Справочници, схемотехника, теория > Програмиране на микроконтролери, програматори, цифрови проекти

Логика за управление на помпа и хидравличен изравнител

<< < (5/10) > >>

juliang:
Димов, системата е изключително инертна - когато температурата падне до 95 градуса и включа помпата, вероятно ще стигне 85 преди да дойде вода от котела. Да не говорим че в случай че помпата спре, самия котел ще се загрее, горелката ще изключи, и повторното й пускане е съпроводено с разни проверки които отнемат време. След това горелката ще трябва да се изфорсира за да загрее водата, което води до по-високи температури на изходящите димни газове, което си е изхвърлена в атмосферата топлина.

Идеалното решение е помпата да вкарва точно толкова вода колкото се консумира, и горелката/котела да загрява точно толкова вода колкото се консумира. Тогава всичко застава в едно равновесие и работи равномерно. В този случай и кислородното регулиране на самата горелка ще има възможност да свали излишъка на кислород до около 1%, което значи 10% по-малко въздух вкаран в котела, което значи 10% по-малко безмислено загрят въздух изхвърлен през комина.

А тук говорим за 2 мегавата мощност. ... 1% да спестиш са забележими пари, при условие че това работи 16 часа всеки божи ден.

MTM:
juliang слагаш допълнително 2 основни датчика. За температура и ниво на водата. И само с тяхно ,,разрешение" ще сработват останалите. Или както ти е удобно.

dmitarp:
Ако се разгледа по внимателно проблема, се вижда, че температурата в съда е почти еднаква в целия му обем, т.е. Т2 = Т3 = Т. Тогава за тази температура може да се запише от енергийният баланс Т = к*(Т1 + Т4)/(к + 1)., тук к е съотношението между масовите потоци на котела и на консуматорите. При краен случай к = безкрайност, т.е. няма консуматори Т = Т1, което е съвсем логично, при другият краен случай к = 0, т.е. от генератора не постъпва вода Т = Т4. При постоянен поток във консуматорите к се определя единствено от оборотите на помпата, през характеристиката на помпата.  За регулирането е много важно, какъв тип е консуматора, ако е топлообменник с прекъснато действие, например съд който се нагрява от серпентина, захранвана от разглеждания съд, тогава регулирането може да стане по Т4, в началото на загряване тази температура е ниска и тогава к трябва да бъде възможно най-високо, с течение на времето Т4 расте съответно регулатора ще намалява оборотите на помпата, и така до достигане на желаната стойност на Т4. Ако се използва характеристиката на помпата този регулатор, може да бъде най-обикновен ПИД регулатор, ако не се използва характеристиката на помпата или тя е неизвестна, тогава трябва да се използват по-сложни нелинейни регулатори. Ако топлообменника е противоточен, тогава регулирането пак може да стане през Т4, тази температура вече няма да се мени с времето, но в регулатора трябва да има два входа да се следи и Т, респективно Т2, за да не бъде по дадена стойност. При достатъчно голяма съд, дори при рязко изменение на  Т4, Т1 ще се изменя доста бавно, и системата ще има време да се регулира, без температурата Т1 да е достигнала минималната си стойност.

Радико:
Димитре, не е топлообменник
вече попитах:

--- Цитат ---Цитат на: Радико в Вчера в 14:13:35

    Юлияне нещо не ми стана съвсем ясно какъв точно е тоя съд. Демек това просто един празен съд със четри фланеца ли е или е топлообменник. Демек Т1 и Т4 имат ли връзка през този съд.

Да, празна тръба с 4 фланеца. Да, Т1 и Т4 имат връзка, както и които и да е два входа/изхода.
--- Край на цитат ---

epwpixieq-1:

--- Цитат на: juliang в Януари 31, 2020, 06:53:46 pm ---Димов, системата е изключително инертна - когато температурата падне до 95 градуса и включа помпата, вероятно ще стигне 85 преди да дойде вода от котела.

--- Край на цитат ---
Всъщност мисля че това което каза Димов, е оптимално но може би трябва да се погледне проблема малко по различно.

Не е необходимо да се чака за температурата да падне до определено ниво, особено когато има такава инертност на термодинамиката. При положение че на мен се падне такава задача аз бих гледал скоростта на падане (или съответно нарастване, макар че имайки в предвид предполагамата константност на температурата на флуида от източника, и характеристиките на помпата това може да се вземе като константа) на температурата за даден интервал от време, да кажем примерно 5 минути ( за тези 5 минути имаме 300 замервания, замерване на секунда, от температурен датчик ). Така даже и да имаме един датчик се вижда се каква е скоростта на промяна на температурата на флуида за дадения интервал от време (на определно място), като избирането на този интервал ще зависи от параметрите на системата. Знае се какъв е температурния капацитет на флуида и така се вижда с каква скорост се "отдава" енергията, което е променливата величина, и на база на това, скоростта на нарастване или падене на темературата в избрания интевал или по друг начин казано, скоростта на отдаване или придаване на енергия, се взема решение дали да се включва или изключва помпата (вземайки  в предвид нейните характеристики). Така системата ще работи много по-плавно понеже както се казва има "памет" на база на алгоритъма.  В допълнение системата е по-простичка и предполага по-малко възможности за дефекти като замерването зависи само от един температурен датчик и агрегирана величина даваща диференциалната температурна динамика на флуида.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия