Здравейте,
това е първия ми пост в този форум и в него ще опиша една идея която ми се върти из главата от известно време. Идеята ми дойде след като четох 2 доста практически насочени книги за магнетизъм ... едната е на Ed Leedskalnin - Magnetic Current, а другата е на Daniel Davis - Manual Of Magnetism.
Тези книги не са подчинени на научни теории, а изцяло на практически опит. Ed Leedskalnin e построил Coral Castle (Florida) с огромни камъни и е твърдял, че знае как са построени пирамидите и го е доказал, като си е построил замък и то САМ. Оставям тази странност на страна, защото искам да обърна внимание на това, че книгите му отричат атома като най-малък градивен елемент. Той казва, че всичко е построено от една и съща частица - магнит. Книгата разказва теорията и към всяко твърдение има експеримент, който доказва твърдението и то на практика. Нещото което ме грабна е устройството което той нарича Perpetual Motion Holder.
Ето как изглежда то:
... това е електромагнит от желязо, закотвен с право парче мека стомана. Той твърди, че когато се подаде ток на такова устройство, то завърта два потока магнити (N,S) един срещу друг в БЕЗКРАЙНО ДВИЖЕНИЕ и това движение продължава до момента в който тази орбита не се прекъсне. При прекъсване на орбитата (премахване на правото парче стомана) от намотките излиза количеството магнити, който са се движили вътре под формата на електричество. Това е факт. В известен смисъл това устройство е кондензатор, който запазва енергията си с движение, а не със статичен заряд.
Идеята ми обаче дойде, когато четях другата книга (Manual Of Mагnetism), в която пише, че парче стомана ударено с чук или подложено на звукови вибрации, загубва магнетизма си. Пробвах ... така е. Ето тук навързах няколко факта според наученото от книгите:
1: Меката стомана/желязо провежда магнитната субстанция, но се стреми да я изхвърли от себе си.
2. Деформацията води до изхвърляне на магнитната субстанция от стоманата.
3. Магнитната субстанция се движи най-бързо в метал и най-бавно във въздух.
Ето как ми дойде идеята, че ако имаме магнитна субстанция която се движи в мека стомана, то тя би напуснала меката стомана под формата на електричество, при наличие на механични вибрации. Ето тук разгледах пак устройсвото на Perpetual Motion Holdera и забелязах, че в плана има прекалено много пропорции. Защо?! Защото тази форма U е всъщност форма на камертон, а камертоните вибрират и имат резонанс на конкретна честота, а резонанса съответно обуславя най-голяма амплитуда на деформация на метала.
Схема на идеята:
Идеята е в горната част на U образно парче мека стомана да се сложат 2 магнита, а между тях да има спираловидна намотка. Причината да е спираловидна е защото спираловидните намотки концентрират магнетизма си в центъра. На тази спираловидна намотка се подават импулси с честота, равна на резонансната честота на този "камертон" с което това парче мека стомана ще изпадне в резонанс. В него обаче ще има огромно количество магнитна субстанция, която заради резонанса ще напуска меката стомана и най-удобния начин да напусне стоманата е през намотките. Намотките както забелязвате са 2, но са навити в една и съща посока и това НЕ Е случайно. Според мен изхода на това устройство, ще надхвърля многократно енергията която се подава на входа му, защото входа на устройството има за цел да насочи така или иначе излизащия от меката стомана поток от магнитна субстанция.
В подкрепа на твърдението мога да отбележа, че в книгата на Daniel Davis има описани множество механизми на магнитни системи и двигатели и странен факт е че показва устройство на даден двигател с електромагнити и непосредствено след плана описва абсолютно същия двигател, но този път двигателя периодично удря камбана, която е поставена непосредствено над електромагнитите, но не обяснява защо слага камбана на същия тип двигател. Ed Leedskalnin в края на книгата си също казва, че на съвременната наука и липсва звукова основа. На входа на замъка му има надпис "RING BELL TWICE". От прочита на книгите им, останах със силно убеждение, че звуковите вибрации имат голям ефект върху начина по който работят електромагнитните устройства.
Това е като цяло идеята и сега въпроса е какъв КОП има това устройство.
В допълнение давам размери на Perpetual Motion Holder-a:
устройството в статично положение дава слаб ток (според мен заради разликата в плътността на метала при сгъвката)
http://image38.webshots.com/39/5/99/26/309359926FSGdJl_fs.jpg... този ток е потвърден от няколко човека и на практика доказва, че свободната енергия е възможна. Колкото и слаб да е този ток, той излиза от статично устройство което ще остане в този си вид завинаги.
Аз силно вярвам, че моята идея ще работи, защото тя замества парчето стомана с 2 перманентни магнита, които пак затварят магнитни потоци през стоманата, а вибрациите ще променят плътността на метала много пъти в секунда на 3 места.
Та така ... искам да чуя какво мислите за идеята. Благодаря за вниманието!