Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)

[Иван Димов]

   Първо да поясня, че не съм се задълбал много в темата. Правих някакви експерименти с разклонен магнитопровод от електротехническа ламарина. Вместо магнит използвах постоянно токово подмагнитване. По груби сметки индукцията варираше от 0.5Т до 1Т. Пробвах различни варианти за комутацията и забелязах, че при включване на постоянния ток консумацията на входа намалява, а при товара токът се увеличаваше (което е добре). Но при моята установка мощността е твърде малка за да ме впечатли. Някой знае ли какво е съотношението произведена мощност на единица тегло при Валери Иванов?
   В момента не мога да дам други подробности, защото съм се захванал и с друга работа, но прилагам файл с проста схема за импулси 50 Hz. Вместо резисторите в двата края считайте, че там са бобините и 2-3 ома за да не горят тиристорите. В центъра е мрежовото захранване, което варирам с автотрансформатор.

[varvarin]

Аз продължавам да мисля че там където е чупката на тока е мястото на дълбокото насищане. Фактора който ограничава тока в случая е индуктивността и щом той нараства със скок значи индуктивността е спаднала със скок т.е. отишли сме вдясно ниско по мю кривата. По принцип тази дясната част на кривата не е свързана с изразходване на допълнителна енергия тъй като при промяна на Н не се променя В (в идеалния случай разбира се, в реалния има незначителна промяна). Така че би трябвало работната точка да е там някъде. Да не забравяме че всички тези графики са без да имаме въздействие на външен поток. Със него нещата са доста по различни. Ако се конструира така че потока на магнита да докара сърцевината на шунта близо до точката на насищане то би била нужна съвсем малко енергия за да стигнем дълбокото насищане. За да стане това ние трябва да приложим външно поле със същата посока като тази на магнита. Тогава обаче няма изместване на потока. Другия вариант е да сме в дълбоко насищане а управляващите намотки да ни върнат до точката с мю максимум. Така или иначе аз смятам че наляво от максимума нямаме работа защото там започваме да губим енергия на всеки цикъл. Това което не мога да си представя е как точно ще стане това в присъствието на магнита. При свързване на шунта НК-КН едната му половина е постоянно наситена а другата се намагнитва ту в едната ту в другата посока. В този случай едната намотка почти не върши работа същото е ако се изключи. Тука също има индукция от връщане на потока защото, баланса на щунта е разместен заради самия магнитен поток. Просто е с по малка стойност. При свързване НК-НК пък сърцевината на шунта може да се направи да работи в идеален двуполярен режим като единия полупериод е от мрежата а другия от магнита (това е пробвано), но тогава някак си много заприличва на МЕГА на Берден. Аз от своите опити стигам до извода че потенциалите са основната движеща сила тука а насищането сякаш е като натрапено. Винаги има отклонение на потока и преди точката на насищане когато шунтовата линия е съизмерима с основната. Когато шунтовата линия е доста по къса тогава отклонението се наблюдава около точката на насищане. Предполагам че има някакъв оптимален вариант. Пробвах с феритен пръстен от VGA кабел. Първо навивам изходната намотка - пръстена е феритен цилиндър с дупка - намотката намотавам по периметъра нормално. След това правя тороидална намотка. Тук отново без магнити нямаме индуктиране в изходната намотка. Прави впечатление факта че когато магнитите са много близко индуктираното напрежение намалява когато са много далече пак. Има някакъв оптимален вариант и той е функция на двете полета - това на магнита и това на намотката. Когато магнита е  по близо е необходимо да се увеличи тока през намотката за да се получи максимално напрежение. Извода според мен е че в случая домените в ферита се оприентират по по-големия потенциал. Така че трябва да се оразмерят шунта, управляващия ток и магнитите за да попадне сърцевината в желаната работна област. И аз обаче не виждам как ще се реши проблема с размагнитването на изхода. Всичките постановки които съм правил показват много ниски напрежения на изхода без резонанс. А с увеличаване броя на витките растат и загубите особено при малки конструкции. Относно управлението на шунта виждам нещата така: Ако намотката е вързана директно към източника през ключа тогава е трудно да се контролира момента на насищане и подминаването на границата предизвиква греене в намотките което е загубена безвъзвратно енергия. Затова минах на идеята зарядния ток на филтровия кондензатор да бъде управляващ заедно с товара. Така при добре подбран товар и капацитет на кондензатора си идваме на режима и при насищане когато индуктивността спадне пада на напрежение отива в товара и няма никакво греене на управляващата намотка. Въпроса е как да се направи най просто така че от НК-КН при отклоняването да получим НК-НК при връщането на потока и да получим по високо напрежение в изхода. Ами това е сякаш в основни линии ще срежа малко ламарини като имам време за да коригирам постановката.

Поздрави!

[varvarin]

Иване, можеш ли да драснеш рисунка на магнитната схема или пък снимка, както е по удобно за тебе? Това че на входа намалява а на изхода се увеличава е нормално явление освен ако не си подминал единицата :-) Това което сме вижадали от клиповете е с КПД грубо 200% и по мои груби сметки тежи около 20-25 кг. Понеже входната енергия е 620вт а изходната 1200вт или произведени допълнително около 600вт илиза че е 600вт за 20кг. Само че аз мисля че тази функция не е линейна... 40кг сигурно ще дадат доста повече от 1200вт.

Поздрави!

[getca]

Тъй, каква стана тя, пак пустото насищане нещо спъва работата... Не ми се ще никак да влизам в ролята на някакъв умник, раздаващ правосъдие, но...тук става въпрос за добре известни и доказани неща. Пише ги в разни книги и всеки може да ги прочете, напр. http://mazeto.net/index.php?topic=474.0 Та в тоя ред на мисли, колега varvarin, твърдението ти(предполагам, вследствие шашкане от много експерименти или женски тормоз  ), че...

Аз продължавам да мисля че там където е чупката на тока е мястото на дълбокото насищане. Фактора който ограничава тока в случая е индуктивността и щом той нараства със скок значи индуктивността е спаднала със скок т.е. отишли сме вдясно ниско по мю кривата. По принцип тази дясната част на кривата не е свързана с изразходване на допълнителна енергия тъй като при промяна на Н не се променя В (в идеалния случай разбира се, в реалния има незначителна промяна). Така че би трябвало работната точка да е там някъде.

...въобще не звучи спрямо написаното в съответната литература, особено пасажа в червено. За да достигнем дълбоко насищане ни трябва съответна напрегнатост Н на полето в сърцевината, която се постига при съответния ток, но...индуктивността спада, така че ни трябва още по-голям ток и така в нелинейна зависимост. Реално разходът на енергия е в пъти по-голям от този за постигане на максимална проницаемост на сърцевината. Това се доказва лесно с проста импулсна постановка - индуктивност, мощен ключ, задаващ генератор, захранване, осцилоскоп. Снема се осцилограма на тока през индуктивността за някаква честота и Кзап. Стойността на индуктивността се пресмята по формулата за обратен преобразувател L=(Uin*Ton)/Ipk, където Uin-захранващо напрежение, Ton-време на токовия импулс, Ipk-пикова стойност на тока. Да, проверено, доказано и т.н...
Другият важен въпрос е как практически да доведем една сърцевина до дълбоко насищане ?.. Ами като навием една или няколко намотки, пуснем през нея поток от един или група ПМ или комбинация от двете. С магнитите лесно се проверява, като закачим LC-метър за намотката и мерим индуктивността. Тук се вижда ясно и влиянието на хистерезисната крива при различните материали. Напр. ферит с проницаемост u=10000 се насища напълно(L=0), докато друг с 3-4 пъти по-ниско u не, при едни и същи ПМ и приблизително еднаква геометрия. Може да се направи и прост опит с посоката на магнитните потоци, за доказване на факта, че насищане има и при насрещни такива, което пък означава, че в сърцевината потоците просто не се забелязват. В случая алгебричното сумиране не върши работа. Та, не разбирам следното...

