Алтернативни енергоизточници > Електромагнитни и импулсни мотори И генератори
Mагнитен двигател, използващ точката на Кюри
Радико:
CPU
Вдигни малко гарда братче, това обяснение е много добро когато те пита някое дете на 7-8 години как работи климатика. Сиреч има един форум, нещо от сорта на бгмама беше за там е идеално. Тук в този форум струва ми се разискваме въпроси на малко по високо ниво. Прав е MZK да се сърди. Напоследък не само тази тема целия форум се напълни с коментари на много ниско ниво.
Радико:
--- Цитат ---В прав текст - Радико, извинявай ако не съм намерил точния пост или тема, ма би ли ми показал нещо разбираемо от идиот кат мен по въпроса как точно си извадил енергия от магнитите? Така ... разбираемо от човек дет знае само че поялника се държи от по-дебелия край?
--- Край на цитат ---
Ще се опитам да го обясня за пореден "последен път" Тоест до появата на следващият който не е прочел достатъчно от темите във форума.
Значи за начало разглеждаме един двигател с вътрешно горене. Всички количества енергия в него са в равновесие тоест с положителен знак влизаща в него енергия е тази отделила се при изгарянето на горивото. След това следва знак който още не сме определили какъв е, дали равно, дали по голямо, дали по малко. След това следва сбора от всички енергии които двигателя отдава. Това са: Енергията която се е излъчила от охладителната система под формата на топлина. Енергията на остатъчната топлина на изгорелите газове и полезната механична енергия която сме успели да оползотворим.
Надявам се че няма нужда да те убеждавам, че знака по средата е „=“ не по голямо или по малко. На такива неща математиците им викат „Уравнение“ За първи път такова уравнение обясняващо топлинните машини е извел Карно, известно е като цикъла на Карно.
При Стърлинговият двигател положението е абсолютно същото. От едната страна стои енергията с която нагряваме „топлата“ част на двигателя, от другата страна енергията която двигателя губи през "студената“ си част. Полезната енергия и загубите през корпуса, там където не е нито топла нито студена част. И това абсолютно отговаря и се вписва в цикъла на Карно.
При омръзналият ми вече Ротовертер - Имаме вход на който ако поставим електромер той ще отчете енергията изразходена за загряване на проводниците след него, енергията изразходена за загряване на двигателя къде в мед къде в желязо. Енергията изразходена за триене в лагерите на двете машини, топлинните загуби в генератора, топлинните загуби в проводниците от генератора до изходният електромер и полезната енергия излязла през изходния електромер. Тоест имаме пак равновесие но изходния електромер ще покаже по малко киловати от входният каквото и да правят някои колеги по въпроса.
Сега имаме едно парче желязо което периодично нагряваме и охлаждаме от температура „А“ до температура „В“ пак имаме равновесие защото при изстиването си парчето отдава точно толкова енергия колкото сме му дали при загряването, тоест имаме равновесие. Какво става обаче ако нагряването се извършва в присъствието на магнитно поле а температурите „А“ и „В“ са под и над точката на Кюри на съответното парче желязо. При температура „А“ желязото е в максимална близост до магнита. Поемайки количество „Х“ енергия то достига температура „В“ при което магнита вече не го привлича и то под въздействие дали на гравитация дали на пружина се отдръпва от магнита и в по студена зона където отдава същото количество „Х“ енергия. Ако приемем че за преместването му е нужна енергия или сила която ще наречем „F”, то уравнението се получава:
X=X+F Което очевидно не е уравнение. При тази постановка за разлика от ротовертера изходящата енергия е повече от вкараната.
Ще замоля всички колеги да си спестят коментарите от сорта на няма да стане защото трябва много топлина пък ще прави малко работа. Това са технологични проблеми а не принципни.
Крайната формула X<X+F Говори достатъчно Някой ако може да докаже, че знака по средата не е „<” а е „=“
Bat_Vanko:
--- Цитат на: Радико в Август 17, 2014, 01:59:03 pm ---Ще замоля всички колеги да си спестят коментарите от сорта на няма да стане защото трябва много топлина пък ще прави малко работа. Това са технологични проблеми а не принципни.
Крайната формула X<X+F Говори достатъчно Някой ако може да докаже, че знака по средата не е „<” а е „=“
--- Край на цитат ---
Радико за пореден път, ще кажа:
Този форум загуби своята практическа насоченост! Само раздувки, локуми и бля-бля празни приказки! Теоретично и на хартия още утре ще стъпя на Луната! После мога да разказвам колко е красиво там! Всичко ще бъде празно самохвалство!
Ако едно устройство не бъде приложено на практика, то е само хипотеза и добро пожелание. За тази цел е необходимо не само принципно решение, а и конструктивно такова. В крайна сметка ще трябва и технология, която да покрие това конструктивно решение. Ти достигни до технологичните проблеми и тогава ще говорим за малките камъчета, които обръщат колата.
Ти направи ли някакви опити за разработка на конструкция. Помисли ли за технология за изработката. Когато се задълбочиш в нещата, ще видиш несъстоятелността на предложената от теб идея.
Тази тел, която люлееш, е по скоро циркаджийска атракция, а не доказателство за практическа приложимост!
Аtos:
"Сега имаме едно парче желязо което периодично нагряваме и охлаждаме от температура „А“ до температура „В“ пак имаме равновесие защото при изстиването си парчето отдава точно толкова енергия колкото сме му дали при загряването, тоест имаме равновесие. Какво става обаче ако нагряването се извършва в присъствието на магнитно поле а температурите „А“ и „В“ са под и над точката на Кюри на съответното парче желязо. При температура „А“ желязото е в максимална близост до магнита. Поемайки количество „Х“ енергия то достига температура „В“ при което магнита вече не го привлича и то под въздействие дали на гравитация дали на пружина се отдръпва от магнита и в по студена зона където отдава същото количество „Х“ енергия. Ако приемем че за преместването му е нужна енергия или сила която ще наречем „F”, то уравнението се получава:
X=X+F Което очевидно не е уравнение. При тази постановка за разлика от ротовертера изходящата енергия е повече от вкараната."
Радо, мисля,че уравнението би трябвало да е М+Х=Х+F, където "М" е енергията на магнита,но може и да греша, поправи ме, ако не съм доразбрал?
Въпросът, който ни вълнува е чисто практически-имаш ли конкретна идея как могат да се решат тези "технологични проблеми" на практика?
Как може да се предотврати нагряването на самият магнит, когато нагряваме парче желязо,залепнало за него?
Ако правилно съм разбрал дотук,де...:)
Радико:
тук отговарям на въпроса на Atos от темата магнитна турбина
--- Цитат ---Радо, мисля,че уравнението би трябвало да е М+Х=Х+F, където "М" е енергията на магнита,но може и да греша, поправи ме, ако не съм доразбрал?
Въпросът, който ни вълнува е чисто практически-имаш ли конкретна идея как могат да се решат тези "технологични проблеми" на практика?
Как може да се предотврати нагряването на самият магнит, когато нагряваме парче желязо,залепнало за него?
Ако правилно съм разбрал дотук,де...:)
--- Край на цитат ---
Да правилно си ме разбрал и това "М" се явява от наша гледна точка "Свободна Енергия" Технологичните проблеми винаги имат решение щом имаме работещ принцип. Проблемите в тази тема не правят изключение
намерил съм по няколко евентуални различни решения за всеки от тях. Примерно проблема с нагряването на магнита от парчето метал: Има магнити "алнико" които са напълно работоспособни до температура от 400 градуса има метали и сплави "някои от тях с напълно достъпна цена"
които имат точка на Кюри под 100 градуса. При това положение недостатъка ще се превърне в полза, магнита ще нагрява пластината за да прескочи точката и да се върне назад а като се върне назад от горещият магнит ще изстива и пак ще се привлича от него. Това е само едно от многото решения в главата ми въпроса вече е опрял до желание за работа и сръчни ръце.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия