Животът- начин на употреба! > Медицина, здравословно хранене
Реални резултати от лечение на рак с алтернативна медицина
veni:
Хора, много ви благодаря, че се опитвате да помогнете!
Маслото от канабиса е от тази тема http://mazeto.net/index.php/topic,7463.60/topicseen.html
Но аз го знам от свои познати, които твърдят, че са наблюдавали реални резултати от своето обкръжение. Не стоят точно нещата с действието на това масло - методът на приготовление е такъв, че се избягва отделянето на упойващи вещества в субстанцията. Маслото няма изобщо никакъв наркотичен ефект.
Иначе съм напълно съгласна с всичко казано от вас за добрите емоции, промяната в живота и т.н. Всичко това е ясно и на родителите ми. За съжаление на теория всичко звучи постижимо, но на практика не винаги е така. Да, вярно е, че през последните години родителите ми имаха значителен източник на стрес, който на практика няма как да елиминират - касае членове на семейството и не зависи от родителите ми.
Не знам дали го споменах в тази тема - баща ми, който вчера навърши 74 години, през живота си не бе посещавал болница, при все, че майка ми е доктор. Беше здрав, младолик, жизнен. Болестта му бе открита случайно, нямаше никакви симптоми и оплаквания. Отказа да прави всякакви химиотерапии и през цялото време се лекува с народни медицини. Всичко вървеше добре. Той си беше мотивиран. През април скенера показа стопиране на процеса и дори леко намаляване. Докато през м. май не почина от същата болест негов познат, с който се бе запознал по изследванията. И от там баща ми се депресира, отчая, и нещата тръгнаха на зле. Последната рентгенова снимка показва разрастване на процеса....
Не знам как да му помогна. По цял ден се опитвам да измисля нещо...
Лошото е, че на тази възраст той вече физически няма възможност да се занимава с много неща. Още повече след като отслабна и се изтощи напоследък.
Там е работата, че човек в такава ситуация сам и отвътре трябва да реши, че иска да бъде друго. Той в момента имам чувството, че по цял ден седи и само си мисли как не може да диша добре. :( Казах му снощи, че трябва да прави нещо, с което да се разсейва и да не се концентрира върху усещанията си.
За командите съм наясно също. И това четох. Че не е удачно да се комбинират думи с положителен и отрицателен заряд като "адски добре", "страшно хубаво", "ужасно хубаво" и т.н. "не искам да съм болен" - правилното е "искам да съм здрав".
Bat_Vanko:
--- Цитат на: nizo в Септември 02, 2015, 10:28:41 pm ---Какво мога да препоръчам:
- закарайте го на спокойно място в природата (вила), където единствената му цел е да се отпусне и забрави всякакви проблеми
--- Край на цитат ---
Мисля, че точно тука е грешката на много от нас и на съвременната медицина.
Баща ми почина от рак на гърлото преди 4 години. Докато имаше някакви занимания, постоянно щъкаше из къщи, макар и трудно поради възрастта (70 години). Но след като разбрахме за болестта всички ние решихме, че е по-добре да си почива и го оставихме на спокойствие и насаме с мислите си. Грешка, за какво ще си мисли човек болен от някаква болест освен за самата болест. Дори в дните когато го карах на химиотерапия, той през няколко минути пипаше отока сякаш да се убеди, че той расте, и той наистина растеше.
Затова моят съвет е: накарайте го да се чувства нужен. Поставете му някаква мисия, нека това мислите му бъдат насочени към задачите, а не към болежките. Нещо, което може да върши, но то да му показва че има несвършена работа тука на Земята. На всички е известно, че когато човек има важна и неотложна работа той дори боледува на крак.
veni:
Bat_Vanko, абсолютно си прав! Обаче какво да е това нещо, с което да се ангажира и да се чувства нужен? Именно поради възрастта, а вече и поради заболяването, той не е много в състояние да върши каквото и да било.
Извинявам се, че ви занимавам така подробно!
По професия баща ми е художник. Чудесно ще кажете, но от известно време не иска да рисува. Настроение е нужно за подобно нещо...
Заниманието му беше да не се спира вкъщи, а сега по принуда не излиза от дома... просто не е в състояние да излезе.
Аtos:
veni, може да звучи банално, но...купи му малко кученце...и му го "тръшни" да се грижи за него...
Ей така, уж между другото. Не трябва да разбира, че го правиш с цел...
veni:
Принципно е чудесна идея. Той душата си дава за животните. Но си имаха кученце, че и котка близо 18 години. И за съжаление сега не искат.... :'(
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия