Оригинал на статията:
http://www.rinat-shay.chat.ru/magnit.htmlПревел mi68 (благодаря).
Моля ако забележите някакви грешки да съобщите!
-----
МАГНЕТИЗЪМ
А сега за непонятния постоянен Магнит, "Магнитно поле", "Електро¬магнитна вълна" (ЕМВ). Досега аз избягвах тази тема т.е. при опит да използвам наблюдението въз основа на общоприетите представи, резултата си противоречеше с реалността до "противоположното". От друга страна, нито една частица няма свойството, с което може да е обвързано така наречените Южен и Северен магнитен полюс, тяхното взаимодействие, разпространение и пренасяне на разстояние на това свойство.
В процеса на еволюцията на материята "елементарната частица" последователно придобила такива свойства като "дължина", за (тримерното пространство-размер), "маса", "полярност", "заряд", а самата материя "дорасла" до структури имащи свойството "памет", но не свойството "магнитна полярност" нито свойството "магнит" т.е. нищо магнитно не е придобила. Не всичко можем да обясним просто с кръговите токове на електроните, така както предложил още Ампер, или въртенето около собствените оси на електрона, както предложили вече нашите съвременници. Например:
- електроните са относително големи частици и при движение в проводниците изпитват омично съпротивление, проявяващо се в тяхно нагряване, затова електроните са движат крайно бавно (милиметри в секунда)
- постоянният електронен кръгов ток не индуцира друг постоянен електронен ток (в противоположно направление), затова няма трансформатори на постоянен електрически ток, няма обратимост в прехода, постоянен електрически ток в магнит и обратно магнит в постоянен ел. ток.
- Ако предположим, че индукцията и намагнитване (образуване на кръгови токове) възниква във времето на внасяне, т.е., когато се изменя разстоянието, то във внесените тела е длъжен да възниква кръгов ток в противоположно направление (припомнете си токове на Фуко) то би възникнало отблъскване т.е. получава се магнитен полюс със същата полярност (едноименни полюси)! А в действителност ние винаги наблюдаваме хладно намагнитване с образуване на противоположен магнитен полюс и неговото притегляне.
- Друг парадокс: при пускане на електрически ток през намотките на бобина всички навивки се стремят да се отдалечат от съседните навивки и от сърцевината, а при пускане на импулси със стръмни фронтове всичко се обръща наопаки: съседните навивки се притискат една към друга и към центъра на намотката и така притиска оста от всички страни.
- В постоянния магнит кръговите токове, практически не затихват съществуват много дълго време, без никакво от гледна точка на класическата физика, захранване с енергия отвън, и се съпротивляват на усилието да се спрат. Поддържането на кръговите токове може само потока на частиците на всепроникващата среда (ВПС), само ако кръговия ток се състои от частици на (ВПС).
Разглеждахме еволюцията на частиците, и видяхме, че електронът - тази частица, пораснала до такива размери, че не може и не поддържа своето движение за сметка на взаимодействието с други частици от потока ВПС т.е. електронът не създава поток ВПС и не влиза в състава на ВПС т.е. в постоянния кръгов ток на магнитите текат не електрони, а други по-малки частици още влизащи в състава на ВПС. Близкият съсед, частица на предишната стъпка на еволюцията: това е частицата Мю-неутрино. Тази частица е единственият кандидат, който леко и просто обяснява всичко, което е свързано с магнита. Да разгледаме хитро измисленото загадъчно словосъчетание "Магнитно поле" и Електро-Магнитна Вълна" - всичко това е не материално, но това не е малко, отдавна и спокойно "живее" в материалната физика! А математиците измислили красив математически апарат за опростяване на задачите, а истината, предполага, че вакуума е все така запълнен с подходящ за механични колебания и разпространение Ефир (уравнение на Максуел и др.). Всичко е вярно - математиката затова съществува, за да дава решения (не прави всеки път практически опити), моделира, добре така да бъде, даже измисля виртуални схеми и модели. Жалко, че накрая самият фундамент на математическият модел - Ефира след известно мълчание се изхвърлил и забравил. И не се връщат твърде много към уж примитивния модел на Ефира.
Аз вече писах, че ЕМВ - това е възмущаване (бунтуване) ВПС разпръскане във всички страни на поток от частици, а именно леко неутрино, летящо със скоростта на светлината (неутриното, 137 пъти по-малко от Мю-неутриното). Свойствата "дължина" и "маса" са постоянни. Но неутриното може да придобие или да измени своята полярност т.е. да се развърти, носи енергия във вид на въртене около своята ос, при това се запазва посоката на въртенето. Нищо "магнитно" няма в неутриното, така и във всяка друга елементарна частица, няма и съответните специални магнитни свойства, природата не ги е създала, те не са е нужни, напълно достатъчно е да имаме свойствата и разнообразието на съществуващите частици. Накрая, че в ЕМВ няма нищо магнитно т.е. няма магнитна компонента Н, така и самото "Магнитно поле". Има два вида индукция: електронен ток и Мю-неутринен ток. Да започнем по "старшинство":
• Електронният ток може да индуцира както подобен на себе си електронен ток, така и "младши" Мю-неутринен.
• Мю-неутринният ток индуцира "подобен, т.е. Мю-неутринен ток и не може да породи "старши" електронен ток.
Словосъчетанието "Вълна" няма нищо общо: единичният "Електро¬магнитен" импулс във вида на полувълна (не синусоидален) е длъжен еластично и при това пълноценно многократно да се колебае (трепти) и в двете страни да затихва (припомни дърпане на струна или хвърлен камък във вода, който произвежда дълго затихващо колебание по повърхността на водата и се разпространяват пълноценни вълни, а не единичен гребен без последваща падина). Разбира се в реалността не се получава това: предава се само едно точно копие на импулса във вид на полувълна, вярно, точно копие на смутения поток ВПС. В "ЕМВ" нищо не се колебае и не се разлюлява еластично, предаващо се "люлеене" със скоростта на светлината. На практика всякога (в редки изключения) смущаваме средата във вида на непрекъснати синусоидални или почти синусоидални вълни и получаваме същата картина в приемното у-во, мислейки, че това е вълново разпространение.(корпускуларно-вълнов дуализъм)
точно както по-рано се е мислило, че земята е в покой, и всичко около нея начело със Слънцето, се върти. Това ние наблюдаваме , то е много очевидно, ако не се замислим по-сериозно. В електродинамиката "ЕМВ" всякога се рисува с красива синусоида, така че читателя веднага и еднозначно се настройва на "вълнова" представа, така че други мисли даже не могат да възникнат, така както реалните импулси слабо се различават от синусоидата, могат да имат всякаква форма правоъгълни, трионо образни и т.н. и именно точно такива форми на смущение, дори във вида на едностранни подскоци, ще бъдат разнесени във всички страни от потока на частиците.
Антените на предавателите "ЕМВ" периодично създават в краищата на проводника висока концентрация на електрони, който поляризират пронизващите ги потоци неутрино, а големите ускорения в движението на електроните развиват (развъртат) неутриното. Забележка: постоянния ток не дава завъртане т.е. няма ускорение. В приемната система поляризираното неутрино взаимодейства само с поляризирани или с имащи заряд частици (например с електрони) предава им енергията на усукване (въртене) заедно с направлението на въртенето, пораждащо в това направление (посока) праволинейно движение на частиците (електрона) т.е. електрически ток. А магнитни явления създава получения при това електрически ток и всеки път когато ние внесем пробник/датчик, в който обезателно присъства проводник, и следваме "ЕМВ" (или "Електромагнитно поле", "магнитно поле") то ние получаваме електрически ток и неговите магнитния изяви вследствие на индукцията в зависимост от стойността на "ампер-навивките". Пренасянето от частиците на нещо "магнитно" няма никаква необходимост. За какво ли? Достатъчно е в новото място да създадем електрически ток, а магнитни свойства в него има. За това в природата не е необходимо да "прави" допълнителни магнитни свойства и "натоварва" някакви частици. Най-главното електрическият ток може да създава не само движещи носители на заряда (електрон, протон, йон), но и Мю-неутрино! Разликата между електроните и протоните е, че Мю-неутриното (Мю-Н) няма заряд, а само може да бъде поляризирано и може да запази поляризацията, т.е. това носи в себе си. Мю-Н-ният ток е необикновен и рязко се различава от първичния електронен ток:
1. Да се получи статичен Мю-Н-нен заряд или поляризация е невъзможно.
2. Мю-Н не може да се намира в покой - във вакум има скорост 2,2.10 km/s, a в медните проводници примерно 700 km/s, a електронния ток всичко на всичко е само милиметри в секунда.
3. Мю-Н-ният и електронният ток при низки напрежения текат в проводника, не се месят един със друг, даже в противоположни посоки, но при високи напрежения се наблюдава перпендикулярно от електронния ток изтичане на Мю-Н. Частиците се изхвърлят от проводника на бобината и даже от дъгата (погледни снимката където от електронната дъга с бял цвят перпендикулярно напуска Мю-Н дъга с виолетов цвят в мястото на побива). Мю-Н се стреми бързо да напусне електронния ток и се разделя радиално във всички посоки от бобината.(виж. фиг. )
4. Мю-Н-ният ток, не се подчинява на закона на Ом. Тече по един проводник бързо изчезва, излъчва се в обкръжаващото пространство, на него не му е нужен втори полюс, т.е. вторият край на проводника може да "виси във въздуха", (спомнете си еднопроводното и даже безпроводното предаване на енергия на Н. Тесла).
5. Индуцираният Мю-Н ток тече не в противоположна посока, а попътно (съпосочно) като подхваща и увлича потока Мю-Н.
6. Мю-Н ток тече не само в проводници, но и в други материали, например, по вода, стъкло, въздух, но изпитва различни съпротивления, например, нажежената волфрамова жичка на нажежаема лампа (ако спиралата е дълга, то може да се наблюдава нажежено начало и студен край на спиралата). Забелязано е, че най-леко този ток тече по алуминий (свръхпроводимост).
7. Съседни навивки на намотката, по който тече Мю-Н ток с еднаква (съпосочна) посока се притеглят. (Обратно дали се отблъскват?)
б.Р.
8. Постоянният Мю-Н ток индуцира постоянен Мю-Н ток, както и променлив Мю-Н ток, в същото направление (посока).
9. Електрическите прибори (например електронен часовник, клетъчен телефон GSM и др.) все едно е, че няма нищо, работят даже в непосредствена близост до 50-100 ватов източник на Мю-Н ток, металните им части се наелектризират и се получават високи напрежения.
10. При допиране на проводник с Мю-Н ток поражда остри болезнени усещания, парене и изгаряне, т.е. нашата нервна система също е еднопроводна с разходяща (отворена) от нервите на главния и гръбначния мозък, нервната система е предназначена именно за Мю-Н ток, а не към обикновения ток, на който му трябва "затворена верига" за да могат електроните да текат от "-" към "+".
11. Аура или Биополето на човека - това е точно изтичащият от човека слаб Мю-Н ток.
12. Концентрацията на частиците в потока Мю-Н на повърхността на земята е максимална следобед в 4-6 часа и минимална след полунощ преди зазоряване 4-6 часа, т.е. основния поток Мю-Н идва от Слънцето, а атмосферата на Земята попива и най-много се насища в ниските слоеве към края на светлия ден, при наличие на Луна на небето забележимо се усилва ефекта т.е. луна отразява слънчевите или сама изпуска допълнително Мю-Н. Денонощното изменение на мощността на генератора на Мю-Н ток "на око" се различава с 40-60 % или повече т.е. напълно се усеща.
Трябва да кажем, че в постоянните магнити, в домените циркулира (движи се) именно Мю-Н ток, не предизвиква нагряване, не прекратява своето движение, захранвано от кинетичната енергия на присъстващия навсякъде поток от частици ВПС, в това число влиза и поток Мю-Н.
Кръговите Мю-Н токове в постоянния магнит, както постоянния ток в намотките на електрическия магнит (соленоид), индуцират във внесените тела, имаща подходяща структура (домени), кръгови Мю-Н токове в същото направление (посока), ако домените са много правилно подредени за движението на Мю-Н относно безпорядъчното, то те се съхраняват и поддържат от потока частици ВПС. Необходимо е да се положи немалко Енергия за преместване на това Мю-Н отново в хаотично, безпорядъчно движение - колебания, въртене по случайни траектории от елипсовидни до кръгови или просто като трептене/мятане от една страна в друга страна в областта на домена от взаимодействието с друго Мю-Н от потоците ВПС. В тази схема магнита се явява удобен посредник, откриващ достъп към енергията на ВПС, но чрез умението да се използува Мю-Н токове.
