Алтернативни енергоизточници > Testatika, електростатични генератори

Testatika - принцип на работа и основни схеми

<< < (59/62) > >>

Tanas:
   Много добро допълнение nizo, така е.
Обаче съм забелязал, че има значение и самият диелектрик (веществото)  ;) дали ще е стъкло, поли-разновидности, слюда и т.н.

epwpixieq-1:

--- Цитат на: nizo в Февруари 10, 2019, 10:42:28 pm ---epwpixieq-1, заряда не е в диелектрика, а върху него, залепен от 2-те му страни.

--- Край на цитат ---
Незнам защо мислите че застъпвам тезата че заряда е в диелектика. Ако виждате нещо подобно моля посочете цитат за да се коригирам. Ето това което съм написал:


--- Цитат на: epwpixieq-1 в Февруари 10, 2019, 08:25:01 pm ---В диелектрик, от които са направени дисковете, ние нямаме свободни заряди, които да извършват това движение, и това всъщност определя диелектрическите му свойства. Тоест диелектрика не складира заряди, ако някой си мисли друго, то той има грешно разбиране.
...
В случая с удвоителните машини имаме това фундаментално свойство, на диелектриак, с доста интересна динамика на умножаване на напрежението полетата, в определени, натурално обособени, от динамиката на машината, сектори на дисковете. Но тук нямаме движение на заряди, в материята на дисковете, поне по стандартните разбирания като Coulombs/sec.

--- Край на цитат ---
Аз не коментирам къде и как е залепен заряда, понеже това е тема по която може да се спекулира.
Например всеки листов диелектрик поставен във въздушна среда е 3 слоен диелектрик. Въздух от едната страна (д1, означение за диелектрик 1) листовия диелектрик (д2), въздух от другата страна (д3). Предполагам че никои няма да спори, че на въпросния показан експеримент, стъклото задържа напрежението на Е полето (забележете не казвам дали има или няма наличие на заряди, както вие твърдите). Понеже, ако се вземе това което вие казвате, за залепването на зарядите, по повърхността на диелектрика, което може да се вижда като правилна аналогия, но поне аз се опитвам да не виждам така процеса, то тогава излиза че д1 и д3, в горния случай държат зарядите върху д2 (стъклото), отново при посочения експеримент. И така, идваме до заключение че зарядите са в д1 и д3, или въздуха, което е противоречие, понеже според вас в диелектрика няма заряди. Разбира се предполагам че няма човек който да каже че във въздуха няма свободни йони, тоест може да имаме поляризирани частици във (флуид) диелектрик  (въздуха е пример за това), и не мисля че това ще се оспорва. Сега дали тези частици се концентират да поддържат напрежението на Е полето, аз не мисля че е така. Понеже ако е така, то тогава няма да можем да правим многослойни диелектрици, понеже точно между слоевете няма да имаме "залепнали" заредени частици, точно както вие се изразихте.

nizo:
epwpixieq-1, по повод написаното от теб:


--- Цитат ---Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент).
--- Край на цитат ---

Това намеква поляризация на диелектрика, както всъщност пише в много учебници, а именно, че заряда се пази чрез поляризация на атомите/молекулите в диелектрика. Ако полето наистина поляризираше диелектрика, той би трябвало да е поляризиран по цялата си дебелина, но експериментите сочат, че това не е така.


--- Цитат ---но поне аз се опитвам да не виждам така процеса, то тогава излиза че д1 и д3, в горния случай държат зарядите върху д2 (стъклото), отново при посочения експеримент
--- Край на цитат ---

Как си го измисли това?! Д1 и Д3 няма да ги има във вакуум, така, че нищо такова не излиза. Заряда се държи за диелектрика точно както магнити могат да се налепят от двете страни на една плоскост. Те се дърпат едни други през плоскостта, а въздуха няма никаква роля. Единственото важно нещо за диелектрика, се явява неговата механична якост, тъй като зарядите упражняват реално налягане върху диелектрика и могат да го пробият, когато то стигне пределна стойност. Естествено, сплескването на диелектрика, води до греене. Твърдите диелектрици греят по-малко от еластичните и това може да се прецени лесно, дори без електрическа проба.

epwpixieq-1:

--- Цитат на: nizo в Февруари 11, 2019, 02:31:03 pm ---epwpixieq-1, по повод написаното от теб:

--- Цитат на: epwpixieq-1 ---Молекулите на диелектрика се ориентират пространствено под външно напрягане на Е полето и така "задържат" това въздействие, това е фундаментално свойство на диелектрика (и съответно на кондензаторите като елемент).

--- Край на цитат ---
Това намеква поляризация на диелектрика, както всъщност пише в много учебници, а именно, че заряда се пази чрез поляризация на атомите/молекулите в диелектрика. Ако полето наистина поляризираше диелектрика, той би трябвало да е поляризиран по цялата си дебелина, но експериментите сочат, че това не е така.

--- Край на цитат ---
поляризация на диелектрика не означава "че заряда се пази". Всъщност с диелектриците не би трябвало да се използва думата "заряд", въпреки че ние сме свикнали някак си да я използваме без да вникваме в нея, затова се стремя да използвам думата "напрегнат". Точно тази напрегнатост се поддържа на база на ориентиране на молекулите на диелектрика. Колкото е по-силно полето толкова по-силно се "опъват" тези молекули докато в един момент елекротните на отделни молекули не издържат, на тази напрегнатост/разпъване, и излизат от орбитите, и лавинообразно правят пробив.
 
Това което достигам като заключение е базирано директно на моето разбиране на трудовете на Хевисдайд и Максуел както и други експериментатори и теоретици от онова време, експерименталните постановки на Тесла, както и мой лични експерименти. Възможно ли е да греша (и не само аз)? Предполагам че да, всеки логически мислещ изследовател трябва да е готов да промени виждането си под напора на опитни данни, в противен случай имаме налагане на догма.

За съжаление вие не посочвате експеримент които би потвърдил вашата теза за "залепване на зарядите". Представете някакви данни, или линкове, за преценка и изградете някаква теза, малко по обоснована от "лепене като магнити на плоскост", понеже в крайна сметка не отхвърляте само моето мнение, а и няква установена мисъл в тази насока, и то от хора които са правили неимоверно много повече експерименти от нас. В противен случай си играем само на думи.

Сега относно "зарядите", които не са в електронния мобилен слой на метал, те могат да бъдат само йони и бета частици (високо енергийни електрони или протони), ако вие имате друга дефиниция на "заряд" в такава "свободна" форма пояснете. Според вашето разбиране те се натрупват "залепват" по повърхността на диелектрика:

--- Цитат на: nizo в Февруари 10, 2019, 10:42:28 pm ---залепен от 2-те му страни.

--- Край на цитат ---
Дайте някакво логично обяснение защо тези "заряди" (както и да ги дефинирате) се биха лепили към структура, като диелектика, при положение, че навсякъде в природата наблюдаваме процеса на натрупване на заряди (и забележете не в свободна форма) само "по повърхността" на метал.


--- Цитат на: nizo в Февруари 11, 2019, 02:31:03 pm ---Заряда се държи за диелектрика точно както магнити могат да се налепят от двете страни на една плоскост.

--- Край на цитат ---
Това ви сравнение използва свойство на магнитното поле да преминава през определени материи. По тази логика трябва да съществува и електрично поле в диелектрика, докато вие поддържате обратната теза че няма такова електрично поле в самия диелектрик.

Ето един експеримент които директно потвърждава тезата че напрегнатостта е по-цялата структура на диелектика а не само на крайните му плоскости:
https://www.youtube.com/watch?v=e0n6xLdwaT0&index=2&list=PL860B6886A47E5490 (1:45)

epwpixieq-1:

--- Цитат на: hyparh в Февруари 09, 2019, 10:58:52 pm ---Смятам да си сглобя една tabletop VTTC с ГУ-50.

--- Край на цитат ---
Внимавйте с ГУ-50 (преди време направих VTTC с ГУ-81М), и изобщо с всякакви вакумни лампи изложени на високоволтов заряд понеже може да емитират X-rays.
Иначе късмет с експеримените  :)

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия