Ето ви една идея за двигател генераторна група. Прилагам файл. Имаме два ротора - двигателен и генераторен. И двата имат по периферията си еднакъв брой магнити. Така ъгловите им скорости са еднакви. Генераторният ротор обаче е с по-голям диаметър. Магнитите трябва да са така разположени, че като дръпнем с въже двигателния ротор със "зелената" сила, да се получи същата сила в обратно направление на генераторния ротор (червената сила). При това положение, ако генераторният ротор е с два пъти по-голям диаметър, ще получим два пъти по-голяма мощност на генератора от тази, консумирана от двигателя. Нека да е с 1.5 пъти по-голям диаметър и ще имаме КПД 150 %.
Радико, ти ме подтикваш да предложа експеримент за доказване на наличието на ефир и взаимодействието му с веществото. Развъртаме моята жироскоп-спирачка и я обграждаме с екран за изолиране на вятъра. Зад екрана поставяме механичен датчик за движение - примерно метален диск с възможност да се върти. При това положение, ако жироскоп-спирачката завихря ефира, то той ще премине през екрана и триейки се в датчика, ще го завърти. Така ще видим, че енергията, която се губи, всъщност отива за завихряне на ефира. Но дори и при това положение, пак остава в сила ефектът на Venturi, при който се получава допълнително завихряне.