Здравей mzk! В импулса не трябва да се търси нищо друго, освен това да го има, особено затихващи колебания. Това е друга тема, в която също има хляб, но засега не съм се задълбочавал. Ще се опитам да го обясня по следния начин: приемаме импулса, като една кофа с вода. Излива се водата рязко в една тръба, която е затворена в кръг, тя започва да циркулира от тласъка, който сме и дали. Когато началото на тази вода направи кръг и стигне до отвора, в който наливаме с кофата, приемаме, че това е обратния импулс, който вследствие загубите в кръга е около 0,8 процента от първия импулс и тогава сипваме втората кофа или подаваме втори импулс. Вече в кръглата тръба се движи почти два пъти повече „вода“ или енергия и движението продължава, докато втория обратен импулс стигне до отвора и наливаме трета кофа с вода или трети импулс и го сумираме с втория обратен и движението продължава, както и обема на водата или енергията се увеличава и т. н. Има ли движение може да се извърши работа. Това е образно казано , а при електрическия вариант схемотехниката е доста сложна. Затова по-горе в темата се оплаках, че съм изпогорил една шапка транзистори. В общи линии ние движим енергията в затворената в кръг тръба, само с един импулс, който винаги трябва да го има, иначе след малко инерция, процеса спира. Така че, независимо каква енергия имаме на изхода, консумацията на устройството ще бъде константа 50-100 вата. При подаването на всеки следващ импулс с който поддържаме движението, обема на водата или енергията се увеличава прогресивно. Това не може да се направи с една бобина, а трябва да се използва LL кръг. Кръгът трябва да е затворен, за да не се губи енергия, а да се събира в него. На част от този кръг се подават поддържащите импулси, трябват и съответните превключвания, настройки и т. н. Енергията се снема по индуктивен начин с друга бобина.
При ВЕЦ водата пада отвисоко и задвижва турбините, но след това се губи в нищото, защото от водата не може да се получи обратен импулс, няма сила, която да отвърне на импулса и да върне 0,8 процента в изходно положение, за да се използва пак. А вече при електрическия вариант, това е възможно благодарение на етера. За по-лесно разбиране на нещата трябва да се приеме, че това, което наричаме ток е просто един флуид.