Процеса на предаване на "магнитно поле" това е индукция, т.е. трансформаторен ефект, бързо затихващ с увеличаване на разстоянието и за радиовръзка не е пригоден. За това, даже така наречените ЕН-антени и техните модификации (има се предвид че Е-електрическа компонента на "ЕМВ", H - магнитна компонента на "ЕМВ"), освен "поле Е" нищо не се предава т.е. "поле Н" не се предава далече (разсеят трансформаторен ефект). Какво да се направи, че да не нарастват "ампер-навивките", а само "поле Е", т.е. напрежението трябва да се прави високоволтово, до допустимата граница без да се допуска разход на енергия за йонизация на молекулите на въздуха. В конструкцията на антените е важна голямата площ на препокриване на потока, а дебелината на проводника на антената е длъжна да обезпечава взаимодействие с приемливо количество частици пронизващи антената, (няма смисъл да се лови абсолютно всички 100 % частици) и да се прави излъчватели и поглъщатели повече от метър дебелина. На тези условия отговаря "Трансформатора на Тесла", гигантска бобина и знаменитата кула на Никола Тесла. Той най-вероятно в своите последни 40 години, максимално е засекретил работата си, занимавал се е именно с Мю-Н токове, които наричал радиална енергия. За съжаление, получения опит, знания и резултати на своите опити, Тесла не е оставил, навярно е имал сериозни основания, че са преждевременни или опасни за това ниво на развитие на човечеството (1ва Световна, а след нея II-ра Световна война, агресивен комунизъм!...)
Ако механизма на индукция на електронния ток е основан на развъртане на неутриното (1372 пъти по-малко от електрона) при пронизване на относително огромните електрони (без ускорение на електрона, развъртане на проникващите в него неутрино не може да има, затова няма индукция от постоянния електронен ток), то Мю-Н индукция това е предаване на движението на Мю-Н; това е вискозитета на ВПС, т.е. не зависи от наличието на ускорение на Мю-Н, затова имаме индукция и от постоянния Мю-Н ток (магнит). Да предположим, че това е поток неутрино (това е съмнително) тогава скоростта на предаване на Мю-Н индукция (скорост на разпространение на "магнитното поле") ще бъде такава, каквато е предаването на индукцията на електронния ток т.е. това е скоростта на светлината. Но да обезпечава "все-проницаемост", на "магнитното поле", неутриното е длъжно да бъде неутрално, т.е. да не зависи от знака на заряда на частицата в различните видове токове (йон, р-п полупроводник).
Ако виновни" за магнитната индукция се явяват дарките, то скоростта ще бъде фантастична*- 1,4.10 m/s.
Стойността "вискозитета" на потока частици ВПС е нищожно малка например, коефициент на взаимодействие на дарките ~ 2,67.10" кг, за това магнитната индукция е осезаема толкова близко до източника на "магнитно поле".
Без натрупване на опит, практически знания, резултатите от тези взаимодействия, не би било възможно да се разберат. Какво е това "магнитно поле", "магнитни силови линии" и "Електромагнитна вълна" вярно е че това го няма. А има Мю-Н-нен ток поляризиращ без зарядните частици Мю-неутрино, което е 137 пъти по-малко от електрона, както по размер така и по маса, че има Мю-Н на индукция, създаваща всички магнитни явления за любителите лично "пипнат" Мю-Н ток предлагам да започнат с така наречения "качер" представляващ всъщност трансформатор на Тесла, където вместо искров разрядник се използва транзистор, на базата на който се подава отрицателна обратна връзка, обезпечаваща автоматична настройка в резонанс. Ето няколко прости схеми.
