Цялата тази теория е мъртвородена - чиста бутафория.
Първо сърцевината се размагнитва сама, не е нужно да се хаби допълнителна енергия за размагнитване. Като разпънеш една ластика и я пуснеш, тя се връща обратно, може и да има остатъчно разтягане, както го има и при магнитопровода, но то се оправя от следващия противоположен такт.
Второ, какъв е смисъла да зареждаме една индуктивност и после да я разреждаме на халос, та нали в това разреждане се ползва натрупаната заредена енергия. Все едно пълним една кофа с вода от кладенеца с намерение да я ползваме, но само и само да си създадем някаква модерна теория и да сме оригинални, я изхвърляме тая вода в канала и се надяваме да имаме вода в кофата? Или все едно зареждаме един кондензатор с първия такт, на втория го разреждаме на халос дали с ВЧ или без ВЧ и се надяваме, кръстим се да ни даде някаква енергия. Аналогичен е третия и четвъртия такт.
Ти наясно ли си, че индуктивността натрупва енергия при заряд, също като кондензатора, само че чрез магнитна индукция, не чрез електростатична и се разрежда и отдава енергията си също, като кондензатора с тази разлика, че не може да я съхранява дълго време, защото магнитните диполи сами се връщат на първоначалното си място?
Целта на размагнитването на магнитофонната лента е с цел, при запис има остатъчна намагнитеност, т.е. лентата става постоянен магнит, това е целта, за да се запази по-дълго време информацията. Трансформаторния магнитопровод няма такива свойства. Да го кажа по-онагледено:
В единия случай имаш дъвка, разтягаш я и тя си остава така разтегната, в другия имаш ластика, разтягаш, а тя се връща в първоначалното си положение.
