Автор Тема: Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)  (Прочетена 349148 пъти)

vitan

  • Гост
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #120 -: Декември 24, 2008, 08:04:39 pm »
MEG-a да има КПД>100% трябва фрейма да е от специална нанокристална материя......от автора на патента
Tова е от документ линк-нат от форума.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #121 -: Декември 25, 2008, 09:35:50 am »
Нашият вариант няма нищо общо с този на Т.Бардън. Работим с принципа, патентован от В. Иванов. Чети назад в темата, има много писано по въпроса... ;)

Честита Коледа...
« Последна редакция: Декември 25, 2008, 09:49:51 am от getca »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #122 -: Декември 27, 2008, 11:14:38 pm »
Нека и аз да кажа какво мисля по темата:
Мисля че трябва да се премахне резонанса. Получавал съм КОП около 1,1 при мрежови трансформатори в режим на резонанс (паралелен) в първичната намотка. Лошото е че ефекта присъства при малки мощности от порядъка на 1/10 от мощността на трансформатора. При увеличаване на товара всичко си идва на мястото и КОП става <1. Това според мен се дължи на факта че внесения товар представлява загуби за резонансния кръг и по този начин се намалява неговия Q-фактор. Мисля че трябва да се наблегне на момента с рециклирането на енергията употребена за управление на магнитния ключ(шунт). Това според мен трябва да стане не с допълнителна намотка а директно от намотката на шунта посредством електронни ключове, подобно на импулсните мотори. Най простия начин при който се използва само един диод е самоиндуцираното ЕДН да се изпрати в друг източник например акумулатор. Трябва да се има предвид че по този начин времето за размагнитване на ключа се увеличава. Според мен изобретателя на ИНКОМП използва някакъв метод за рециклиране на енергията за управление на потока и в това се крие успеха на изобретението. На клипа на сайта който съм гледал се вижда че входния ток е около 8А а мощността която отчита уреда е едва 630 вата (активната предполагам). Ако всичко е така както се вижда това преполага много нисък косинус фи т.е. останалите около 1100 вата (220*8=1760) са реактивна мощност, което ме навежда на мисълта, че енергията използвана за управление на ключа се рециклира обратно по някакъв начин в мрежата.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #123 -: Декември 31, 2008, 11:35:42 am »
Здрасти, varvarin...
Вижда се, че имаш опит...що не се включиш по активно... ;) Това е един от малкото свестни коментари по темата. Та...с две ръце подкрепям мнението ти за "рециклиране" на енергията. Тук е заровен ключа към МЕГ-а и борбата е да го изровим. Кога имаме реактивна енергия...ами когато консуматорът стане източник, а мрежата консуматор. Това е вредно явление, защото се отежнява режима на захранващата мрежа, но не и при МЕГ. Там целта е максимум на ефекта или максимално повторно използуване на енергията, натрупана в сърцевината на шунта. В.Иванов използува за целта кондензатор, като междинен склад за енергия. Получава се трептящ кръг за управление, в който енергията циркулира между индуктивността на управляващите намотки и кондензатора. Но...тъмният момент е насищането, защото тогава индуктивността пада рязко и кондензаторът е свързан почти накъсо. Следователно част от енергията изчезва във вид на топлина и др. загуби. Правих някои опити, но не съм доволен от резултата. На осцилото ясно се вижда силно изкривена форма на тока, като синуса се възстановява при излизане на сърцевината от насищане. Процесите са доста сложни, тъй като има влияние на потока на ПМ и частично на изходната верига. Установих, че на ферита са му нужни няколко микросекунди за излизане от насищане след прекратяване на управляващия ток. Нужно е още време за изследване на процесите и оптимизиране на конструкцията е схемата за управление.
Поздрави...и весело посрещане на Новата Година... ;D

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #124 -: Януари 03, 2009, 12:05:35 am »
Честита нова година на всички! Нека новата ни донесе повече ватове свободна енергия ;)

