1. Асинхронни двигатели (АД)
.
Асинхронен двигател с накъсо съединена намотка
Двигателят е променливотоков еднофазен.
Разпространен във всички днешни вентилатори, задвижвани на фазово напрежение. В абсорбаторите например и т.н.
Роторът му е накъсо съединен (кафезен), а в статора си има накъсо съединена намотка, която служи да осигури поне някакво наличие на въртящ момент. Двигателят е с много ниско КПД (под 60%), с високо хлъзгане, с ниска мощност и има ограничена употреба в посочените по-горе приложения.
Би било по правилно да се нарекат двигатели с екранирани полюси. Основното му предимство е че може да работи дълго време при неподвижен ротор, без да се повреди сериозно.
Освен това този вид двигатели имат още един подвид - електродвигатели с разцепени полюси.
По принцип това са двигатели с малка мощност - до към 150 - 200 вата.
По конструкцията на ротора тези двигатели имат още подвидове: с кафезен ротор, с кух ротор, със синхронен ротор.
Кафезния ротор е ясен.
Кухия ротор - представлява кух алуминиев цилиндър. Предимствата на този тип двигатели е изключително бързото развъртане до номинални обороти.
Интерес представлява синхронния ротор. Това всъщност е постоянен магнит заемащ приблизително 75% от обема на ротора , останалото е алуминиева отливка. Така при първоначалното включване алуминиевата обвивка изпълнява функцията на асинхронна намотка, която развърта ротора до обороти близки до синхронните. При достигане на определени обороти полето на постоянния магнит в ротора се "зацепва" с пулсиращото магнитно поле на статора и двигателя започва да работи в синхронен режим. Тъй като в синхронен режим няма хлъзгане, в ротора не се индуктира ЕДН, няма токове на Фуко и ротора не се загрява. Предимството на пози тип двигател - постоянната скорост на въртене. Пример - електродвигателите на програматорите в по-старите модели перални машини.
Да добавя още нещо за пускането на трифазните асинхронни двигатели.
Освен описаните директни, честотни и пускания звезда-триъгълник съществува и още един малко известен начин. Нарича се "Пускане в развързана звезда". Описвам го с чисто информативна цел - да се знае че има и такъв начин.
При този вид свързване две от намотките са свързани последователно и към тях се прилага напрежението от двете фази. Третата намотка е свързана между третата фаза и нулата:
Тази схема се използва когато свързващите кабели са много дълги - над 200 метра и имаш ограничение в максималното сечение на проводниците. Типичен пример за използването е дистанционното управление на електрическите стрелки в ж.п.транспорта.
Най неприятното при тези алтернатори е умишленото намаляване на сечението на статорната намотка с цел насищането и при нарастването на тока. По този начин се ограничава и масималния ток на динамото. При работа като мотор обаче, при старта това би довело до много неприятни ефекти.
Наистина умишлено са конструирани статора да се насища много бързо. Предизвикано е от това че в автомобилната инсталация няма реле което да следи и контролира тока който се черпи от алтернатора.
Вместо това се използва факта че при насищане на магнитопровода се увеличава индуктивното съпротивление на статорната намотка, а напрежението на изводите е в пряка зависимост от това съпротивление.
