Здравейте,
уважаеми lazy, благодаря че ме подсети да видя има ли още скорости по колата - вече открих и задната!!!
Ще търся пак, може да има и шеста
Сега ви пускам подробно описание с моите експерименти по темата - сори че е малко дълго, ама е изчерпателно надявам се...
Методика на работа
Използвал съм радиестезично измерване с махало на натрупания заряд /от двадесет и три години практикувам това като хоби/, по десетстепенна скала – от нула до максимално възможно насищане на флуида 10.
Магнитите са неодимови, тип Магнит NdFeB, кат.№ 06.010, от „Прамиз” ООД, със сила на прилепване /по данни на производителя/ - 2.7 кг. всеки, полюсите са на големите страни.
Първа постановка
Четири чаши с минерална вода и неодимови магнити под тях с различно разположение.
Количеството на водата е около седемдесет грама във всяка чаша.
Чашите са стъклени, тънкостенни, с вместимост около 100 гр.
Магнитите са ориентирани изток-запад по дългата им ос.
Резултати:
Първата – с единия полюс нагоре /след тест с компас се оказа S / –положителен заряд
Втората – с обратния полюс нагоре / N / – отрицателен заряд
Третата – на ребро, полюсите са настрани – силен положителен заряд
Четвъртата – с хартийка отдолу вместо магнит, контролна – 0
Бързина на насищане - чашата на ребро увеличи заряда си така: на петата минута - 3, на шестата - 3.50, на седмата – 4.5, на десетата – 7, на тридесетата – 9.5, на тридесет и петата – 9.8.
След половин час, зарядът на всички чаши е както следва: 1 чаша – 3.5 плюс; 2 чаша – 3.5 минус; 3 чаша – 9.5 плюс; 4 чаша – неутрална
Субективни усещания
Водата има леки разлики във вкуса, от чашата с магнит на ръб ефектът е, че затопля вътрешно след минута-две, усеща се постепенно зареждане на тялото, енергията тръгва отвътре навън към кожата и също - по меридианите към по-слабите места в тялото.
Негативно заредената определено не ти се пие след опитване, леко блудкава е на вкус. След минута – зачатъци на главоболие и слаба отпадналост. Слабо позитивната изглежда нормална, но без малко твърдия вкус на минералната вода. Контролната – без промени, обикновена „Горна баня”.
Втора постановка:
Радиално разположени на ръб 4 бр. магнити, залепени с хартиено тиксо върху малко пластмасово шишенце с вместимост около 20 гр. В шишенцето налята минерална вода се зарежда до степен 10 за около пет минути. При разреждане с тая вода на друга в чаша с общо количество около 200 гр. зарядът пада до степен 4-5.
Трета постановка:
Радиално разположени на ръб 4 бр. магнити, залепени с тиксо върху яйцеобразен стъклен буркан с вместимост около 400 гр. Налята минерална вода се зарежда до степен 10 за 7-8 минути.
Изводи:
1. Потвърждава се тезата, че магнитното поле от магнит, поставен на ръб спрямо зарежданата вода, действа най-добре, позитивно и силно енергизиращо. Може да се предположи че така ще се зарежда и горивото, както и въздуха.
2. Закрепването на магнитите – задължително с немагнитни материали!
3. Радиалното поставяне на три или четири магнита ориентирани надлъжно и на ръб спрямо зареждания материал върши чудесна работа с вода, предполагам че и с гориво ще е така.
4. При обработка на по-големи количества са необходими по-мощни магнити и повече бройки, ако искаме да запазим бързината на зареждане. Например – за 50 литров съд /пластмасово буре/ са необходими 6 неодимови магнита със сила на привличане 13 кг. по спецификация на „Прамиз”. Зарежда се за около половин час по предварителни данни.
5. Прехвърлена в друг съд водата запазва заряда непроменен за около 11 -12 часа, после постепенно енергията се разсейва.
6. Яйцеобразната форма на съда /или подобна такава/ помага за бързото зареждане, както и за задържането на заряда във водата. Естествена форма, теоретично и практически изследвана от Виктор Шаубергер. Формата трябва да е обърната с по-острата част надолу, за да работи добре.
7. Керамиката е предпочитана като материал за съда, възможно е да не е случаен фактът че древните амфори за съхраняване на вино и масло са направени в този им вид, иначе доста неудобен за транспортиране. В българската традиция с подобна форма са стомните за вода и делвите.
При допълнително изследване на явлението се установи следното пространствено разпределение на радиантното енергийно поле:
- при легнал плосък магнит и ос на полюсите във вертикална посока, с S полюс нагоре /полюсът привлича края на компасната стрелка с означение СЕВЕР – т.е. той е южен/ се наблюдава средно по сила позитивно поле над него и концентрично разположено във вид на сфера негативна област, на около 20 см от магнита /неодимов, с размер и вид споменати по-рано/. Енергийната сфера е с дебелина около 2 см. /среща се като „микролептонная оболочка” в руската литература, данни от опити на Сочеванов - Охатрин/. Т.е. той действа като поляризатор на радианта, което е и добре известно от литературата и се потвърждава пак с този опит.
- Съответно при обратното разположение на магнита с N полюс нагоре /полюсът привлича края на компасната стрелка с означение ЮГ – т.е. той е северен/ имаме обратната картина – средно по сила негативно поле над него и концентрично разположено във вид на същата спомената вече сфера позитивна област.
Вземайки предвид горното, не е добре в зоната на действие на сферата на негативното сферично поле /18-20 см. встрани от магнитите/ да попада цилиндър, карбуратор, свещ или друг елемент от ДВГ, свързан с процеса на изгаряне на горивото или образуване на запалителна искра. Възможно е влошаване на работата на този възел.
Разположение в автомобила - на резервоара от външната страна не е добре, металът пречи на зареждането. Трябва горивото да е в неметална тръба или съд. Варианти:
– зареждане предварително в пластмасова туба, сипва се готово в колата, но силният заряд трае максимум 11-12 часа и почва да намалява постепенно. Въпреки това горивото ще е с максимален заряд в този период и няма нужда да се слагат магнитни и други комплекти на горивопровода. Или ако се сложат, само ще дозареждат до максимума бензина.
– разполагане на разширителен съд на горивопровода – тръба с по-голям диаметър или нещо такова. Така бензинът ще престоява повече в полето и ще се насища.
– слагане на още един комплект магнити и на обратния горивопровод – вкарващ неизразходеното гориво от горивната помпа към резервоара. Така в резервоара ще влиза заредено частично гориво и после преди изгарянето вторият комплект на горивопровода ще го дозарежда още. Пак обаче няма да има максимален заряд.
– След допълнително изследване се изясни още един вариант – редица магнити, сложени на ръб на горивопровода и въздухопровода, на две дължини един от друг, привличайки се помежду си с малките срещулежащи страни, отгоре на тръбите, захванати с изолирбанд и пластмасови свински опашки. Компромисен вариант, но безопасен, предполагаема икономия около 20 %. На горивото – 4 броя, на въздуха – 2 броя са достатъчни. Прогнозен период за пределно енергийно насищане на двигателя – около 4 месеца.
Втори тест - проверих как и с каква сила се зарежда вода след преминаване през тръба с подобно разположени магнити /един или повече/. Радиално разположени, последователно разположени, при различни позиции на полюсите помежду им и спрямо потока в тръбата/. Принципна разлика в механизма и насищането на вода и гориво няма, т.е. резултатите от водните тестове са съпоставими с горивни.
При последователно разположени на ръб четири магнита с оптимално разстояние между тях две техни дължини /в случая 30 мм./, водата се зарежда със степен 6. Това е при изтичане от тясна дюза със дебит подобен на този на бензина при 90 - 100 км/ч.
При въздуха поради високата скорост и големия диаметър на тръбата зареждането е със степен 3, което обаче е максимално при използването на магнити и няма смисъл да се увеличава броят им на въздуховода.
Цел:
Постигане на максимално безопасно енергийно зареждане със степен над 9 на горивото и въздуха, постъпващи в двигателя при скорост не по малка от 90 км./ч. Следствие това – икономия на гориво поне 25%.
Действия
Поради решението всички енергизатори да действат отвън /през материала на тръбите/ за да се избегнат рискове от попадане в горивото или въздуха на елементи от зареждащата система, както и невключването на допълнителни съдове в конструкцията на двигателя, се наложи използването и на радионични енергизиращи устройства.
Те са два вида, направени с отчитане на особеностите на зареждания флуид.
За горивото:
Излъчвателна решетка, направена от медна тел /обелен кабел за инсталация/ с дебелина 2 кв.мм., змиевидно огъната и свита в полукръг около горивоповода. Дължина готова– 18-20 см. Единият край на проводника е с изолацията, дължината му е около 20 см. и е свързан накрая с концентраторен радиантно-енергиен възел.
Важно - концентраторният възел не трябва да се омотава с тиксо или изолирбанд, може само на връзката с кабела на излъчвателната решетка. Концентраторът е вързан със здрав конец за дървена летвичка. Решетката от своя страна е поставена вътре в ПВЦ гофрирана кабелна тръба, срязана по дължината и надяната отдолу на горивопровода /отгоре е магнитната редица/. Така магнитите фокусират допълнително излъчваното поле от решетката вътре в центъра на тръбата и ефектът е синергетичен. Непосредствено в централната ос на решетката измерих силно позитивно поле, а негативната сферична сфера /„оболочка”/ е на около 20 см. радиално от оста на решетката. Затова и енергийният концентратор е изведен чрез кабел встрани, извън зоната на негативното поле.
Резултат – заредено гориво със степен над 9 след преминаването през системата
За въздуха:
1. Два магнита разположени на ръб, фиксирани с тиксо върху ПВЦ пластинка, разделени с част от пластмасова сламка на 30 мм., ограничени отстрани с дървени клечки. Магнитите се привличат с тесните си страни, ориентирани са по посока на въздушния поток във тръбата. Цялата система е хваната отгоре и със три свински опашки, след филтъра.
ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛОЖИ
2. Гофриран гумен тръбопровод от канализационна свръзка, с диаметър 11 см и дължина около 22 см., надянат върху въздуховода преди филтъра. В двата си края е вързан с изолирбанд за тръбата, отгоре и със свински опашки. В него има обемна решетка от неизолирана медна тел, лежаща върху също плетена от едно парче тел медна резонаторна решетка на въздуховода – модел подобен на този от Тестатика. Решетката е свързана чрез изолирания си 25 см. край на кабела със енергиен концентратор подобен на този за горивопровода, вързан пак със свинска опашка встрани от нея. Зарядът на миналия през инсталацията въздух /още преди преди магнитите/ трябва да е около степен 6, негативното сферично поле - пак на 20 см. от решетката, а позитивното - концентрирано в центъра на тръбата.
Прогнозен резултат – зареден въздух със степен над 9 при преминаването си през двете системи
Предварителни резултати ПРЕДИ слагането на възел 2 на въздуха:
С 17 литра бензин – минати над 240 км.
Среден разход – 7.08 л/100 км.
Ситроен Ксантия 2.0 бензин, 1994 г., 123 к.с.
Стандартен разход – летен 8.3 л/100 км; зимен – 8.72 л./100 км. Съгласно норма в Д.В.
Колата е на 205 х. км, почти сигурни още 100 х. превъртяни от джамбазите, карам я от 5 г. – среден реален разход около 8.5 - 9 л, зимата 9.5 и нагоре, зависи от градското.
Т.е. – икономия от около 25%.
В момента завършвам работата по възел 2 на въздуха и после следват някои аеродинамични подобрения – турболизатори на граничния слой и насочващи потока подобрители на обтичането. Разположение – на покрива отзад, на капака на багажника и отдолу на задната броня. Цел – сваляне на още поне 10 % от разхода.
Поздрави