Здравейте!
Говорейки за индуктивност и съпротивление то добре е да сме наясно че самата индуктивност в същността си е съпротивление или по точно магнитно съпротивление. В един проводник имаме два вида съпротивление: активно и индуктивно. Активното съпротивление върху електронния поток-ток в проводника се дължи на топлинните фотони, които постоянно бомбандират електроните в неговия състав и така ги отклоняват от посоката в която се движат от електрическото поле подавано в краищата на проводника. Индуктивното съпротивление и индуктивността са едно и също нещо, тъй като индуктивноста е пропорционална на интензивноста на магнитното поле около електронния поток. Всеки електрон има спин(въртящ се момент) . Електроните се въртят така че около оста на въртене се създават във вакуум-етера вихрови силови линий и това е собственото магнитно поле на електрона. Когато електрон се движи в електрическо поле имаме ел.ток или електронен поток при което интензивността на магнитното (вихрово) поле и силови линий около електрона се увеличават пропорционално на напрежението(напрегнатостта) на полето спрямо двете страни на оста му. Знаеме че магнитното поле е перпендникулярно на електрическото поле (посоката на движение на електроните). Мога да направя една проста аналогия за обяснение на механизъма и същността на магнитното поле. Имаме една лещовидна форма потопена във вода и въртяща се с голяма скорост около ос на въртене. Всъщност всяко тяло потопено във вода и въртящо се създава във водата вихър около себе си , увличайки я във посоката на собственото си въртене. Също се наблюдават и стоящи вълни които можем да сравним с магнитните силови линии. Ако това въртящо се тяло по някакъв начин го задвижим във водата с определена скорост то взаимодействието му с водата ще се увеличи като интензитет и съответно ще наблюдаваме много по-мощно и интензивно завихряне. Това е и което става при протичане на ток през проводник. Електроните се движат формирайки електронен ток в електрическото поле чиито силови линии са успоредни на осите им на въртене. Самото електрическо поле представлява градиент на плътността на вакуум-етера така че електроните винаги се движат в посока на по-ниската плътност стремейки се да я компенсират. Връщайки се на аналогията със въртящото се във вода тяло, добре е да схванем че водният вихър около него е резултат на съпротивлението на водната среда. Средата се съпротивлява на всяко движение все едно дали е равномерно или ускорително. Така разбираме че магнитното поле е вакуум-етерен вихър около електрона и по всяка токопроводяща линия. Електрическото поле е градиент на плътността на вакуум-етера, която също има вихрова структура тъй като то е едно и също с магнитното поле само че погледнато от перпендникулярна на него плоскост(позиция). Затова като цяло имаме електро-магнитно поле но магнитната съставка е тази която оказва съпротивление на движението на електроните в пространството а електрическата съставка(поле) им действа ускоряващо. Магнитното поле е като стена която се съпротивлява на въртенето и движението на електроните , така че колкото повече токови паралелни линии имаме , толкова е по-голямо магнитното (индуктивно)съпротивление, какъвто е случая при една бобина. Електлическото поле винаги е електрогравитационно, което е и обяснението на ефекта на електрогравитацията. Единствената разлика между електрогравитацията и земната(планетарна) гравитация е че електрогравитационното поле е вихрово и около него винаги се наблюдава магнитно поле по перпендникуляра. Земната планетарна гравитация не е вихрова но и при двата случая имаме градиент на плътноста на всемирната пространствена среда; Вакуум-етера.
Нека се върнем на електромагнетизъма! Вече ни е ясно че магнитното поле е вихрово съпротивлително поле спрямо движението на електроните в пространството. Около всеки проводник, по който протича електронен поток има магнитно поле което е причина за неговото индуктивно съпротивление. Знаем че колкото по-слабо е магнитното поле в една бобина или около проводник, толкова по-малка е индуктивноста, толкова по-малко е и индуктивно съпротвление, и толкова по-голям ток може да протича през тях. Знаем че индуктивното съпротивление също зависи и от честотата на електронния поток. При постоянен ток в проводник имаме не-нулево индуктивно съпротивление характерно за безкрайно ниска честота което е в пряка зависимост от скоростта на електроните в проводника и интензивноста на околното магнитно поле(съпротивление) създавано от тях при движението им. Знаем че при прав проводник а не навит на бобина също имаме магнитно поле, индуктивност и индуктивно съпротивление при все че са малки, но проявяващи се при големи токове. Това което е характерно за бифилярната бобина е че при нея магнитните полета взаимно се унищожават или по-скоро отслабват и то значително и резултата е липсата на индуктивно съпротивление и на индуктивност. При каквато и да е честота на електронния поток във една стандартна бобина и една бифилярна със същия брой навивки и други параметри, при последната нямаме индуктивност, магнитно поле и индуктивно съпротивление а тока е значително по голям като следствие. Същия резултат ще имаме и при постоянен ток но вече ще ни е нужно прецизно замерване на съпротивлението тъй като то е пряко зависимо от честотата на тока.
Всеки проводник има свое специфично съпротивление така че при постоянен ток и напрежение и при всички еднакви условия като температура, дължина и сечени на проводника от един и същ метал, при стандартна бобина специвичното съпротивление е по-голямо от колкото при бифилярна бобина със същата дължина и сечение на проводника.
Отбелязвам че при бифилярната бобина и при постоянен ток и при променлив имаме по-голяма скорост на електронния поток отколкото при стандартна бобина или прав опънат проводник. При стандартен проводник скоростта на електрическото поле е 300 000 Км/сек. А при бифилярен проводник скоростта на електрическото поле става по-голяма от 300 000 Км/сек. Което означава че при свръх-проводима
Бифилярна бобина скороста на електроните става свърхсветлинна, а тока клони към безкрайност а напрежението става нула. Такъв експеримент вече би ни дал възможност да наблюдаваме реални и значителни пространствено-времеви и гравитационни аномалии. Тук вече се откриват големи потенциални опасности но също и възможности както за получаване на свободна енергия, така и за овладяване на гравитацията в неограничени мащаби.
Дори при работа без използуване на свръхпроводими материали, пак възможностите са големи , но при всички случаи трябва да се работи с големи токове. При използуване на бифилярни бобини се променя плътността на вакуум-етерната среда което води и до промени в характеристиките на самото време-пространство и на самите константи. Използуването на бифилярни навивки и протичането през тях на големи токове създава аномалий в пространство-времевия континиум , които могат да ни позволят да черпим чрез тях свободна енергия.
Последното пояснение което желая да дам е за това какво представляват електроните. Електроните са вихрови структури наподобяващи водовъртежи , спрямо вакуум-етерната среда(субстанция). По тази причина тяхната плътност спрямо Вакуум-етерната околна среда е отрицателна. Те поглъщат околният етер като през сифон. Може да ги сравним с черни дупки, вортекси поглъщащи околната среда и пространство но в действителност това става в минимална допустима степен тъй като скоростта им на въртене е огромна, което обуславя големи центробежни сили поддържащи критичен баланс и граница на поглъщаната етерна среда. Ако скоростта на въртене на един електрон се забави, той започва да поглъща повече от етерната среда и масата му става по-голяма. В последствие скоростта на въртене и балансиращите центробежни сили отново се увеличават и баланса е възстановен.
При възможност за по-голяма от критичната скорост на въртене на електрона , той би излъчвал или по точно изхвърлял от недрата си етерна субстанция в околното пространство което ние бихме наблюдавали като електромагнитни или други вълни и полета. Граничната скорост – ъгловата скорост на въртене на електрона определя стрелата на времето минало-настояще-бъдеще , така че имаме много тънък баланс при който ако скоростта на електрона се ускори над критичната , то стрелата на времето би се забавила или обърнала . Предполагам че това е възможно да става в локален мащаб. Също, когато при експериментиране със свободна енергия имаме реално получаване на енергия в големи количества а също и при успешни експерименти с анти-гравитация.
