Автор Тема: Може ли електричество да се генерира от въртенето на Земята ?  (Прочетена 19693 пъти)

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 2 186
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
  epwpixieq-1, ясно, но и това е ..300м. проводник. .... Това трябва да са балони с много голяма повърхност, с която да контактуват йоните. Ясно защо няма практическа стойност, но експериментална има. Тези неща изложени на слънце, вятър и промяна на температурата е трудно да се направят трайни и леки.
h2motor може би трябва да погледнете нещата малко по-разчупено. Практическата насоченост е въпрос на среда в която опредлена стойност се проявява. Мога да ви гарантирам че такъв тип "балони", които орпеделено трябва да имат определена повърхност с многобройни остри крайща по нея, ще са много стойностни в големи райони където има много площ (Русия, САЩ, Латинска Америка, Африка). В САЩ не е необичайно да имаш 0.3-1км2 земя (не в гъсто населените райони разбира се). Голяма част от тези хора могат да изидгнат подобни балонни "съоражения" на 50-100 метра над земята и така да имат определен консантен 365х24, през годината, енергопад ( ясно зависещ от размерите ). В случай на лошо време (най-вече) силен вятър, просто системата се "приземява" (придърпва), и след това отново се издига. В такава система няма абсолютно никакви високи технологии, както например е със фото-соларните панели, така че (евентуално) може да се изработва мнооооого ефективно.

Относно това че се изисква голяма площ (с много шпайкове) така е. Принципно, в крайна сметка няма начин да се избегнат законите на физиката, като имаме принципно само две енергиини "концентрациони зони" (да ги наречем така). Зони/структури с висока енергиина концентрация (атомото ядро, например или много по-ниско енергиините хдро-карбонните горива), от където можем да извличаме огромно количество енергия със "сравнително" малки по-обем системи, и зони/структури с ниска концентрация на енергия (атмосферата) където се изисква голяма площ, за това прихващане (като споменатата система). Сега при зоните с ниска концентрация има много интересна възможност да се увеличи изкуствено (с ЕМ емисия) площа на прихващане и така да се увеличи енергииното всмукване без физически да се уголемява устройството, но за такива системи само чуваме от различни исторически ( и по-модерни ) източници, без да има какъвто и да е изследователски интерес в тази насока, въпреки че физически такъв феномен съществува, и всъщност е в основата на това как атома (поне по начина по който го разбираме/моделираме) си взаимодейства с ЕМ радицация. За това споменах тук:
Между другото това е принципа, много елементарно изразено, с който атома, чрез електроните, взаимодейства със електромагнитнте вълни от слънцето http://amasci.com/tesla/dipole1.html