Форум > Мошеници и изгонени потребители от форума

Вън мошениците от форума!

<< < (7/13) > >>

EDM electronics:

--- Цитат на: технократ в Март 26, 2019, 08:16:44 pm ---Ма ти само можеш да хихикаш като малоумен. Ми обори тогава че въпросната личност не е пресъздал тестатика. Аз не твърдя обратното, твърдят го разни интернет медии. И престани да си даваш вид на много начетен, не си личи.

--- Край на цитат ---
Колко елемнетарно колега, колко?
Как да ти докажа, че нещо не съществува? - ;D
Досега не се е родил оня, който може да докаже отрицателен факт, т.е. че нещо не съществува. Винаги се доказва положителния факт, че нещо съществува. Аз мога да докажа, че някой е изобретил генератор на СЕ, но не мога да докажа, че не е изобретил, виждаш ли каква логика имаш? Искаш от мен невъзможното. А и защо ми е да ти отварям очите, стои си в мрака.  ;D

технократ:

--- Цитат на: EDM electronics в Март 26, 2019, 08:30:01 pm ---Колко елемнетарно колега, колко?
Как да ти докажа, че нещо не съществува? - ;D
Досега не се е родил оня, който може да докаже отрицателен факт, т.е. че нещо не съществува. Винаги се доказва положителния факт, че нещо съществува. Аз мога да докажа, че някой е изобретил генератор на СЕ, но не мога да докажа, че не е изобретил, виждаш ли каква логика имаш? Искаш от мен невъзможното. А и защо ми е да ти отварям очите, стои си в мрака.  ;D

--- Край на цитат ---

Ухиления, може може, да се докаже че нещо не съществува.

технократ:
Намерих нещо по обширно за опитите и премеждията на Маринов, на който му се чете да заповяда.
http://de-zorata.de/sites/forum/index.php/topic,236.0.html

Иван Димов:
   Това ми хареса от предложения текст за Стефан Маринов, където той говори за един "перпетуум-мобилист":
   Тук искам да кажа няколко думи за научната ми работа.

Още преди постъпването ми в университета (1948 г.) се запознах с един много добър човек Никола Крунев. Той измисляше вечни двигатели. Никола Крунев, който тогава вече бе прехвърлил седемдесетте, беше ярко изразен параноик. Той не само че нямаше пенсия, но дори и купони за хляб не му даваха, тъй като цял живот беше мислил само за своите „перпетуум мобиле" и за да не се откъсва от тази своя непрекъсната дейност, свързана с голямо умствено напрежение, никога през живота си не беше работил на постоянна работа, нямаше нито семейство, нито собственост и с монашеска преданост и обреченост бе носил и носеше своя кръст на перпетуум-мобилист. Но този съвсем самотен, нещастен, беден и жалък човек беше толкова добър, че тази доброта озаряваше неговите простички и детински проекти с някаква особена, бих казал божествена светлина.

Мен, седемнадесетгодишният, дотолкова ме увлякоха неговите наивни машинарии, че сам отидох при Трайчо Костов (тогавашния зам.-председател на Министерския съвет и приятел на родителите ми), за да му разкажа за тях и да помоля за материална помощ за експериментиране. Разбира се субсидии не получих, но по-късно като студент-физик в Чехословакия аз дълго мъдрувах над загадките, които се криеха в изобретенията на Крунев. Някои бяха пална безсмислица, но над едно от тях дълго мислих. Това бе ефектът от ударите върху едно голямо тяло на много на брой малки тела, непосредствено едно след друго. Тук наистина се криеше някаква странна загадка.

Аtos:
Димов...след този твой пост...онемяхме всички!
Ако не си допуснал неволна грешка в датирането на събитията, излиза, че сега си на...87 години?
Респект!!!

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия