Малко нецензорирана история и от мен:
''Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше ''ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена ''Московска“, ''Александровска“, ''Аксакова“, ''Паренсова“, ''Гуркова“, ''Славянска“, ''Николаевская“, ''Невская“ и пр. да блещука и нещо като: ''6-ий септемврий“, ''Сливница“, ''Драгоман“, ''Батенберг“ и т. н.
Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи...Но хората, които са унищожили Полша, Украйна и Бесарабия, не искат да слушат.
Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира... Това правителство (руското) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!''
Захари Стоянов, 1.03.1886г