Понеже забравих в коя тема обещах да пиша (явно остарявам)
, ще постна разказа тук, защото засяга и пчеларството.
Историята която съм тръгнал да ви разказвам се случи през далечната вече 2005г. Беше добра селскостопанска година и майката природа обсипваше с даровете си всички живи същества. Като се започне от растенията и се стигне до най-малката летяща и пълзяща твар. Наистина беше добра и медоносна и за мойте пчели. Като че ли цялата жива и нежива природа работеше в пълна хармония и във въздуха се носеше аромата на живота проявен в радостното и монотонно жужене на неспирно работещите пчели, мине се през бръснещият полет на насекомите запътени незнайно накъде, веселото и волно чуруликане на птиците из полята и нивите и се стигне до изпъстрените с цветя поля и поляни излъчващи безмълвна жизненост. Между другото това беше последната година която остави такъв спомен в съзнанието ми. Последвалите след това години на членството ни в ЕС никога не усетих този живец. Не знам защо? А може би причината беше че 2005 и 2006 година бяха последните години в който нивята на Златна Добруджа се сееха преобладаващо с български сортове култури който са селектирани на място и са най-преспособени към нашият климат. Но както и да е историята е за друго. Та след благодатното лято настъпи есента и дойде времето да се търси пазар за продукцията изкарана с непосилен къртовски труд и да се подсигури следващата селскостопанска година. Така започна ходенето по-мъките и търсенето на добър пазар за реализиране на меда който бяхме извадили от пращящите с мед кошери. Но от опита който имах от предходните години ми беше ясно че, ще падне голямо пазарене. И така в очакване на това прекупвачите да се активизират бях завързал приятелство с един професионален пчелар когото ще инициализирам като бай Иван. Та бай Иван беше общителен човек и постоянно висеше на портичката към централната улица и по цял ден водеше разговори с всички който благоволят да минат пред нея. Къщата му беше на статегическо място, от едната страна беше Автогарарата от другата Районният съд а отсреща общественият паркинг на който паркираха колите си всички който идваха в града. Та така един ден бях се поспрял на раздумка с колегата и от приказка на приказка стигнахме до цената на меда и пазара за него. Като дългогодишен пчелар и врял и кипял в тия работи му имах доверие и смятах че със действията си допринася за просперитета на пчеларският занаят в тази Добруджанка община и има какво да се научи от такъв човек. На всичкото отгоре беше активен партиен член отявлен комунист и доста добре запазен за годините си младолик пенсионер и много разговорлив, демек имаше, разтракано чейне! Не рядко съм се допитвал до него по-специфични пчеларски въпроси и съветите му доста са ми помагали. И така разговора ни продължи с това че ни предстой влизане в Европейският Съюз а те там хората искали кооперативи който да събират малките количества селскостопанска продукция и така да се търси по-добра цена за по-голямото количество събрана продукция. Тогава бай Иван подхвърли че той и още няколко пчелари щели да си съберат продукцията и да търсят заедно пазар защото имали малки количества мед и никой търговец не искал да разкарва голям камион за един или два тона продукция. Попита ме колко пчелен мед съм изкарал и ако искам да се включа в техният кооператив. Казах му че общо с брат ми имаме 10 тона пчелен мед и ще си търсим самостоятелно пазар. В този момент го погледнах и в очите му видях искри на завист и непрекрита злоба, но не обърнах внимание на тази промяна, защото съзнанието ми беше ангажирано с други проблеми и не ми беше до това да анализирам видяното, единственно нещо ме жегна в душицата че, е настъпила някаква промяна в бай Иван и това ме обеспокой на посъзнателно ниво. По-късно направих анализ на поведението му но го оправдах защото все пак доста ми беше помагал и го смятах за добър и окомуш човек. След седмица две се свързах с един търговец, грък по-народност който беше закупил складова база в Разград и искаше да дооборудва фабрика за разфасовка и преработка на пчеларска продукция и да изнася директно за Германия.Говореше се че имал връзки на най-високо ниво в Европейските институции. Като чу за такова количества човека предложи цена от 5,20 лева за килограм мед но каза че ако събера още 10 тона ще ми предложи още по-добра цена. Тогава се сетих за разговора с бая ти Иван и предложих да се кооперираме за да получим по-изгодна оферта. Радост се изписа по-лицето на човечеца и с нетърпение започна да звъни на другите си другари за да потвърдят дали ще се пресъединят към нас. След тяхното потвърждение вече имахме около 20 тона пчелна продукция и уговорихме среща с гърка за да вземе проби и да направим окончателната уговорка на изкупната цена. Събрахме се една съботна утрин в малка зала на общината защото бяхме около 15 човека и седнахме на кръглата маса на преговорите.
Забравих да спомена че бяхме избрали като главен преговарящ и организатор наш бай Иван който се справяше добре с организаторската дейност и всичко вървеше гладко и без проблеми. Седнахме на масата и една тетрадка обходи всички членове кооператори за да впишем адресите и количеството налична продукция. Проведохме едночасов разговор и уговорихме всички подробности по-даването на проби и последващото предаване на готовата продукция. Бяхме договорили добра за 2005 година цена от 5,80лева на килограм пчелен мед. Станахме и тръгнахме към къщята за да осигурим достъп за взимането на проби. Аз също тръгнах към колата защото меда беше на село в обща складова база с брат ми. Стигнал вече до колата бъркнах в джоба за да се обадя на съпругата и да и кажа че тръгвам за село но, телефона ми го нямаше. Сетих се че докато преговаряхме беше позвънил един приятел за да пием кафе но аз бях отказал и после бях поставил телефона на съседният стол та се върнах в заседателната зала за да го взема. Стигнал до вратата на стаята дочух разговор който се провеждаше между бай Иван и гърка. Разговора се чуваше защото вратата беше леко притворена и явно звука се отразяваше в притворената врата и се чуваше ясно. Гласа на бай Иван ми се стори доста троснат и ядосан защото никога до сега не го бях чувал да използва такава интонация при разговор с мен. Това доста ме учуди и неволно се спрях на метър два и продължих да слушам.
Произнесоха се следните думи от бай Иван. - Виж какво ще ти кажа няма да им даваш такава цена, те са млади имат кредити и нека да поработят повече, защото това повдига инициативата и на останалите. На мен ще ми дадеш цена от 6 лева за килограм за моят мед защото иначе ще направя така че, повече няма да припариш в тази община а на всички останали ще кажеш че не можеш да платиш повече от 4лева и 20 стотинки на килограм защото конюктурата на пазара не позволява и защото българският търговец не може да си позволи да плаща такава висока цена а и той трябва да печели!..... При което гърка му отговори че това не е правилно и не е той човека който трябва да му казва на каква цена да купува защото бизнеса си е лично негов. А нашият отговори че, такава е уговорката между другите търговци и ако иска да участва в търговията с пчелен мед ще трябва да се съобрази с останалите. Във този момент веднага ми светна че този човек от години играе по-този начин като с миловидната си и предразполагаща усмивка и разговорлив език извлича нужната за него информация и после я донася където трябва, не рядко съм го виждал да влиза в районото РПУ и да се бави доста там. Тази мисъл ме изпълни с чиста ярост и ненадейно отворих вратата и видях нашият човек застанал с гръб към вратата вдигнал заканително пръст към гърка, а гърка беше с лице към мен и когато ме видя, многозначително се подсмихна. Обърнах се към бай Иван и го попитах защо така говори и за това ли толкова хора му гласувахме доверие а аз лично го имах за народен човек. Бай ти Иван остана слисан от внезапната ми поява и започна да мънка че, само разговаряли с него и че всеки момент щели да тръгват по адресите. Заявих че от думите който чух няма смисъл да си прави труда да ходи по-адреси защото щях да разкажа на всички останали какъв разговор подслушвах. Бай Иван ме дръпна на страна и ми каза че ако разпространя разговора ще съжалявам много! Тогава да ви кажа честно се изплаших!! Защото имах голям кредит теглен за пчеларският бизнес който се мъчих да градя и в къщи ме чакаше безработна жена и малко дете на който трябваше да осигурявам подслон и прехрана. Само казах че аз се отеглям от такава сделка и ще търся друг търговец на когото да продам честно произведената с къртовски труд продукция. Гърка се обърна и каза че, след като аз се отказвам то за него нямало смисъл да идва защото аз съм бил човека с най-много пчелен мед и той е предложил тази цена заради това голямо количество. Това означаваше че сделката се проваля и бай ти Иван остава с пръст в устата защото сега трябваше да обяснява на останалите си другари защо няма да се изкупува тяхната продукция. А хората бяха доста обнадеждени от така стеклите се обстоятелства, защото всеки имаше нужда от тези пари за да си посрещне някакви разходи и да запълни някоя финансова дупка в семейният бюджет. След два три дена гърка се обади и каза че ако искам ще дойде да изкупи моят пчелен мед, но че няма да се занимава с останалите защото и на други места го заплашили че ако даде такава висока цена ще си има проблеми. Отговорих че, не искам да създавам ядове но ако предложи добра цена ще се посъветвам с брат ми и ще му се обадя. И без това бях закъсал с вноските по заема и спешно се нуждаех от свежи средства. Гърка каза че ще изкупи моят мед на цена от 4,90 лева за килограм. Говорихме със брат ми и след седмица дойде и го натовари без да взима проби. По - късно чух че спрял да изкупува пчелен мед от България и преместил базата си в Румъния където и до ден днешен развива успешен бизнес. Та така драги читатели, виждате до какво води лакомията, завистта и алчността на определена част от хората в нашето общество който по-една или друга причина смятаме за добродетелни, а в действителност са си прикрити мръсници и егоманиаци, просто камуфлажа им е доста добър!!! А последиците за хората са - всеоща бедност и немотия, приятели!!! Примерите в тази насока са много, може всеки сам да се огледа и да ги види, ако има безпристрастен поглед, разбира се! Така е народе, тези тарикати майката ни разкатават, ама не се осъзнаваме!
Послеслов:- след 2007г имаше няколко неуспешни години и това доведе до това да разтуря пчеларският бизнес защото се оказа че влагах много повече труд и парични средства отколкото беше възможно да искарам от меда. А европейските средства който толкова много обещаваха никога не получих, а и повече не искам да минавам по-този път!!!
