Ето, че разбираш някои неща...представи си какво биха сътворили старите майстори, ако разполагаха с днешните сплави?
Вакуумната камера решава проблема, но не придава нужните свойства, ще обясня...
Самият флюс създава микрослоеве между пластовете метал, по самата им повърхност, който е едновременно като лепило и поема напреженията при огъване, придава и еластичност.
Знаеш еластичността на парче шперплат, знаеш колко по-трудно е да се счупи от обикновена дъска.
Представи си 20 000 пласта стомана. Ако са добре споени(без флюс), пак имаме влакнеста структура, но ще има много вътрешни напрежения при огъване, вследствие разликата в радиуса на дъгата, разбираш го. При оригиналната технология се получава нещо като това, което показваш за вътрешни слоеве от по-меки, пластични метали, които поемат деформациите и погасяват вътрешните напрежения. Само дето всичко е от една и съща стомана и здравината е по-голяма.