NIGHTMAN86, според мен най-добре е да избереш един метод на лечение, понеже иначе организмът се обърква/разстройва. Както е логично - има съвместими и несъвместими методи.
Освен това, като избереш един метод, трябва много добре да разбираш по какъв начин работи той, за да не правиш неволни грешки.
Примерно методът със кленовия сироп действа по следния начин: при 50'C и няколко минутно разбъркване, захарите от сиропа образуват комплекс със содата. Тя от своя страна е силно алкализиращ агент, който неутрализира болестните и възпалителни процеси, и дори убива клетките, приели я в голямо количество. След това този комплекс се изпива топъл, защото ако е студен пилорът (долният отвор на стомаха) ще се свие и вместо сиропът да се резорбира от червата, ще се храносмели, и изобщо няма да подейства. Резорбирайки се бързо и попадайки в кръвта, комплексът от захари и сода бива поглъщан охотно от туморните клетки, понеже те имат около 25 пъти по-голяма нужда от храна и енергия, отколкото нормалните. За апетитните захарни молекули обаче е закачена БОМБА - содата. Така туморните клетки се оказват преяли с нещо смъртоносно за тях...
ОБАЧЕ, за да подейства методът, виждаш, си има редица тънкости:
1) да бъркаш при съответната температура, за да се образува КОМПЛЕКС между сиропа и содата, а не просто да си остане смес от двете;
2) да има глад/дефицит на захари в организма (ако има възможност - дори пълно гладуване, или поне да не се приемат никакви други въглехидрати ОСВЕН кленовия сироп);
3) комплексът да се изпие топъл, за да се резорбира бързо от червата и да попадне в кръвта без да бъде разрушен от стомашните сокове и ензими;
4) приемът на сода да се увеличава ПОСТЕПЕННО на дневна база - да се започне от половин лъжичка и да се стигне до 4 (мисля) на ден - от една страна за да може организмът да се приспособи, а от друга - да не измрат прекалено много туморни клетки наведнъж, което би довело до отравяне на кръвта и т.н., и може да завърши фатално; след това количеството сода да се задържи на едно пиково ниво определено време (без да се прекалява), след което да се намали пак постепенно до едно "поддържащо" ниво, което може да откара и няколко години...
Подобна терапия чрез хипогликемичен шок (въглехидратен глад) се практикува като алтернативен метод и с "нормални" химиотерапевтични агенти (цис-платина и т.н.), като целта е същата - с много малко количество агент да се атакуват селективно туморните клетки.
Въобще, работата не е като "да ръгаш чушки в боба". Всеки метод си има специфика, благоприятстващи и пречещи фактори, подходящ хранителен режим и т.н.
Има и методи на принципа на това (отново) да се предизвика шок в организма, например с някаква силно несвойствена храна - сурови тиквани семки, ядки от кайсиеви костилки и подобни...
Бях чел наскоро и че някакъв руснак (доколкото си спомням) лекувал чрез хипертермия - лягаш за час (или нещо такова) във вана със загрята до 42'C вода (температурата на водата се поддържа с термостат), и така - всеки ден.
Изобщо, повечето методи работят заради това, че туморните клетки като "отцепници", извоювали си някаква автономия от управлението на тялото, вече не могат да разчитат на неговите поддържащи системи, интелигентност, адаптивност и т.н. Така поставени при необичайни условия те бързо дават фира, докато тялото притежава адаптивност и ресурси, които му позволяват да преживее ненормалните условия.
Народът е казал: "Пет пъти мери - веднъж режи!", а тук става въпрос за ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, така че не 5, а 100 пъти трябва да "измерите", да се запознаете с алтернативните методи и да обмислите нещата... Нищо не трябва да се прави наслуки и урбулешката.
