След задълбаване в писанията и публикациите на Тесла, от посочената книга, и обмисляне допълнително на динамиката на процеса на ТТ, се прояви допълнителна динамика на процеса, което трябва да се отблежи. Както съм споменавал много пъти, четенето на Тесла в оригинал и осмисляне на идеите му води до интересни, осъзнавания на процесите, понеже зад всяка негово изказване стоят много експерименти и (някак си) скрити динамични закони.
Трябва отново да спомена, и категорично подчертая, че Тесла никъде не споменава за етерни потоци относно динамиката на турбината си. Това което той категорично заявява е че системата е базирана на термодинамични и механични принципи.
Сега накратко за допълнението за цялостността на процеса. Които следи темата и е чел (и предполагаемо разбрал) предишните ми коментари относно динамиката на флуида ( парата ) между дисковете ще осъзнае че следващата информация гради върху тези предишни коментари.
За повече яснота което е дирено изказване на Тесла го представям в кавички с удебелен шрифт:
"При помпата, радиалното статично налягане, породено от центробежната сила, се добавя към тангенциалното или динамично, и така увеличава ефективно напорното налягане и подпомага изтласкването на флуида. При моторна система (ТТ, мое уточнение) , противоположно, първо-споменатото налягане ( статичното ), се явява в опозиция на подаваното налягане ( от линията ), редуцирайки ефективното напорно налягане и скоростта на радиалното флуидно движение към центъра. Отново при задвижвана машина (ТТ) винаги е необходим голям въртящ момент, така изискващо за увеличен брой на дисковете и малко разстояние между тях, докато в задвижваща машина (помпа), по много причини, ротационния момент е необходимо да е минимален и същевременно скоростта възможно практически най-голяма."
"За да се покаже определена характеристика да предположим, в началото, че задвижващият флуид ( парата ) се подава към дисковата кухина през отвор, през които флуида преминава с постоянна скорост ( и налягане ) . В този режим, машината оперира като ротационен двигател, и флуида непрекъснато се развива по криволинеен път към центъра. Експанзията (на флуида) се развива основно по спираловиден път, понеже на разширението навътре се противопоставя центробежната сила произлизаща от скоростта на завъртане и голямото съпротивление към радиално изтласкване. Трябва да се отбележи че съпротивлението на преминаването на флуида между дисковете е приблизително пропорционално на квадрата на относителната скорост, която е максимална в посока директно към центъра и равна на пълната тангентна скорост на флуида. Пътя на най-малко съпротивление, неизбежно определен в подчинен на универсалния закон за движение, е реално, и същевременно, пътя на най-малката относителна разлика в скоростта (на флуида и дисковете)."
Първия параграф показва определена динамика на процеса. Предполагам че няма колега във форума които да не е чувал че на всяко действие има обрано насочено ( по вектор ) и равно по сила противодействие. Интересното е че при всяка бутална машина, която има тласък в едната посока, това равно по сила и обратно по посока противодействие трябва да бъде насочено към корпуса. Разбира се целия корпус вибрира и това е част от тази обратно насочена енергия, но също така, при експлозии ( както в ДВГ ) част от тази обратен вектор на силата се превръща директно във топлина.
Да се запитаме тогава къде, при ТТ се проявява тази обратно насочена сила, в крайна сметка за да запазим идеята на закона, то трябва някъде да видим нейното проявяване. Разбира се при ТТ, нямаме нещо върху което да натискаме, както при стандартните лопаткови турбини, където може да се каже че натискането създава вид обратно движение или по друг начин казано, турболенция, където се проявява (голяма част от този обратен вектор на силата, и така виждаме загубите при тези стандартни турбини, поне от този вид динамика на флуида. Тогава, благодарение на описанието на Тесла, и използвайки малко сивото вещество в главата си, можем да си представим, че този обратен вектор на силата, всъщност се проявява като противоположно налягане, на налягането на подавания флуид, и натрупва, с помощта на центробежната сила, като зона с повишаващо се налягане на флуида, с по-високо налягане към периферията, в кухината в която се въртят дисковете или камерата на турбината. Така може да се каже, че турбината има способността да натрупва, реактивната сила от движението на флуида, и да я задържа, с нарастващо налягане към периферията на кухината. Разбира се, налягането може само да нарасте до стойността на налягането на подаване, и при правилно оразмеряване на система така турбината се саморегулира, като при липса на спирателен момент ( натоварване ) върху ротора, тя ще консумира минимално пара, точно поради обрисуваната динамика и на база съобразена със съразмерността на компонентите. Забележете че при това състояние, без натовареност на оста, относителната скорост на дисковете и флуида, или флуидните дискове, ако можем така да ги обнагледим в нашето съзнание, което всъщност не е далече от реалността, е минимална.
