има да измине. Тези степени са наречени в Окултната Наука Юпитер, Венера и Вулкан.  Следователно съобразно това в миналото небесното тяло, с което е свъ- рзана съдбата на човека, е минало през 3 степени, сега се намира в 4-та и по-нататък ще има да измине още 3 степени, докато бъдат развити всички заложби, които човекът има в себе си, докато той стигне до един връх на своето съвършенство. 

Сега трябва да си представим, че развитието на човека и на неговото небесно тяло не протича така постепенно както например преминаването на човека през възрастта на бозайниче, през детската възраст и т. н., където едно състояние преминава в другото повече или по-малко незабе- лязано. Напротив съществуват определени прекъсвания.  Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето. Меж- ду Сатурновото и Слънчево развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два деня, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.  Позовавайки се на източни описания на състоянието на нещата днешната Теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, Манвантара, а намиращото се между 2 Манвантара междинно състояние на почивка тя се нарича Пралая. В смисъла на европейската Окултна Наука за 1-то състояние можем да употребим думата "открит цикъл", за 2-то напротив думата "скрит или затворен цикъл". Обаче употребяват се също и други наименования Сатурн, Слънце, Луна, Земя са следователно "открити ци- кли", а намиращите се между тях състояния на почивка "затворени".  Би било съвсем неправилно, ако бихме искали да мислим, че през време на състоянията на почивка целият живот е замрял; въпреки че тази предс- 

 

тава царува днес в много теософски кръгове. Както през време на съня човекът не престава да живее, така и неговият живот и този на неговото небесно тяло не умира през време на един "затворен цикъл" /Пралая/. Само че състоянията на живот през време на затворените цикли не могат да бъдат възприемани със сетивата, които се развиват през време на "откритите цикли", както и човекът не възприема през време на съня това, което става около него. 


***

Трудно би било да се достигне преди съществуването на Сатурн, защото едвам със Сатурн започва нещо, без което ние не можем да стигнем до Сатурн: заедно със Сатурн започва именно това, което наричаме време. Преди това е имало други форми на битието, т.е. всъщност ние не бихме могли да говорим за това "преди", понеже не е съществувало никакво време. Времето също има своето начало, то е започнало някога. Преди Сатурн не е имало никакво време, а е имало вечност. Тогава всичко е било едновременно. Редуването на процесите един след друг е настъпило едвам със Сатурн. В онова мирово състояние, където има само вечност, не съществува също никакво движение. Защото към движението принадлежи времето. Там няма никакво въртене, всичко е вечност и тишина, или както се казва в Окултизма: там всичко е блажена тишина във вечността. Този е изразът за обозначение на това състояние. Следовател- но преди Сатурн е съществувала блажена тишина във вечността.   

Движението на небесните тела настъпва едвам със Сатурн и пътят на движението е бил отбелязан чрез 12-те зодиакални знака. И докато една планета минава през един такъв зодиакален знак, говори се за един миров час; това се е считало за един миров час. Дванадесет мирови часове, дванадесет дневни часове и дванадесет нощни часове! За всяко едно небесно тяло, за Сатурн, за Слънцето и за Луната е отредена една редица от мирови часове, които се групират в мирови дни; и накрая така 12 периода 7 са външно възприемани, а 5 протичат повече или по-малко не- възприемаеми. Ето защо различават се 7 кръговрата на Сатурн или 7 големи сатурнови дни и 5 големи сатурнови нощи. Бихме могли също да кажете 5 дни и 7 нощи, защото първият и последният ден са дни на сум- рака. Прието е такива 7 кръговрата,  такива 7 мирови дни да се наричат Манвантара, а 5-те мирови нощи - Пралая. Ако искаме да имаме това превърнато в нашата форма на броене времето, тогава се броят по две планитарни състояния заедно, си реч: Сатурн, Луна и Земя. Тогава получаваме по 24 кръгообращения.

Рудолф Щайнер
"

[epwpixieq-1]

epwpixieq-1 отново разбрах, че не можеш да смяташ и не разбираш това, което си написал сам,

Това си е ваше мнение и сте напълно в правото си да си мислите каквото си пожелаете ( реално или не ). Вие още в предишния си коментар започнахте с конфронтационен тон, и отново, това си е ваше право. Лично аз, за да достигна до конфронтация ( в какъвто и да е вид ), трябва да съм бил достатъчно недалновиден за да не съм могъл да я избегна.

а сега ми излизаш и с номера, че степентта е  "доста абстрактно".
Всеки нормален човек, учил български език до 8-ми клас ще ти каже, че този израз " степента е доста абстрактно написана" в твят пост, се отнася за нотацията на написването, а не за конкретната стойност.

По отношение на разбирането на термина ще ми е интерсно мнението на колегите, и дали всички, или поне в голямото си множество са го разбрали като вас, или по-точно, че не са го разбрали по начина по които исках да го изразя.
Не мога да разбера какво имате в предвид под "нотация на написаното", така че пояснете.

Ти сам без помощ на интернет и книги разбираш ли каква е разликата между 10^-70 и 10^-40 или пък 10^-50, та ги подхвърляш ей така тези числа. И това много ама много променя същността на коментара. Във всичко ли си толкова немарлив.

По въпроса на числата. Напълно осъзнавам разликата в порядъците на 10^-70,10^-50 и 10^-40, и те са огромни, както елементарна математика от 5-6 клас може да го покаже.  Знания за която вие явно си мислите че не притежавам. Самия факт че вие виждате нещата по този начин, дава представа за вашето отношение, не знам дали е към мен лично, или към участниците във форума като цяло (като за определени участници това може да е приложимо ). В моя коментар обаче, както atos правилно отбеляза, това не е от значение понеже аз не сравнявам тези стойности а следните:
1 -  10^-X ("студено") и 10^-X ("топло") където X приемa стойностите  {40,50,70}
Това беше недвусмислено изразено в коментара. Сега да вземем две то тях, 40 и 70 и направим отношението за да видим колко е порядъка на грешката между двата случая: (1 -  10^-40)/(1 -  10^-70). Вярвам, че вие, а и останатата част от колегите, имате достатъчно познания за да направите изчисленията, и да си направите сами заключение за това дали огромната разлика в порядкъа, както вие подчетахте, има значение за такова сравнение. Което всъщност показва колко несравнимо по-огромна е "студената" част от вселената сравнена с "топлата", като това всъщност беше идеята на моя първоначален коментар.

epwpixieq-1, много ми е любопитно откъде са тези данни за предполагаемия обем на Вселената, след като никой засега не е установил дали изобщо има крайни параметри в пространствено отношение?

atos, прав сте че в моят коментар не съм споменал, че това се отнася за познатата вселена, като някак си си мислех че това се подразбира ( в крайна сметка ни е нищо не можем да кажем за непознатата), но явно не е така:
https://en.wikipedia.org/wiki/Observable_universe
Също така ако прецените, че коментарите ми изкривяват темата, те да бъдат преместени подобаващо.