ndm, до скоро си мислех, че ти си просто някакъв автоматичен компютърен интелект, защото трудно ти ловя логиката на коментарите, но сега виждам, че се замисляш по човешки.
Токът в трансформаторите е променлив. Мисля че това е общоизвестно и затова не го обяснявам подробно, но явно има нужда. Ако разгледаме обаче един момент от времето, когато напрежението в бобината достигне максималната си стойност, то тогава ако на единия край на бобината имаме "плюсов" потенциал, то на другия край ще имаме "минусов" потенциал. Разбира се, след четвърт от периода двата края ще са с нулев потенциал, а след още четвърт пак ще са с максимални потенциали, но с разменени знаци - който е бил "плюс" сега ще е "минус" и обратно, който е бил "минус" сега ще е "плюс". Това е когато бобината не е заземена. Като заземим единия край, тогава той ще е постоянно "нула - земя", а другият край ще се зарежда периодично от -10kV до +10kV. Така ако гледаме потенциалите - в първия случай ще имаме +-5kV, а във втория случай ще имаме +-10kV. Напрежението е променливо, но аз давам само максималните стойности.
В резултат на цялото упражнение ще видим, че единият край на бобината се наелектризира два пъти по-слабо в случай, че не е заземена. Това се усеща чрез електростатичното действие на някакви частици примерно.
Мястото на заземяване на бобините е важно особено при високоволтовите трансформатори. Ако заземим бобината в средната й точка ще имаме два пъти по-нисък потенциал, който трябва да изолираме против електрически пробиви към близкостоящи предмети примерно. А ако заземим единия край на бобината, то тогава ще трябва да изолираме двойно по-голям потенциал. Един вид, има по-голяма опасност да ни удари напрежението като минем покрай трансформатора.
п. п. То зависи и как точно са навити бобините. Когато стане електрически пробив и започнат искрите, се вижда къде има нужда от по-добра изолация.