При така обрисуваната динамика преминаваме към втория параграф цитиран от Тесла, където може да се забележи какво се получава когато натоварим вала на ротора. Така при натоварване ротора се забавя, тоест относителната скорост на дисковете към (движението) флуида нараства, понеже флуида си има собствена инерция. За пример може да вземем един ротор с радиус 10 см където при 9000 RPM, периферните скорости на дисковете, са 90 m/s, и когато нямаме натоварване на ротора флуида се движи, по периферията приблизително със същата скорост. При натоварване на ротора, относителната разлика в скоростите нараства, и скорост по периферията на ротора от 45m/s имаме релативна скорост от 45m/s. Разибра се това е динамична среда и тези скорости достигат споменатите стойности с течение на време делта а не моментално. Предполагам че всеки знае как при високи релативни скорости флуидите започват да се държат като твърди тела. Интересно е точно как парата която е под налягане от 10 – 12 атмосфери, при релативна скорост от 45m/s, се държи спрямо дисковете. (Не съм запознат с такива изследвания, макар че съм чел стара литература за парни котели където се говори как парата при високи скорости, произлизащи от високо налягане, реже стомана като нож масло.) Според логиката, при това натягане и относителна скорост, спрямо лицата на дисковете, парата трябва да се държи като твърдо тяло което се трие по металните им повърхности. Това триене може само да доведе до генериране на допълнително топилна концентрирана в междудисковото пространство, и най-силно изразена в периферния слой, където и релативната скорост, между дисковете, и дисковете от спираловидна компресирана пара ("спираловидно компресираните парни потоци" или "парни дискове", ако може така да ги наименуваме) е най-висока. Това може само да допринесе за, допълнително, локално разширение на парата и съответно за налягането на парата перпендикулярно срещу дисковете, както и радиално на оста на въртене, и така, тази динамика, се явява като позитивна обратна връзка за предаване на по-силно „задиране“ към дисковете и съответно усилване на въртящия момент при оста на въртене. Интересно е, че тази динамика се явява се като производна на това което Тесла коментира, и въпреки че не е спомената от него, според мен, е логична следваща стъпка за обяснение на динамиката в системата. В допълнение тук играе роля капилярния ефект (за които съм говорил в предишни коментари) които се проявява при малката дистанция между дисковете, но не се знае в каква степен той допринася за динамиката на целия процес, или може да се разглежда като някаква макро величина.
От така представеното се получава една доста интересна, сравнително комплексна, динамична картина на движението на парата между дисковете, което опредено не е лесно да си представим, освен ако не са замислим за по-продължително върху процеса. Предлагам че е възможно има и други деривати динамики за които не съм се сетил, но , относителната скорост между дисковете и парата е първичния най-важен фактор в системата. Или да цитирам Тесла: "съпротивлението на преминаването на флуида между дисковете е приблизително пропорционално на квадрата на относителната скорост".
Ще завърша този си коментар с изказване на Тесла относно неговата турбина, направено 10 години след като той се опитва (безуспешно) да заинтересува големите индустриални компании с имплементацията на неговото изобретение:
"Моята променливо токова система за предаване на енергия дойде в психологически момент, като дългоочакван отговор на наболели индустриални проблеми и въпреки, че силно съпротивление (от тогавашния монополист Едисон ) трябваше да бъде преодоляно, и както обикновено, противоположни интереси изгладени, комерсиалното внедряване не можеше да бъде забавено. Сега сравнете тази ситуация, с тази която моята турбина срещна. Всеки би предположил, че такова елегантно и лесно за изработка изобретение, притежаващо толкова много характеристика на идеалния задвижващ механизъм, трябва да бъде въведено на часа, и несъмнено би било, под същите условия. Но бъдещия ефект които въртящото магнитно поле създаваше не правеше съществуващите машини безстойностни и безсмислени, напротив то им даваше, в огромна степен, допълнителна стойност. Системата ми даваше възможност за развитие на нови индустриални производства както и подобряване на вече съществуващите. Моята турбина, по същество е коренно различна. Тя представлява радикална промяна в смисъла, че нейното въвеждане би означавало изоставянето на старите типове на първични двигатели в които милиарди долари ( 1919 г. ) са вече инвестирани. При такава ситуация прогреса непременно се забавя и вероятно най-голямата пречка се вижда в предубеденото мнение насадено в мисленето на експертите, от организираната индустриална опозиция."