Нямам много опит с магнитните ключове, скоро четох за тях но съм убеден че ако се направи ефективен такъв то полученото на изхода ще бъде енергия от магнита. Мисля скоро да експериментирам относно рециклирането на енергия от индуктивности във връзка с една конструкция на импулсен мотор и ще напиша всичко което успея да установя. По принцип насищането на магнитопровода се дължи на нарастването на интензитета на магнитното поле. Един и същ интензитет на магнитното поле можем да получим с различно количество електическа енергия. Ако използваме намотка с малък брой навивки ще ни бъде необходим голям ток и следователно ще изразходим повече ел.енергия. Ако направим намотка с голям брой навивки ще можем да получим същия интензитет с много по малко електическа енергия. Тук обаче се намесва и фактора време. Голямата намотка има голяма индуктивност и ще е необходимо повече време за да се достигне насищане, а това означава че ще се намали работната честота. Може би трябва да се намери оптимума между двата варианта.

Не знам дали последната конструкция на МЕГА е с Ш-образен шунт/ключ (може да съм пропуснал нещо из постовете). Мисля че Ш-образната конструкция не е подходяща за тази цел. Правих следния опит: На ШЛ образен магнитопровод на средното рамо са навити две намотки и свързани противопосочно. Към трета намотка е свързан уред за измерване на индуктивност. Без да пускам ток (постоянен) на първите намотки уреда показва 1 хенри (около). При пускане на постоянен ток чак до загряване на намотката индуктивността почти не се изменя. Не така стои обаче въпроса ако първите две намотки са свъзани съпосочно. При напрежение около 2-3 волта и ток 0.5А индуктивността спада рязко на около 0.01 хенри което е около 100 пъти. Така че според мен намотките трябва да са на крайните рамена без да има средно рамо. Нямам под ръка малък П-образен магнитопровод за да направя аналогичен експеримент, май ще се наложи да изпробвам на ферит от ТХО - такива имам много.
Та въпросът ми е какъв е последния вариант на магнитния ключ/шунт който използваш getca в смисъл тип на магнитипровода и начин на свързване на намотките.


Освен това мисля че насищането може да се впрегне в положителна посока. При насищане енергията натрупана в бобината рязко нараства (E=L*I^2/2), друг е въпроса че обикновено намотките и електронния ключ не са оразмерени така че да понесат тока. Правих един експеримент с мрежови трансформатори. Първия захранва два други чиито вторични намотка са вързани паралелно ( по идеята на някакъв руснак имаше го някъде и в този форум). Когато двата трансформатора имат по малко навивки на първините си от колкото вторичната на първия то първия трансформатор започва да работи в режим на насищане на сърцевината (вижда се на осцилоскопа а и се усеща като го пипнеш...). Чудното за мен беше че до около 200 вата тока на входа не мръдна както и изходното напреженеие спадна с около 2-3 волта (от 273 на 270). Още по чудно за мен беше че когато товара стана 400 вата напрежението на изхода остана 266 волта и първия трансформатор започна да изтива. Тока в първичната стана по голям естествено не си мислете че съм получил КОП>1. Само премина от реактивен към активен. Интересно за мен беше как тези 400 вата (и повече тъй като това бяха 4бр 100 ватови лампи на 266 волта) преминаха през първия трансформатор който е 250 ватов и при това той си понижи температурата в сравнение с тази на празен ход тъй че можеше спокойно да го оставя да работи без да се изпържи. Излиза че при натоварване трансформатор работещ в режим на насищане благодарение на потока създаден от вторичната намотка (пустия му Ленц) излиза от режим на насищане и пренася сякаш повечко енергия отколкото е оразмерен. Не мога да си спомня дали трафопостовете на енергото не са в този режим защото май като ги оставят на празен ход гръмват. Вие какво мислите по въпроса?

plamil

  • Гост
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #125 -: Януари 03, 2009, 10:09:05 am »
От доста време следя темата и все нещо ме глождеше отвътре, че ми е позната конструкцията, но все не можех да се сетя откъде.
Нощеска обаче изведнъж ми просветна - та това са почти същите вериги като на магнито-параметричните усилватели (някои ги наричат и само магнитни усилватели).
Може би трябва да се поразровим из литературата за магнитните усилватели и от там да извлечем малко повече информация.
Честита нова година на всички, и още много години да можем да се поздравяваме с настъпващата Нова година.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти на Getca (работещи)
« Отговор #126 -: Януари 03, 2009, 01:47:44 pm »
Здравейте...и за много години...
Виждам, раздвижил се е народа.

Освен това мисля че насищането може да се впрегне в положителна посока. При насищане енергията натрупана в бобината рязко нараства (E=L*I^2/2), друг е въпроса че обикновено намотките и електронния ключ не са оразмерени така че да понесат тока.

Фатална грешка, varvarin. Енергията, запасена в сърцевината расте до достигане на момента на насищане, след това почти не се променя. Това се използуваше във ферорезонансните стабилизатори за старите ТВ-та преди доста време. Правил съм електронно запалване за автомобил на този принцип.

По принцип насищането на магнитопровода се дължи на нарастването на интензитета на магнитното поле. Един и същ интензитет на магнитното поле можем да получим с различно количество електическа енергия. Ако използваме намотка с малък брой навивки ще ни бъде необходим голям ток и следователно ще изразходим повече ел.енергия. Ако направим намотка с голям брой навивки ще можем да получим същия интензитет с много по малко електическа енергия. Тук обаче се намесва и фактора време. Голямата намотка има голяма индуктивност и ще е необходимо повече време за да се достигне насищане, а това означава че ще се намали работната честота. Може би трябва да се намери оптимума между двата варианта.

Тук също грешиш, и в двата случая енергията е една съща. Влияние оказва конструкцията на самата намотка/и и магнитния й/им поток. Формата на сърцевината няма значение, а само геометричните й размери. Разрови назад в темата, някъде бяха прикачени примерни конструкции на шунт с магнитните потоци.

Не знам дали последната конструкция на МЕГА е с Ш-образен шунт/ключ (може да съм пропуснал нещо из постовете). Мисля че Ш-образната конструкция не е подходяща за тази цел. Правих следния опит: На ШЛ образен магнитопровод на средното рамо са навити две намотки и свързани противопосочно. Към трета намотка е свързан уред за измерване на индуктивност. Без да пускам ток (постоянен) на първите намотки уреда показва 1 хенри (около). При пускане на постоянен ток чак до загряване на намотката индуктивността почти не се изменя. Не така стои обаче въпроса ако първите две намотки са свъзани съпосочно. При напрежение около 2-3 волта и ток 0.5А индуктивността спада рязко на около 0.01 хенри което е около 100 пъти. Така че според мен намотките трябва да са на крайните рамена без да има средно рамо. Нямам под ръка малък П-образен магнитопровод за да направя аналогичен експеримент, май ще се наложи да изпробвам на ферит от ТХО - такива имам много.

Интересни резултати...какво беше сечението и материала на сърцевината. Ако имам подобен шунт с 1-2Вт, нужни за насищане КОП-ът ще стане 10 и нагоре. Нещата обаче не са толкова прости, защото сърцевината на шунта трябва да поеме и потока на ПМ без да влиза в дълбоко насищане. Материал с много стръмна крива ще се насити само от потока на ПМ и няма да работи като магнитен комутатор. МЕГ на В.Иванов е с един и същ материал на основната и комутиращите сърцевини, като допълнителната енергия за насищане се доставя от ПМ на резонансен принцип. Това е най-простият и достъпен начин засега, но се иска точна настройка. В шунта се сумират магнитните потоци на ПМ, управлението и част от реакцията на ЛЕНЦ от изхода, което усложнява доста картината.

http://mazeto.net/index.php?topic=474.0...Книжка за магнитни усилватели с много достъпни обяснения на процесите и схемите им. Прикачвам хистерезисната крива на феромагнетик, където допълнително е показано изменението на магнитната проницаемост и зоната на дълбоко насищане с розово. Обърнете внимание на стойностите на Н за 1.Достигане на максимума на проницаемостта и 2.Дълбоко насищане.
« Последна редакция: Януари 03, 2009, 10:24:58 pm от altium »

