Темата се отваря за физико-химическа и техническо-формулирана дискусия в направление относно използването на H2O като оксидираща смес.
Темата НЕ Е относно "горене на водата". Има много такива теми във формуа които, за съжаление в основата си, само показват най-малко непознаване на точното физико-химичното изразяване, а в по-голяма степен игнориране на молекулярните енергиини процеси които трябва да са в основата на тези дискусии, за да се изгради някаква смислена и полезна картина за разбиране на тези комплексни процеси.
Интересно че има историческа информация как водта, при определени условия, се използва за повишаване КПД на горивните процеси. На youtube има много клипчета, особенно от руско говорящи другари, които поазват интересни ефекти (с грешното наименование "вода горит") но за съжаление нищо което да помага за разбиране на процеса.
Последвашо показвам мое изследване, което (за сега) е изцяло теоретично, двавйки възможност за критики особенно от колегите имащи теоретични и практически познания в тази насока.
Определено H2O може да се използва като оксидатор явно когато се разгради на 2H + О. Както повечето са учили това разграждане изисква определно количество енергия и това е физически факт който е доказван практически многократно. Въпроса е че въздуха е смес на приблизително 78% N2 и 21% О2 (приемаме приближение до 100%) и особенно при сравнително по-ниски температури в горивните камери N2 не влиза в реактивни процеси и основно, поради своята ниска реактивност N2 само издърпва топлина от горивната камера. За да се добие ясна престава на 1 мол въздух, приблизително 1/5 от масата (и обема) е O2 - рекативен елемент и 4/5 е N2 - не реактивен ( топлинно отнемащ ).
Така при положение че може да ограничим притока на въздух ( съответно 4/5 N2) , при положение че добавим определено количество вода, която да бъде разградена на 2H+O, ние може да увеличим рекативността в горивната камера (съответно температурата), като намаляваме извличането на топлина, като намаляваме потока на N2 и съответно енергията която той отнема.
Накратко тезата е, селед интерпетиране на определени реакции и техните енергиини нива и малко изчисления, че този процес позволява на задържане на 1.65MJ на mol O при положение че този mol O идва от H2O вместо въздух (mol e числото на Авогардо, което е винаги показва едино и също число, на атоми или молекули за вскички субстанции, и е както метъра е един и същ за абсолютно всички измервания). Това задържане на топлина в горивната камера, при намаляване протока на N2, повишава температурата и позволява по-ефективно горене (при равни други условия) от едно и също гориво.
Прилагам направените изчисления и се надявам на конструктивна и теоретично (катко и емперично) обоснована критика.