Опитна постановка... - Магнитна схема с шунт, навит със съпосочни потоци;
- Без въздушна междина на изхода;
- Товарни намотки по
30нав. в двата клона на магнитната верига свързани последователно;
- Директно свързан товар;
- Резонансен кондензатор, свързан паралелно на мощния ключ (транзистора) в управлението;
- Диод, свързан последователно в колектора на ключа.
Наблюдения... - ВВ изходни импулси от сравнително малък брой навивки;
- Осцилограма, подобна на
МЕГ-а на Валери, в управлението. Синусоида със стъпенка, когато се добавя енергия от ключа. Индуктивността на управляващите намотки с резонансния кондензатор образуват трептящ кръг. Енергията циркулира между тях, като част от нея се използува повторно за насищане на шунта. Диодът позволява протичане на ток около нулата на напрежението или максимума на тока през намотките. Така ключът добавя енргия, само колкото да компенсира загубите. Това става само при оптимална настройка на честотата. Съотношението на времената на протичане/непротичане на управляващ ток е
2-5мкс/25мкс, което е около
10-20%. Мисля, че с това се доближавам да идеята на Валери, само че на висока честота...
- При отстраняване на магнитите, на изхода няма никой;
- Има влияние на изхода върху входа, колкото и да не ми се иска;
- Нискоомен товар работи директно на изхода по същата схема, но със съответния брой навивки. Лампа
12в/20вт свети с
12-14нав. на изходната бобина.
Изводи... - Принципът работи абсолютно сигурно и на високи честоти;
- Енергията на ПМ е реална и може да се конвертира успешно в електрическа;
- Нужно е нова управляваща схема, като честотата се задава от
LC кръга в управлението и се задава време и момент на включване на комутатора при напрежение нула и ток макс. Това е подобно на
класически еднотактен квазирезонансен преобразувател, който обаче се самозахранва.
- Добра настройка трудно се прави, но би трябвало да се получи
КОП, подобен на този на Валери, около
2.