Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори
Mагнитен двигател, използващ точката на Кюри
nizo:
Радико, според мен се заблуждаваш. За да докажеш, че извличаш повече енергия, трябва напълно да възстановиш вложената енергия + енергията която твърдиш да е отгоре. Ти влагаш много енергия. Например сега погледнах 100мл олио има 3700kJ. Ако ги горим 24 часа, се получава мощност от 42W. Задачата пред теб е да сипеш 100мл. олио и с него да произведеш повече от 42W в продължение на 24 часа.
Същото е като една кола. Сипваш бензин и получаваш много ефекти: движение, електричество, топлина, звук, светлина. Твоята свещ да не би да гори вечно? Ти хабиш топлината за да получиш еди какъв си ефект и за съжаление ефекта не може да възстанови вложената енергия. Забрави това, че не хабиш топлината. Без охлаждане, люлката ти няма да се клати.
Радико:
Вземаме за пример едно парче метал със температура нула градуса. За да го загреем до 20 градуса е нужна определена енергия зависеща от специфичната топлоемкост на метала. Значи умножаваме топлоемкостта по температурната разлика и по обема му и получаваме енергията.
Взимаме същото това парче загрято предварително до 200 градуса увеличаваме температурата му до 220. И на теория „по горната формула“ и на практика ще изразходим абсолютно същото количество енергия. Ако проведем същата процедура при начална температура 400 градуса всичко се повтаря. За да изстине същото това парче метал от 420 до 400 градуса ще отдаде точно толкова енергия колкото сме изразходили за да го загреем, абсолютно същото количество ще отдаде и при изстиването от 220 до 200 градуса същото ще е и при изстиването от 20 до нула градуса. Сега нека споменем, че точката на Кюри на това парче метал е 210 градуса. Този факт изобщо не повлиява на горните изчисления защото тази точка е фазов преход от втори род което ще рече че при преминаването през нея веществата не отделят или абсорбират енергия, за разлика от фазовите преходи от първи род какъвто е преминаването от течно в твърдо състояние примерно. Там имаме енергия на заледяване .
Ето това е перфектно равенство на уравнението съгласно ЗЗЕ Това равенство остава абсолютно в сила и в случаите когато парчето метал е подложено или не е подложено на въздействието на магнитно поле. Всичко това е експериментирано нееднократно доказано е и в учебниците по физика, следователно не виждам смисъл да се проверява отново.
Обаче механичното преместване което се вижда на клипчето не се вмества в гореописаното уравнение и го превръща в неравенство. При това с положителен знак, сиреч имаме повече отдадена енергия отколкото вложена. Всички други допълнителни фактори които изтъкваш до сега всъщност имат отношение към въпроса точно толкова колкото има отношение метеорологичната обстановка на Юпитер или на Марс.
Майсторе Благодаря Точно Макиавели беше.
nizo:
Радико, то и Стирлинг мотора има подобна характеристика. Т.е. ако движиш Стирлинг мотор в стая, то топлината ще стопли стаята, но ще получим и механична енергия. Погледнато така, механичната енергия си е чиста аванта, а с нея може да създадем допълнително триене и топлина. ;)
Иван Димов:
nizo, вземаш една пинг-понка и я удряш в неподвижна хилка със скорост 5 m/s. В резултат тя рекушира и се връща обратно с почти същата скорост 5 m/s. Ако хилката обаче се отдалечава от теб със скорост 2 m/s, то твоята пинг-понка ще я удари не с 5, а с 3 m/s. И ще рекушира назад с 3 m/s спрямо хилката, което спрямо лабораторията ще е 1 m/s скорост назад. С други думи, при движение на хилката имаме забавяне на скоростта на пинг-понката при рекушета от 5 до 1 m/s. По-този начин пинг-понката губи енергия като я отдава на хилката. Същото се случва при всички бутални термодинамични двигатели. Молекулите на газа са миниатюрни пинг-понки, които се удрят в буталото-хилка и когато то се движи на отдалечаване, молекулите отдават енергия и намаляват скоростта си, което е равносилно на охлаждане. Може да има и обратен процес, когато хилката се движи към теб. Тогава рекушетът ще доведе до увеличаване на скоростта на пинг-понката, което е равносилно на загряване - точно това се случва в компресорите, където газът се загрява при сгъстяване. С две думи, при увеличаване на обема на цилиндъра на двигателя, имаме охлаждане, а при намаляването му (при компресорите) имаме загряване. Така че, при Стирлинг двигателя имаме превръщане на топлина в механично движение и стаята няма да се затопли толкова, колкото би се затоплила от горенето на горивото в печка. Имаме един вид вземане на кинетична енергия от молекулите (пинг-понки) за ускоряване на буталото на двигателя. А получената механична енергия може да е например повдигането на един тон на височина 1 метър и така сме превърнали кинетичната енергия (топлината) в потенциална механична енергия.
Радико, имаше някакъв вид охлаждане до много ниски температури чрез многократно намагнитване с последващо размагнитване, поглъщащо топлина. Значи при намагнитването частиците се подреждат, а като изключим тока на намагнитването, околната топлина отдава енергия за "разбъркването" на частиците обратно до положение на хаос. Интересно дали вложената магнитна енергия за намагнитването (за подреждането) е точно равна на погълнатата после топлина за настъпване отново на "хаос". Има разлика в скоростта на процесите - намагнитването става за кратко време (бързо), а размагнитването (хаоса) става бавно. Дали не са направили и хладилници вече на този принцип?
valex:
Относно това дали се губи топлинна енергия при намагнитване:
http://www.ntpo.com/izobretenija/klimaticheskaja-tehnika/kondicionery/7578-sposob-magnitnogo-ohlazhdeniya.html
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия