Генераторът на Капанадзе - всички мнения и конструкции на едно място

[Vale]

Този въпрос там не намерих да е застъпен. Мисля, че е добре да се провери за колко 'близки' обекти става въпрос, когато се говори за 'червено отместване'. По принцип самото 'червено отмествате' е доста 'субективно' определено. Никой не е ходил близко, до далечните обекти за да направи сравнение с картината гледана от далече. Делят звездите на категории и очакват определено излъчване от всяка категория. И с нарастване на разстоянието има изместване към червено според очакваното. Кой го е гарантирал очакваното излъчване - никой. Освен това кой е проверил на целия път до звездата какви области с различна прозрачност възникват в различно време, понеже светлината пътува милиони и милиарди години а всичко се върти и си сменя положението. Фотоните могат да отслабват различно според чистотата на средата в която се разпространяват. Виж например се знае, че през вода проникват на 150 - 200 метра. Не можеш да извадиш право-пропорционална зависимост на изместването от разстоянието. Въпросът сигурно още много дълго ще го дискутират.

[Bat_Vanko]

А как Ацюковски обяснява наличието на "червено отместване" при близки обекти, достатъчно близки, че да бъде със неизмерими стойности според посочените в цитата цифри.
Да заявиш, че на близки разстояния доплеровият ефект съществува а на големи изчезва е направо безгранично, не знам некомпетентност или дебелоочие да го нарека по скоро второто така както някои твърдят че земята е плоска.

Един ефект - две причини - нима това е невъзможно!!!
Никой не оспорва съществуването на червеното отместване. То е заложено в принципа на действие на много съвременни уреди. И при всички тях се дължи на относителната скорост на едно тяло спрямо друго.
Но от друга страна, както колегата Димов посочи, енергията на електромагнитната вълна е Е = h . f където:
h - константа на Планк;
f - честота на вълната.
Никой съвременен учен не е дефинирал понятието "Загуба на енергия от електромагнитната вълна", но предполагам че това е напълно възможно. И тука говоря за "Енергия" не за "сила" или "интензитет". Напълно логично е такава загуба да се получава при проявлението на електромагнитната вълна като фотон (частица).
На сегашното ниво на развитие на науката не виждам кой би се наел да разграничи ефекта според причината. И не мисля, че това е възможно изобщо. Още повече, че е възможно двете причини да съществуват едновременно.

[hyparh]

Радико, всичко съществува на всякакви разстояния. Вече е отделен въпросът дали е достатъчно силно проявено, за да бъде измерено или наблюдавано, както и дали знаем какво точно да търсим... и дали правилно го интерпретираме... абе доста са условията

Етерът е наш пръв приятел в тези теории (и враг за конвенционалните ). Не могат да бъдат обяснени нещата без него. То е все едно художник да рисува без платно... трябва да има някаква среда, сцена на действие, почва за възникване и развитие на проявленията.
Да не си повтаряме едно и също, само вмъквам едно важно допълнение – етерът не е статичен, а ДИНАМИЧЕН. Всъщност той е най-динамичното нещо, което може да съществува. Колкото по-малко е едно нещо, толкова по-динамично е то и функционира с по-висока честота. В много от теориите етерът бива определян като свръхфлуид, което предполага всичко друго, но не и статика.

Всъщност има и второ много важно допълнение – "етерът" в единствено число е малко погрешно... по-скоро трябва да се употребява "етерите". Защото градивните елементи (етероните) не са само един тип с еднакви размери, а продължават в една безкрайна (поне от наша гледна точка) прогресия като размерите им намаляват все повече, а честотите им се покачват до стойности, за които дори нямаме мерни единици. Това са високите етери, а ниските (с по-ниска честота) са тези, които директно влияят на материята, както и материята може да повлияе на тях. Всички тези етерни поднива са свързани помежду си като най-силна е връзката между етероните с най-близка честота. Колкото повече се различават честотите (съответно и размерите), толкова по-слабо си влияят те един на друг и кохезивните сили между тях отслабват.

Светлината представлява етерни сгъстявания във вид на частици (фотони) – етероните се скупчват заедно заради кохезивните сили, следва етерно разреждане след тях и нахлуване на етерони от околното пространство, които се стремят да запълнят празнотата. Това изстрелва фотонът със скоростта на светлината, като след празнотата (разреждането) се формира нов фотон, следвайки първия на разстояние една дължина на вълната, която пък зависи от енергетичността на процеса, произвел фотоните. Аналогията със звука е очевидна – имаме трептене на нещо (в случая атоми или субатомни частици), които чрез вибрацията си пораждат фотони в етера.

Оттук нататък тези фотони на свой ред, при определени обстоятелства, могат да се скупчат заедно и да образуват клъстери от по-едри частици светлина (меки частици). Всъщност учените вече са "открили" тези светлинни молекули, но придават вид на процеса сякаш изисква сложно лабораторно оборудване, а всъщност това нещо постоянно възниква навсякъде в природата (а също така може да се получи с много по-достъпно оборудване): https://phys.org/news/2013-09-scientists-never-before-seen.html

Относно дифракцията... когато фотоните достигнат ръба на тесен процеп например, те се скупчват заедно, образуват светлинни молекули, като те от своя страна се разпадат и разпръскват фотони във всички посоки. Ръбовете на процепа или дифракционната решетка по този начин стават вторични източници на светлина и вече се появяват познатите интерференчни картини.

Дето се казваше... Кой разбрал – разбрал А пък и няма как всички да сме на едно мнение, нормално е да има различни разбирания, особено пък в тази област.

...Замислих се дали да не напиша този пост в темата за етера, но реших да е тук в "горещата" тема

[Vale]

Радико, ето извадих от книгата на Ацюковски формулата на закона на Хабъл за 'червеното' изместване:

z = (H . R) / c

където H = 3.10^-18 c^-1

А сега си представи колко требва да е голямо R за да има що годе видимо z, при положение че H е толкова малко и още делим на c (да не би случайно нещо да остане)

[Vale]

Ето ти и цитат относно това явление. Очевидно става въпрос за далечни обекти, понеже формулировката се отнася за галактики, не за звезди.
Ето как е формулирано:

Сущность явления и цель эксперимента
В соответствии с выводами ОТО Вселенная расширяется, о чем можно судить по «красному смещению» спектров далеких галактик.

[Радико]

hiparh
Напълно съм съгласен, че е много погрешно да се смята етера за нещо статично каквото е било началното му определение. За това и написах последният пост в темата за етера.
vale
тази формула която посочваш е доста различна от формулата със помощта на която се изчисляват скорости чрез доплеровият ефект, слеователно е нагодена за целта. Не може да се каже с лека ръка, че тук действат едни физични закони пък там други. Според мен обяснението е много по просто и логично. А то е, че има и други фактори освен доплеровия ефект. След като "Нещото" етера за което аз не приемам думичката субстанция въздейства на материалния свят значи и светът му въздейства, което означава от своя страна, че в огромните празни пространства между галактиките е нормално да има малко по различни свойства. Изобщо излиза, че всичко е много относително и в прословутата теория на Айнщайн която аз смятам за много погрешна все пак има някакво зрънце рационалност.

[Vale]

етера за което аз не приемам думичката субстанция въздейства на материалния свят значи и светът му въздейства, което означава от своя страна, че в огромните празни пространства между галактиките е нормално да има малко по различни свойства

Ами точно така, никой не гарантира например че там някъде ефира седи на едно място. Има най-различни ефирни потоци в Галактиките а между тях е трудно да кажем какво става понеже няма вещоство по движението на което да съдим какво е положението.
А за формулата - тя не е формула за доплеровия ефект. Това е закона на Хабъл за 'череното изместване'. За това и коефициента там е 'H', което се нарича константа на Хабъл. Поставих формулата, понеже тази константа е много малка величина и за да се конпенсира иска много голямо значение на 'R'. С 'R' е отбелязано растоянието до далечната галактика. Просто с такава константа на 'близки' растояния примерно в рамките на нашата галактика значението на 'z', което е величината на 'червеното изместване' е безкрайно малка величина.

[Радико]

Моето мнение по въпроса е, че по скоро имаме съвсем друго много по рационално обяснение на факта. Вълните не си променят честотата със и тази формула е стъкмистика за да се нагодят нещата към предварително зададен модел. Простото сравнние със звука ни навежда на друго.
Когато влизаш в село в което свири музика от начало чуваш само тъпана, после басовете, после накрая кларинети цигулки и др. високочестотни. Високите честоти затихват по бързо от ниските.
една галактика е мално да има източници в целият познат ни спектър. По првилно ще е този ефект да се нарече "синьо затихване" а не червено отместване.  И накрая какво червено отместване има Андромеда която има според последни дани курс към сблъсък с млечният път. И съответно въпроса дали наистина се разширява всемира след като щом има поне две сближаващи се галактики значи има и други. Освен това има и доказателства за вече случили се такива сблъсъци.
Доплеровият ефект си го има това е факт. Друг е въпроса, че много данни са били нагласени поради някакви идеологически причини и сега продължават да всяват смут в душите ни.

[Vale]

Сега това което казваш практически се покрива с написаното от Ацюковски за това ще сложа цитат. Пета книга от 'Началата...' стр. 299 от самото начало:

2. Существует значительное число самых разнообразных объяснений эффекта на уровне обычной классической физики [122], следовательно, нет оснований полагать, что «красное смещение» спектров далеких галактик подтверждает ОТО, оно также укладывается в рамки многих других гипотез и теорий.

И също е пълно със снимки на сблъскващи се галактики. Този факт го пропускат. А също пропускат още един факт - ако във всички посоки ние виждаме галактики на растояние 10-15 милиарда светлинни години, то значи че пак сме в центъра (този път на Вселената). Предишния път, като бяхме в центъра на Слънчевата система мина много време докато се осъзнахме. Сега не знам колко време им трябва за се осъзнаят отново. Този аргумент не съм го срещал но според мен е елементарно да се разбере че не може точно ние да сме в центъра на Вселената и е по-добре да се намери обяснение на факта че във всички посоки виждаме на растовние 10-15 милиарда светлинни години.

[Радико]

Предишния път, като бяхме в центъра на Слънчевата система мина много време докато се осъзнахме. Сега не знам колко време им трябва за се осъзнаят отново

Да и сега сме в "Коперниково" време. за още много неща се направиха на разсеяни, един вид признаха определени факти, но се направиха на луди за следствията които  след себе си тези факти. Стандартният модел е вече абсолюто кух и лишен от фактологично съдържание. Почти всичко използвано някога като доказателство за него вече е опровргано, Но науката се развивала пък модела си остава недоразвит.
Най цветистият пример който се сещам е за това,че заради земният магнетизъм са решили, че земята има желязно ядро. После се сетиха, че заради температурата желязото не може да е причинителя на магитното поле. Значи отпадна доказателството за желязното ядро, но въпреки това продължават да твърдят, че е от желязо. Такива примери сигурно има стотици. Определено е време за нова физика. Съвсем нова защото нито една теория от тия по старите не е пълноценна. всички са на база на ограничените познания от 18ти-19ти век.

[Аtos]

Радико, въпреки, че принципно си прав, това не е показателно!
Слънцето също има силно магнитно поле, това значи ли, че е от желязо и е твърдо? Или студено?
Магнитните полета на Земята и Слънцето, по-скоро са индуцирани, отколкото да се оприличат с това, на постоянен магнит...
Може да е от желязо, но може и да не е, нищо не го доказва или отрича

[hyparh]

Земята е един огромен кондензатор, зареден с милиарди волтове потенциал. Какво става, когато тези заряди биват приведени в движение (в случая ротация около собствената ос на Земята, както и около Слънцето)? ... Отговорът го драснах онзи ден в темата за тестатика. Дали наистина това е причината... защо не?
При това положение дори не е нужно на Земята да има каквото и да било ядро.

[x_name41]

Земята е един огромен кондензатор... и според видеото на английски гравитацията има електрическа природа и е свързана със зарядите и техния потенциал, поне доколкото чувам (но Хипарх знае по добре английски и може да каже какво казва човека). И ако съпоставим класическото обяснение за електростатиката и гравитацията, то ще установим всъщност, че обяснението за гравитацията звучи по иезуитски отколкото обяснението за електростатиката (ето примерно при обяснението за гравитацията се споменават единственно две маси (m1 и m2) и толкова, докато при обяснението за електростатиката се споменават освен два точкови заряда (q1 и q2), техните силови линий, интензитет, потенциали и т. н.), можем само да гадаем каква е причината за тази лаконичност при обяснението за гравитацията?

<a href="https://www.youtube.com/v/xrQCPYsoBKk" target="_blank" class="new_win">https://www.youtube.com/v/xrQCPYsoBKk</a>

[KURTI]

Слънцето също има силно магнитно поле

Ако има въобще някакво поле, то бихме зареждали телефоните си фрии, и на космонавтите компаса на къде сочи?
Питам не за лъчистото, а за магнитното.
Извинявайте, ама влизате в полемиката на x_name41 и неговият Х форум 

Земята е един огромен кондензатор

Как един камък става кондензатор?  Може би се има в предвид и околното пространство?
Опитвал съм се да наелектризирам въртящо каменно тяло около косата си, не става 
Може би да пробвам на жената  , извинявам се, ама недоказаните неща са си чиста измама... 

[x_name41]

нека да уточним до този момент. И в двата патента на Капанадзе има две бобини. Във единия патент е указано, че магнитното поле във първата бобина е по силно от това във втората бобина,
значи има импулсен обратен преобразовател от ниско към високо напрежение (примерно 12-220 волт), това е първата част от схему ). Във втората част се съдържа токовия усилител, който трябва да усили лишния ток от въздуха или диелектричната среда (както е описано във патента). Във другия патент също има две бобини и по аналогичен начин стоят нещата, само дето там е указан токовия усилител под номер 9.

И така нека видим какво ни казва Капанадзе за да сверим и да махнем доколкото е възможно грешни мисли и схеми ))
1. заземяването във схему е задължително
2. искрата е необходима
3. за начало на процеса са необходими фаза и нула от контакта или от инвертор (да се има предвид ~220V/50Hz). След това се усилва токовата съставляваща, при това импулсно (както е споменато и в патента "токов усилител") и на изхода отново има фаза и нула, и това е общо взето. Значи чрез помоща на захранващия източник се усилва импулсно токовата съставляваща на изхода и това е ))


и тука съм нарисувал схему според описанието ))

<a href="https://www.youtube.com/v/zcZJaIHXJLU" target="_blank" class="new_win">https://www.youtube.com/v/zcZJaIHXJLU</a>