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #127 -: Януари 13, 2009, 12:18:00 am »
Здравей getca,

Това относно натрупването на енергия в бобината (не в сърцевината само) може да се спори много но това е тема на друг разговор. Пусни през някой дросел за улична лампа (живачна) с добре затворена сърцевина 50-60 ампера постоянен ток и прекъсни веригата и ще видиш красива дъга. При този ток сърцевината определено е наситена дълбоко. После опитай с по малък ток и може би няма да получиш дъга. Относно трансформаторите за които ме питаш - те са заводско производство, силициева ламарина ШЛ образна сечението на макарата е около 2.5х3 в сантиметри. Намотките са 580 от проводник 0.8мм ако не се лъжа. Ако те интересува подробно мога да кажа откъде да си намериш. Все пак смятам че са неподходящи за магнитни ключове тъй като са Ш-образни.

Сега ще напиша малко за моите борби с мега. Първоначално направих един образец на магнитен ключ от малък ферит на ТХО от Шилялис май беше. По долу има снимка 1magkey.jpg. Двете намотки са с по 350 навивки от 0,5мм. Освен това правих опити и с един Ш образен феритен магнитопровод и това окочателно ме убеди че Ш-образния магнитопровод не става за целта. Както и да свържа намотките при достигане на насищане потока излиза от сърцевината на ключа и се затваря през тази на магнита и на вторичната намотка. Тоест цялото устройство започва да работи като импулсен трансформатор и на изхода има напрежение и без постоянен магнит. Затова захвърлих Ш-то и продължих с ферита от ТХО. Схемата е ясна - таймер 555 с възможност за регулиране на честота и коеф. на запълване и мощен MOSFET накрая. Опитвах различни конфигурации на ключа магнита и вторичната намотка. Установих че най-добро изходно напрежение се получава когато магнита е в средата а вторичната намотка непосредствено до ключа, като третото рамо ( свободно засега в моя случай) е затворено магнитно - както при конструкцията на Валери - само че с един ключ и с една вторична намотка засега. Намотките са свързани съпосочно ако се свържат противопосочно при насищане потока отново изкача от сърцевината на ключа и става импулсно захранване. Аз не използвам резонанс в управляващата намотка а изпращам самоиндуцираното ЕДН изцяло във втори акумулатор. Това донякъде спомага и за по ранното насищане на сърцевината. Значи единият акумулатор захранва ключовата схема а другия се зарежда от самоиндукцията. При този опит се получиха долу горе следните резултати: Консумация от първия акумулатор - 12.5в по 0.3А - 3.75вата, заряд към втория акумулатор -13.2в по 0.2А - 2.64вата, на изхода 2.5в по 0.2А - 0,5 вата. Както се вижда изходния продукт е много мижав. Други интересни неща: Оптимално изходно напрежение получавам в момента около достигане на насищането (как се вижда това на осцилоскоп си описал много добре по преди няма да го коментирам пак) при дълбоко насищане изхода намалява много а входния ток се увеличава много(естествено). Да не забравя да подчертая че при това положение тока на заряд също се увеличава вместо да намалява. Доближаването на силен постоянен магнит до този в сърцевината чувствително увеличава изходното напрежение и намалява степента на насищане. Това ме доведе до една идея която ще опиша по долу но тя рухна като стара сграда за съжаление... Прикачил съм снимка на осцилограмите - горната на управляващите импулси долната на изходното напрежение - scope.jpg.
