там турбината работи във един съвсем различен режим от необходимият ни това е режим на празен ход при който скоростта на турбината е почти равна на скоростта на навлизащият флуид.
Всъщност, тази особеност на работа съм я споменавал и преди (или по-точно съм цитирал Тесла директно, за да няма недоразумения). ТТ има два режима на работа
под товар, оставям на страна режима на празен ход.
Единия е режима където товара е така избран на база на характеристиките на турбината, че да има най-икономична консумация на флуид (причините за това съм ги дискутирал неколкократно в предишни коментари) тоест сравнително малка релативна скорост между флуида и дисковете , а другия е режим на максимална сила на въртящия момент, когато скоростта на дисковете е 1/2 от скоростта на флуида. Във втория случай е ясно че турбината ще поддържа най-силен въртящ момент, спрямо натоварващия механизъм, но и ще консумира най-много работен флуид. Тези неща всичките са изписани вече по темата така че се повтарям за 3 ти или 4-върти път.
Във този режим има възможно най малки условия за възникване на вихри.
Относно вихрите, като предполагам, че вие имате в предвид втория случай от по-горе посочените ( релативната скорост на дисковете е 1/2 от тази на флуида ), понеже в първия случай, ако има такива, те ще са много по-малко от колкото във втория. Най-важното в това отношение е конструкцията на ротора, като не е случайно че дисковете имат разстояние между тях от порядъка на 0.5-0.8 mm, затова тази турбина се нарича поще "boundary layer turbine". При условие че тези характеристики са спазени турбуленция, ако е възможно да има такава, е сведена до минимум точно поради малкото разстояние между дисковете и силите които действат на флуида точно при тези малки дистанции.
Предполагам че няма да оспорвате теорията за "boundаry layer":
https://en.wikipedia.org/wiki/Boundary_layerhttps://en.wikipedia.org/wiki/Boundary_layer_thicknessВ допълнение на такива малки разстояния започват да работят капилярните сили:
https://en.wikipedia.org/wiki/Capillary_actionhttps://en.wikipedia.org/wiki/Kelvin_equation (интересни "парадокси" свързани с това уравнение на Лорд Келвин)
И понеже вие споменавате турболенцията (вирите), трябва да се отбележи че относно нея ние имаме малко (аналитично) разбиране, и като цяло имаме основно само експериментално осъзнаване на процесите, но ни липсва по-дълбоко разбиране или добри аналитични модели (единствено на което се разчита е масивна изчислителна мощ и груби приближения). Така че, в този случай да споменаваме турболенцията е все едно да казваме "има нещо което трябва се получава защото така сме свикнали да виждаме в други случай", тоест да си представяме неща бе да сме ги тествали и в контраст на посочените ламинарни характеристика при движението на флуида.
Но не вземайте моята дума, в това отношение, вижте какво казва точно за "турболенцията" Ричард Фейнма:
https://www.goodreads.com/quotes/1460203-there-is-a-physical-problem-that-is-common-to-manyМежду другото, имам няколко коментара относно филми от 50-60-те години (основно от MIT) точно на тема турболенция и вихрови потоци "curls", които според мен са много образователни (между другото от там идва и динамиката на "curl", във електродинамиката), и всичко което се показва са елементарни експериментални постановки, със съвсем основни формулировки за вихрите. Когато ги поместих във форума никой не прояви интерес, даже да коментира на тях, а да не говорим за да се завърже някаква по-дълбока дискусия, а иначе много хора ( не визирам лично вас ), са големи специалисти на вихровата динамика и използват термина без да осмислят какво трябва да се получава и защо.