--------------
Продължение на превода. - 23.05.09
Броят на навивките на Високо-Волтовата (ВВ) намотка за "стабилно начало" направете 100-150 пъти по-голям от броя на навивките на Индуктора (първичната), например 750:5 навивки, сечението на проводниците е в съотношение 10пъти, например вземете проводник с диаметър 0,7мм:2,3мм (S=3,14*R^2). Диаметъра за намотка ВВ направете около 5см (в магазините има удобна синтетична пластмасова тръба диаметър 5см, дълга около 60см в Москва на метро Тушинская струва 40 руб.). После можете да преминете на цилиндри (тръби) по-малки и проводници по-тънки или обратно, на бобини по-големи. Варирайте с броя на навивките на Индуктора (първичната) и ВВ така и Отдалеченост на намотките на Индуктора от намотките на ВВ. Започнете с не големи (средно мощни б.п.) транзистори, например КТ644/КТ646 (работят до 200-300 Мхц,за това увличат даже тънки, кратки(малки) бобини в25-50 навивки), КТ818/КТ819 (букви всякакви, например В или Г, може и масивните ГМ/ТО-3 б.п./), после преминете на мощни - КТ809А,КТ865А и после на високо волтовите КТ872Г с вграден защитен диод (с буква А кой знае защо не се пуска авто генерацията). По нататък вижте своите желания и възможности- направете киловатни генератори на IGBT или лампи типа ГУ-50. Но имайте предвид,че съставните (Дарлинктон) транзистори, например КТ825Г/2Т827БОС с усилване 750 до 18000, при мен почти не тръгваха, т.е.малко се отпушваше първия транзистор и фронта на сигнала към базата на втория транзистор достига в края на импулса или след него, когато е вече късно. Възможни са схеми с няколко паралелни транзистори, например4хКТ872Г (по 100 вата всеки). Всичките тези схеми са еднотактови с наличие на постоянна съставка (ток) в трансформатора - хубаво е да се помисли за двутактови (пул-пуш) на двойни транзистори, без постоянен ток в трансформатора. При мощности над 50 вата е желателно да се постави ВЧ филтър, например захранващите проводници да се намотаят на феритно колело,както в захранващия блок на настолни компютри. За транзистори с права проводимост (п-н-п) просто разменете полярността на захранването на схемата. Не забравяйте, че всеки 1000В пробива на 1мм, затова работната намотка ВВ на 10-20 хил.волта не забравяйте да оставите разстояние 1см между намотките на Индуктора (първичната) и ВВ, т.е. за случая ВВ с диаметър 5см диаметъра на намотката на Индуктора направете не по-малка от 7см. F/Обратната връзка дайте от единия проводник от краищата на ВВ (първите две с-ми), Индуктор трябва да е в началото на този край. Ако генерацията не стартира разменете краищата на намотката (краищата на първичната). След тръгването намерете максимума, като премествате Индуктора (първичната) по дължината на ВВ. Работи и ли не, леко може да се провери с не голяма неонова лампа (фазомер) приближена до свободния край на ВВ. Може да да се индуцира във втора намотка дълга около 1м или направи обратна връзка с трета намотка с няколко навивки, разположена в началото на ВВ, а Индуктора близко към центъра на ВВ,тогава за пускане трябва да натиснем "Пуск", даващ на базата пред напрежение (захранване) за полу-отпушен (линеен) транзистор, а след пускането отпускаме "Пуск",заземява се базата- получава се форсажен режим, при това получавате две разно полярни (или противофазни?) излъчващи краища ВВ. За намаляване на обичайната индукция на електронния ток, която е противоположна по посока на индукцията Мю-Н ток, необходимо е намотките на Индуктора да се разположат по-далече от навивките на ВВ, например направете диаметъра на Индуктора 3пъти и повече от диаметъра на ВВ (например, 15см и повече за 5см тръба на ВВ). В РЕЗУЛТАТ вие получавате автогенератор с явно преобладаване на Мю-Н ток и Мю-Н излъчване. "Качер" дава променлив Мю-Н ток, постоянния ток под названието Оргон се получава в много необичайни, даже странни конструкции, например Клетката (Ячейката) на Джо. За тези които не знаят прилагам ЗИП-архив на 125КБ с три doc-файла (вземи ги от оригинала). Успех и приятни впечатления! /Обновен 8 ноември 2007год./
П.П. (
бел.п.)За получаване на стабилен (постоянен) Оргон правилно е да се използва центробежни сили. За това три "Качера" трябва да работят в трифазна с-ма и да се получи въртящо се (торсионно)поле. При два "Качера" трябва да са на 90градуса, с един на практика е променлив Оргон (пулсиращ). Ако разгледаме Менделеевата таблица на елементите виждаме симетрия. Според мен Мед от 1група и Желязо от 7група е подходяща двойка за "Качер".От арматурно желязо се прави Индуктор, а от мед ВВ. Предлагам и друга комбинация от 4група. Индуктор от калайдисана (олово) мед и ВВ от силиций (диелектрик) /оргона се движи и в диелектрици/.