Малката изходна мощност ме накара да направя нов магнитен ключ - по малък с по къса магнитна линия и с по малко намотки тъй като този изисква твърде ниска честота за да може да се насити - около 250 херца. Използвах затворен правоъгълен ферит от в.ч. филтър на антенно устройство с размери 15мм на 10мм на 7мм. Това нещо има тънък отвор по средата и се навива гадно като тороид. Приложил съм снимка - 2magkey.jpg. Намотките са 2 по 20 навивки 0.35мм. За сърцевина на мега използвах стар аноден дросел от тиристорен телевизор "Grundig" Приложил съм снимка - MegFinal.jpg. Над макарата в средата се намира магнита, двете странични намотки са вторичните като засега работи само лявата - другия магнитен ключ не е направен още. С това нещо на изхода получих около 6 вата ( 11в 0.6А) консумация от захранващия акумулатор - 24вХ1.25А=30 вата заряд във втория 26вХ0.5А. Отново максимално напрежение на изхода се получава в момента около насищането. С увеличаване на насищането напрежението на изхода спада. Тук обаче момента с постоянния магнит не е същия - влиянието е много по слабо. Осцилограмите са като в предния случай само дето честотата вече е около 15кНz. Сложих предния ключ в тази сърцевина и ефекта се появи отново. Тогава ми хрумна идеята дали не може така да се сборим малко с Ленц. Значи когато изходния ток нараства да увеличава магнитния поток на магнита чрез допълнителна намотка на средното рамо - нещо като положителната обратна връзка при магнитните усилватели. Навих 90 навивки 0.75мм на средната макара ( на снимката я няма още) и изходния ток прекарах през изправител така че на намотката подавам постоянен ток за да не влияе индуктивното и съпротивление на тока пре веригата. Никакъв резултат - само дето малко намаля напрежението в резултат на пада на напрежение в диодите. Ех викам си като не ти стига изходния ток имам и друг акумулатор. Определих посоката така че двата потока на магнита и на намотката да се сумират. Пуснах около 7А постоянен ток - изходното напрежение намалява консумирания ток леко се увеличава. Опитвах без магнита само с намотката - има изходно напрежение но малко по малко отколкото с магнита (без магнит и намотка няма никой естественно).  Интересното е че като се доближи на около 1см външно друг магнит изходното напрежение се увеличава а входния ток намалява. Това се случва само с първия ключ. Нямам никакви параметри на феритите които използвам а хич не ми се прави постановка за снемане на В-Н кривата. Ако си използвал повече видове материали за ключове може да споделиш опита ако искаш. Аз опитах и с един ключ направен от силициева ламарина но там резултата е подобен като този от ТХО. Струва ми се че за да се получи добра модулация на магнитния поток с по малко енергия размера на сърцевината на ключа не трябва да превишава много сърцевината на устройството. Тъй като за сега с тези ферити получих най добра модулация мисля да опитам няколко варианта на намотките (тези са малко тънки) и да направя и двата ключа по оптималния за тази конфигурация вариант. Ще трябва да прекроя и електрониката с 494 или някой друг подобен който намеря из боклуците. Включването на допълнителния ключ ще увеличи консумацията но също така и заряда и дъбочината на модулация. Когато завърша този експеримент пак ще напиша резултати. Единственото с което мога да се похваля за сега е че още не ми се е налагало да зареждам акумулаторите, само им разменям местата от време на време - това са 4 х 12в 2.1Ан. Е това е за сега успешни опити.

nik

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #128 -: Януари 13, 2009, 01:15:32 am »
пич, като гледам запретнал си ръкави :)
само да напомня, мултицетите, а и всеки измервателен уред, си имат параметри и възможности, когато мериш променливо напрежение(ток) за да имаш вярно показание честотата трябва да е в определени граници, постоянно напрежение(ток) пък не трябва да има пикове и смущения, иначе мултицета показва нещо около осреднената стойност, и тъй като съм си блъскал доста главата с импулсни захранвания знам колко трудно се филтрират смущенията от ключовите елементи, и колко отклонения дават мултицетите при високо честотни смущения

edit: при използване на мосфети трябва да се внимава със свързването на дрейна, при непрвавилно окабеляване транзистора започва да генерира доста високи честоти при всяко превключване

другото което е, постоянния магнит трябва да е с точно определени магнитни параметри, не се изразявам точно но надявам се ме разбираш, по-силен не значи по добре, тази система не е нова, използва се отдавна в електрониката, използва се в еднотактни схеми, където сърцевината работи само в едната посока от хистерезисната й крива, сърцевината не се използва пълноценно, тук помага постоянния магнит, който "държи" сърцевината намагнитена постоянно в единия край на кривата, при протичане на ток през намотката, сърцевината се намагнитва от -макс до +макс примерно... използва се цялата хистерезисна крива и така вече може да се предаде същата мощност през сърцевина с по малко сечение, но тази галимация обаче е мезмислена при двутактни схеми, в твоя случай двете първични намотки си работят в двете посоки, силен магнит ще повлияе на работата на трансформатора но не и в твой плюс, променя скоростта на свиване на полето в дадена посока след запушване на транзистора, от което се мени напрежението, но също и измества работната точка в страни от центъра на хистерезисната крива, което веднага намаля предаваната мощност, за това при двутактни схеми не се използват магнити
« Последна редакция: Януари 13, 2009, 01:44:04 am от nik »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #129 -: Януари 13, 2009, 01:02:57 pm »
Здравейте, юнаци...
Бре, какво стана та изведнъж се появи такъв интерес към МЕГ-чето... ;D Няма лошо, напротив супер е. varvarin, виждам доста експерименти си направил, но...струва ми се, трябва да си изясниш насищането на феромагнетик как става и  защо. Постановката е проста - генератор на импулси, мощен ключ, сърцевина с намотка/и и осцилоскоп за наблюдение на тока във веригата. Залепваш челно на сърцевината едно магнитче, гледаш и сравняваш как е било преди и сега с магнита. Пишеш, мислиш и си правиш заключения. Ако има трудности, ще помагам... ;) Може да питаш MZK от форума, той вчера го видя на живо процеса. А за енергията спор не може да има, отдавна доказан факт е. Защо мислиш, че Ш-формата е неподходяща за магнитен шунт/ключ?.. Номера е сърцевината да влезе в насищане, магнитното съпротивление да се увеличи и част от потока на ПМ да се отклони. За да се минимизира енергията за насищане трябва дължината на силовата линия да е минимална, което означава, че размерите на сърцевината на шунта трябва да са доста по-малки от размерите на основната сърцевина. Е, тук има и други изисквания противно на това, но е рано да ги коментираме засега. Питаш с какъв материал на сърцевината работя...засега само ферит. В предишни коментари съм дал размери и други параметри. Ако концепцията ти е правилна трябва да имаш КОП около 1 без проблем. Дотук мога да обобщя по-важните моменти в работата на МЕГ-а:
   - Насищане на сърцевината на шунта;
   - Ненасищане на основната сърцевина;
   - Връщане на част от натрупаната в шунта енергия за повторно използуване;
   - Минимизиране на реакцията на ЛЕНЦ на изхода при натоварване.

Е, мога още много да пиша, но мисля, че нещата трябва да се изясняват едно по едно, за да има време да улегнат и се осмислят.  ;)

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #130 -: Януари 15, 2009, 11:33:52 am »
Малко размисли относно натрупаната в сърцевината на шунта енергия...
Отдавна известно е, че EL=0.5*i2*L...но, това е валидно за Линейни Магнитни Вериги, т.е. сърцевината работи в линейната област на В-Н кривата. Следствието е, че за дадена индуктивност енергията зависи само от стойносттта на протичащия през нея ток.
Нещата се променят драстично обаче ако навлезем в нелинейната част на В-Н кривата или това е областта на насищане. Индуктивността започва да спада по нелинеен закон и съответно токът се увеличава. Защо...ами защото точно индуктивността и явлението самоиндукция са причина за ограничаване на тока във веригата. Когато индуктивността силно намалее при дълбоко насищане, токът нараства неограничено, което е равносилно на късо съединение. Какво става с енергията...L намалява i се увеличава, а Е практически остава постоянна. Е, добавя се някаква малка стойност, която зависи от вида на В-Н кривата за конкретния феромагнетик.

