В селото, в което съм се родил по стечение оа обстоятелствата се казва Елховец, на 7км. от Рудозем.
Та селото я имаше я не 1500- 1600 души, но имаше 6 души, които бяха над 100 години. На 4 души помня имената даже. На единия му викахме Тан-тун бей, поправяше всчкакви часовници, и ни казваше как се движело махалото - тан-тун, демек наляво надясно, Той беше на 102 години, а жени му на 96. Имаше и една баба Асене, кочто почина на 108 г, с ума си. На 104 започнаха да и растат нови зъби, само че бяха по-малки.
Та не ми разправяйте, че не имало столетници. В Смолян имах двама комшии - мъж и жена, жена му почина на 102, а той на 106. На 102 косеше ливадата си сам.