И нека споделя нещо странично. Още преди пЛандемията ме викаха да ходя по протести. Отказвал съм и са ме отказвали. Причината винаги е една и съща. За мен крякането по улиците и блокирането на кръстовища нямат никакъв смисъл. Ако отида на протест ще е само въоръжен, за да убивам. Сега това е много по- актуално от всякога. Някак си не ми ляга и никога не ми е лягала добре идеята да събарям силови групировки на оцелели от куршуми и мутренско- мафиотски сблъсъци престъпници с викове, крясъци и блокиране на кръстовища. Това вече 30 години очеизвадно се вижда, че не работи. Педофили ни продадоха децата за резервни части, сега ни евтаназират, ние още излизаме по улиците и опитваме с груб език да им кажем "Не е хубаво да ни убивате". Презастраховал съм се, имам регистрирана въздушна пушка, която трепе елен от 200 метра и видя ли някой в скафандър да прекрачва границата на дома ми стрелям без предупреждение. Ако имах деца същото щеше да чака социалните и ми е някак странно защо не са всички като мен?