През соца е бил комсомолски секретар. Избирали са него, защото баща му е бил преподавател във ВУЗ и естествено член на БКП. Тогава се е ползвал от редица превилегии, не е бил като дете на обикновени родители. Даскалите му се мазнили.
Дошъл е 10-ноември 1989 г. и той решил, че вече е пич
. Взел да се прави на бунтар. Това става с пиене и пушене най-вече, и на по-късен етап плюене по соца. Така се доказва в новото общество. После започнал да обижда на комунисти, червени и копейка - ей така да се направи на пич, на модерен, забравил, че другите НЕ
са забравили от къде е тръгнал - комсомолската организация.
Неговите връстници с подобно положение - родители от БКП и ДС са същите.
През цялото време на прехода гледните точки - неговата и на баща му се разминавали диаметрално. Баща му направо не искал да приеме, че е изтървал сина си. Знаел е, че разсъжденията му са погрешни, страдал е. Въпреки това нашия човек постоянно е говорил на баща си, колко много ги разбира нещата той и колко малко баща му. Буквално е пресаздал поговорката "
Ще учи баща си, как се правят деца".
Баща му много е искал синът му да продължи неговия път, да се образова, не да остане прос.
Уви, гъзърлъка му и чишкарлъка
, самоувереността и гордостта, ината го накарали напук на баща си, да не получи официален сертификат за образователен ценз и не станал леуреат. Вместо това той надянал едни ботуши с едни тежести на краката, за да ходи така на работа, ама няма да уточнявам какви.
Много бил щастлив от демокрацията, така се замогнал, че постигнал съкровенната си мечта - купил си две счупени дърти, хвърлени на боклука западни коли на по 20-30 г.
и това нарича богатство. Долу-горе само това е постигнал в материален смисъл. Чудя му се какви елементарни критерии за щастие и просперитет има. За сравнение скоро само за материалите на една баня на един мой имот дадох 10 000 лв., което прави 2-3 пъти по-голяма сума от неговитге 2 дарака.