varvarin

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #131 -: Януари 17, 2009, 02:58:43 am »
Здравейте,

nik, обикновенно измервам променливи напрежение и ток с осцилоскопа и усреднявам резултата с мултицет в който няма електроника. Те се държат доста по добре от съвременните цифрови боклуци и при синусоидален сигнал показват точно ефективната стойност в доста по широк диапазон, поне моя се държи така. Все пак благодаря за съвета вярно е че когато се твърди че има КОП >1 трябва всичко да е акуратно измерено по няколко метода.

getca, това за насищането май ще трабва да го доуточним. Значи формулата E=L*I^2/2 важи за всички бобини независимо с каква сърцевина са. Това показва колко натрупана енергия има в бобината а не само в сърцевината. Вярно е че при насищане в сърцевината не може да се натрупа повече енергия и потока започва да се разсейва (поне така си го представям а и на практика изглежда така). Но в бобината като цяло енергия продължава да се натрупва. Погледни формулата, ако намалиш примерно 2 пъти индуктивността тока ще се увеличи 2 пъти тъй като напрежението на самоиндукция е пропорционално на самата индуктивност - то ще намалее 2 пъти а тока ще се увеличи 2 пъти. Само че във формулата тока е на квадрат което означава че енергията натрупана в бобината ще се увеличи 2 пъти. Именно рязкото спадане на индуктивността води до стремоглавото нарастване на тока. Аз използвам много проста постановка за да разбера накъде се движат нещата в бобината на шунта. От единия акумулатор през транзистора пускам импулси през бобината, от дрейна на транзистора ги пращам в другия акумулатор през диод. Минуса на втория акумулатор е към плюса на първия така че ток между двата не може да протича. Токът през втория го зарежда и този ток се поражда единствено и само от ЕДН на самоиндукция при запушване на транзистора. Така също предпазвам транзистора от пренапрежение. Двата акумулатора са еднакви. Наблюдавам едновременно тока и в двата. Колкото повече се увеличава тока през бобината толкова повече нараства и тока на заряд на втория акумулатор. Това продължава и след достигане на насищане на сърцевината на шунта. Изпържих вече две намотки, амплитуда на импулса около 30А но винаги увеличаваш ли тока се увеличава и зарядния ток. При мен се получава връщане на около 30 до 60% от изразходената енергия във втория акумулатор. Естественно тя може да се върне и във първия но това преполага по сложна ключова схема пък и аз не мисля по принцип да я връщам там. Неприятното е че при натоварване на изхода токът на консумация се увеличава а на заряд намалява - товара си взема и от двете места по малко. Това което казваш за магнитите го изпробвах още в началото като пусках постоянен ток на шунта за да си изясня постановката. За Ш-то не съм прав че не става ако направим някои уточнения - рамената на ш-то трябва да са перпендикулярни на основната сърцевина. Оттук и извода че на страничните тогава няма как да се навие намотка и остава само средното рамо. Ако го поставиш така както си показал на твоите схеми при насищане потока който се създава от средната намотка започва да се затваря през външната сърцевина тъй като тази на шунта му става тясна така да се каже. Всъщност това което ме гложди мене е че и при П или О образна се получава подобен ефект. В едното рамо на П-то потока създаден от бобината се сумирва с този на магнита а в другото рамо се изважда. Когато изместя П-то на една страна към едната намотка изхода нараства а към другата намалява което потвърждава тезата. Опитвах и с Ш поставено по описания по горе начин - ефектите са подобни. Даже и тогава ефекта на Ленц присъства въпреки че двете намотки са перпендикулярни една на друга. Струва ми се че като че ли магнита "изважда" потока на шунта от неговата съцевина в общата. При последната конструкция получих КОП около 0.9 но за мен е по интересно да си изясня точно процесите които се получават в детайли. Според мен сърцевината на шунта трябва да бъде малко преди точката на насищане и до това положение трябва да я докара постоянния магнит. Така тока ще може да варира мю в най-големи граници т.е. дълбочината на модулация е максимална. Да разгледаме какво става на малки интервали. Добавяме малко поток и през бобината и съцевината достига максимум оттук нататък започва насищане. Добавяме още малко - сърцевината е наситена потока на постоянния магнит започва да се отклонява през другата част на магнитната верига. Следващото нарастване на потока на бобината предизвиква още по голяма част от потока на магнита да се отклони. При това положение сърцевината си стои в точката на най голямо мю докато не изтласкаме целия поток на магнита с потока създаден от бобината. След това потока на бобината на шунта започва да се разсейва във външната сърцевина което по принцип може да се предотврати като се прекъсне тока в този момент. Та значи излиза че за да отместим потока на магнита от шунта трябва да създадем същия в самия шунт какъвто е бил създаден от магнита преди да пуснем ток през намотката. Това го показва и факта че шунта се насища при доста по голям ток когато е в полето на магнита отколкото ако е извън него. Това означава че енергията която ще получим при отместването на потока на магнита ще е равна в най-добрия случай тази която сме изразходили за да създадем същия поток в шунта. Ето тази мисъл не ми дава мира - да ме поправи някой ако нещо съм сбъркал. Още не съм опитал весията с двата шунта защото искам да си избера най-добре работещия и с него да направя двутактната схема. Имам още няколко идеи за шунт/ключ които не съм изпробвал още. Засега това след още малко опити ще има и други резултати.

Спорна работа на всички.

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #132 -: Януари 17, 2009, 10:47:30 am »
varvarin, виж си личните съобщения, че става много дълго и досадно да се обясняваме във форума... ;) Според мен допускаш някои грешки в опитите и разсъжденията си. КОП>1 е напълно възможен и конструкцията на Валери го доказва на практика. altium го е виждал на живо и е правил измервания. Така че, не се отчайвай, ще стане. С него сме заформили нещо като работна група по въпроса и държим постоянно връзка. Ако имаш желание се присъединявай, но дай начин за комуникация. Ако работим съвместно си мисля, че по-лесно ще достигнем до свръхединична конструкция. И...що не направиш читави снимки на твоя вариант, че са много размазани и не се вижда кое какво е. Така ще ни улесниш да анализираме конструкцията и евентуално да коригираме грешки.

Поздрави...

ivan_simeonov

  • Гост
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #133 -: Януари 17, 2009, 04:13:41 pm »
Здравейте на всички, много се радвам че има български форум за свободна енергия, до сега се мъчих по чуждите но английския ми е зле, темите са горе долу същите, но друго си е на български да си поговорим :)

.... та да си дойда на въпроса. Тъй като експериментирам от известно време с няколко схеми, резултатите не са никак зле, но сметките ми куцат нещо. Навсякъде пишат за коефициент на преобразуване, това същото като КПД, но как се смята?

изходна мощност/входна мощност = КПД

ами когато входната е 0? В една от схемите успях през съгласуващ трансформатор да прехвърля енергия към входа, на практика само начален импулс е нужен. По време на всичките експерименти смятам с калкулатора,но изведнъж....0. Как да разделя на 0 сега?
Благодаря за вниманието
« Последна редакция: Януари 17, 2009, 04:53:30 pm от ivan_simeonov »

Неактивен getca

  • Сериозен Експериментатор
  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 764
  • Пол: Мъж
  • https://t.me/BGfreeman
    • http://analogov.com
Re: Експерименти с комутатор на магнитни потоци
« Отговор #134 -: Януари 17, 2009, 05:24:10 pm »
Здрасти, Иване...
Добре дошъл при нас и за много години. Ако не се майтапиш, значи си го направил чудото. Моята идея е точно такава... ;) Няма нужда да делиш на 0-ла  :o, просто раздели изходната на управляващата мощности и си готов. Може ли малко повече подробности за конструкцията да дадеш, със снимка ако не е проблем. Кратко описание на принципа на работа няма да е излишно също. Дето се вика ТТ данни за чудесията... ;) Ако си мераклия, дай Скайп да си поговорим. Пиши лично.

Поздрави...