Ако се конструира така че потока на магнита да докара сърцевината на шунта близо до точката на насищане то би била нужна съвсем малко енергия за да стигнем дълбокото насищане. За да стане това ние трябва да приложим външно поле със същата посока като тази на магнита. Тогава обаче няма изместване на потока. Другия вариант е да сме в дълбоко насищане а управляващите намотки да ни върнат до точката с мю максимум. Така или иначе аз смятам че наляво от максимума нямаме работа защото там започваме да губим енергия на всеки цикъл. Това което не мога да си представя е как точно ще стане това в присъствието на магнита. При свързване на шунта НК-КН едната му половина е постоянно наситена а другата се намагнитва ту в едната ту в другата посока. В този случай едната намотка почти не върши работа същото е ако се изключи.

...което ме вкара в дълбок размисъл, но както и да се пъна го смятам за невъзможно. При моите конструкции с ферити работят и двата варинта на шунт, с насрещни и кръгови потоци, но има някои разлики в междини, изход и т.н...
Е, извинявам се за критиката, надявам се да не е била много остра, единствената ми цел беше да коригираме нещата в правилната посока.
И още нещо, полярността на е.д.н. от самоиндукция в шунтовите намотки е противоположна на захранващото, но е.д.н. от индукция при връщане на потока на ПМ през шунта е със същата полярност.

Прикачвам няколко снимки за демо на насищане с ПМ, ферит с u=2800, магнити от шнапер за шкаф, ориентирани NS-NS или обратно. Интересен е ефектът при третата снимка. 

Поздрави...

[varvarin]

Може да не съм обяснил всичко достаъчно разбираемо, но цитираната литература съм прочел внимателно пък и друга допълнителна. Ще се опитам пак да обясня какво искам да кажа. По въпроса за енергията вдясно от мю макс. - Всяка една бобина консумира ел енергия и я превръща в магнитна до момента на насищане т.е. докато се изменят Н и В. След достигане на мю макс. В вече не се променя (идеален случай в реалния не е точно така но приближението е добро тъй като индуктивността е спаднала в много пъти). Оттам нататък бобината консумира само активна енергия I^2*R. Казано по друг начин когато върху бобината няма пад на напрежение няма и консумирана енергия. Само тока не прави консумацията на енергия трябва и напрежение да има. Тука не вземам предвид загубите от омичното съпротивление защото  те се предполага да са достатъчно малки при добре оразмерена намотка. И така нашия проблем е че ние на всеки цикъл влагаме енергия за да достигнем до точката на насищане и после се връщаме обратно до нивото на остатъчна намагнитеност, като част от натрупаната магнитна енергия се връща в захранването или изобщо не се връща според схемата на свързване. Според мен вдясно от мю макс индуктивност няма и съответно няма и консумиране на енергия. Нали енергията погълната от бобина е L*I^2/2. Щом като няма L каква енергия ще консумира бобината? Ако бобината е паралелно на захранването естествено че има голям разход на енергия след насищане, но тя е в топлинен вид а не в магнитен. Изобщо аз разглеждам поглъщането на енергия във вид на магнитна а не топлинна. Разсейването на топлина е функция на неточно подбран режим. Може би затова изказването да изглежда странно. Аз не виждам кое е в разрез с някоя от посочените теории.
Относно опита с магнитите и измерителя на индуктивност, да това е правено но аз казвам че това е в статичен вид. Ако уреда за измерване на L можеше да се програмира да мери с различен ток ще видиш доста странни ефекти... И наистина третата картинка е интересна. Сега аз предлагам още по интересна - Varcomp.jpg. Това е феритен тороид между 2 неодимови магнита които лепнат с 23кг на желязо. Когато са точно върху тороида както е на снимката индуктивността му не мърда. Ако ги разместиш на двете страни (както при теб) става нула. Опитвал съм и с други тороиди имам един при който индуктивността се увеличава под действието на тези магнити - опитано и с измерителя на индуктивност потвърдено и в електрическа верига. И при всичките разместването на магнитите води до насищане на тороида (изчезване на индуктивността). Някакви идеи по въпроса? Предполагам е ясно че магнитите са на привличане в противен случай постановката трябва да е в менгеме :-) Относно това дали има насищане при насрещни потоци не бих спорил много защото не е много ясно. Насищането става вследствие магнитен поток през сърцевината, при насрещните потенциали потока се затваря през въздуха. Това е все едно да твърдиш че във веригата на два еднакви, еднакво заредени акумулатора и свързани паралелно с едноименните полюси тече ток. Би протекъл ако закачиш консуматор. А магнитния поток се затваря през всякаква среда. Затова потенциалите определят посоката на потоците. При ИНКОМП предполагам се постига преимущество на пренасочване на потока вследствие насищането отколкото потенциала. Това кой от двата фактора взема превес е функция на отношението между дължините на силовите линии комутатор/основен според мен. Другото което те озадачава - управляващите намотки да те върнат в Мю макс е напълно в реда на нещата. ИНКОМП както казахме има много общо с магнитните усилватели. Така че тока през управляващата може да бъде съпосочен с полето на магнита или противопосочен (при свързване НК-НК), постигат се с размяна на краищата двата резултата. Тогава управляващата намотка извежда сърцевината от насищане колкото и да е странно. На това се дължи и намаляването на управляващия ток за което говори Валери. Това което за мен е странно е как така напрежението  на индукция е съпосочно на захранващото. Това е така само докато тока тече от източника към бобината. Но тъй като източника е първопричината няма как напрежението на индукция да е по високо от това на източника иначе няма да има индукция:-) Бих искал да видя осцилограма на този процес ако имаш. Аз съм наблюдавал по скоро явление което бих нарекъл закъсняла индукция и имам основание да смятам че имаме работа с нещо подобно. Когато магнита докара сърцевината до въпросното дълбоко насищане без управляващ импулс, при подаване на такъв така че намотката да създаде поток срещу този на магнита (свързване НК-НК) сърцевината на шунта започва да излиза от насищане и при мю макс имаме вече значителна индуктивност. В този случай чупката на тока е наобратно (dI/dt спада след определен времеинтервал) и тогава е възможно според мен да се индуктира въпросното напрежение на индукция което при определена конфигурация за момент да превиши захранващото. Именно тогава ще се запуши и тиристора. Всъщност появата на индуктивност е знак че сме стигнали мю макс и не трябва повече да се връщаме обратно. Същата поява на индуктивност се използва за запушване на тиристора. Така системата сама си поддържа режима. Това е моята идея по въпроса и това исках да кажа с второто червено :-) А затова че работят и двата режима съм съгласен. И при мен е така. Но както беше писал Валери понякога комутацията не е точно такава както я желаем. Аз виждам по голяма прилика на формата тока при свързване НК-НК, но според мен и другия начин трябва да работи с по ниска ефективност. Според мен и затова е необходима такава полюсна площ на магнитите - за да могат да наситят дълбоко шунта при покой. Повечето заключения се базират на експериментални резултати някои описани тук други не. Идеята е да се стигне до истината така че нямам нищо против критиките:-)

Поздрави!

[getca]

Смятам да прекратя спора, ако е спор изобщо... Само ще кажа, че вдясно от максималната проницаемост индуктивността спада доста бавно или иначе казано с пъти по-малка скорост отколкото нараства кривата, което значи липса на индуктивност много надясно. Опитната постановка вече я описах, ако трябва ще я нарисувам. Всеки може да я струпа за нула време и при наличие на измервателни уреди, след малко аритметика да види как се изменя индуктивността в динамичен режим. Единственият начин да увеличим dL/dt е като подберем сърцевина със стръмна В-Н крива, пише го в книжката за магнитни усилватели. Това е подобно Кус на транзисторите и стръмността на характеристиката на лампите.
Е, ако съм помогнал - добре, ако не - си е мой минус, въпреки че понякога и минусът е плюс(малии, каква умнотия)...

Поздрави...

[varvarin]

Нека онагледим малко нещата графично. Прилагам осцилограма One_shot0031.jpg на еднотактен комутатор работещ в режим на шунтиране. Долната крива е на тока през бобината а горната на изходното напрежение. Със зелено е отбелязан времеинтервала през който се намираме вляво от мю макс. а със червено след мю макс. По време на зелената част бобината притежава някаква индуктивност която в следващия момент (в червено) вече е спаднала многократно благодарение на което имаме такава голяма скорост на нарастване на тока. Както добре се вижда точно в този момент се извършва комутацията на потока и затова изходното напрежение се стреми към максимум. Ако беше още малко по дълъг импулса щеше да се види един пик веритикално нагоре което значи че сме подминали вече и дълбокото насищане и единствено омичното съпротивление ограничава тока след този момент. Тук бобината е паралелна на захранването. Моето виждане е че трябва да се работи само в червената област. Както се вижда в зелената зона тока през бобината не индуктира съществено напрежение в изхода. Тази постановка има доста по къса линия на шунта от основната (феритна от по стари опити). Ако линиите са съизмерими индуктиране на напрежение се наблюдава още преди насищането и имаме трансформаторен ефект. В червената зона поради незначителната индуктивност се губи еднозначната зависимост - бобината има малка индуктивност и поглъща малко енергия (W=L*I^2/2, L=>0), а в същото време създава голям поток в изходния магнитопровод благодарение изместване потока на магнита. За да се задържи режима само в червената зона трябва тока през бобината да има постоянна съставна, която да не позволява връщане към зелената зона чието преминаване е свързано с постоянно поглъщане и отдаване на енергия а същевременно не води до индуктиране на изходно напрежение (комутация). Този пик който се получава след червената зона и не се вижда тук може да се ползва за запушване на тиристора или транзистора. Освен това както се вижда времето за преминаване по дясната част на кривата е по кратко отколкото лявата въпреки че тя наистина е по полегата. Причината отново е липсата на индуктивност (намалената в пъти по точно). Останалото е въпрос на оразмеряване на магнитната верига което е и най трудната част според мен. Е щом няма желание за спор значи няма да стигнем до истината. За мен няма голямо значение. И сам войнът е воин... Бих могъл да оползотворя времето пред компютъра с конструиране на постановки. В интерес на добрата работа щеше да е хубаво ако някой има по пресни умения по оразмеряване на магнитни вериги и да си поиграе да посмята а аз ще го направя на живо и да видим резултата. Не съм любител на математиката а на практиката. В случая обаче тя е нужна поне за да стигнем близо до резултата. Както и да е.

Успехи на всички!

[Иван Димов]

   Да разтегна и аз малко теория по въпроса. Ако магнитопроводът е намагнитен до насищане от магнита и ние му действаме с ток в бобината, така че да го размагнитим - трябва да употребим доста голям ток. Първоначално този ток ще нараства свободно (ще го спира само малката индуктивност на бобината без желязо) докато стигне до точката на насищане. Това предполага, че магнитният интензитет Н на бобината в тази точка е съвсем малко по-малък от интензитета Нм на магнита. Нм е от порядъка 700-900 кА/м, което е твърде много и ако магнитът е близо до размагнитващата бобина едва ли лесно ще размагнитим желязото на магнитопровода. Това би могло да стане с високо напрежение в кондензатор и рязък импулс, но май при Валери няма такова. Затова аз смятам, че магнитопроводът е намагнитен от магнита до около 0.5Т - там кривата В(Н) е най-стръмна и при малки изменения на тока имаме големи изменения на В и от там голямо напрежение U=w.S.dB/dt. Ако магнитопроводът тръгва от магнита със сечение S и индукция В=1Т и после се разклонява на две крила, всяко от които също със сечение S (общото сечение на двете крила е 2S), то индукцията във всяко крило ще е В=0.5Т. Остава да манипулираме потока в едно от двете крила (или и в двете). Например ако едното намагнитим до 1.5Т, другото ще обърне намагнитването си до -0.5Т.
   Това са само разсъждения - още не съм правил опити.

[varvarin]

Иване, расъжденията са правилни ако разглеждаме само един магнитопровод. В ИНКОМП съществува алтернативен път за магнитния поток който в режим на покой не е предпочитан от същия поради по голямото съпротивление. Това променя доста нещата в енергийно съотношение. КОгато става въпрос за един поток в един магнитопровод всичко е ясно, но тука има два потока и момента с определяне на работната точка е деликатен. Както ти описваш пускайки ток през бобината ще излезеш от насищане. Е това никой не иска да го разбере че когато противодействаш на потока на магнита сърцевината на шунта излиза от насищане. Ако потока на намотката е по посока на магнита влизаш още в по дълбоко насищане. Когато потока е кръгов половината от шунта винаги излиза от насищане (ако е била наситена де) - това е разклонена магнитна верига. Преориентитането на домените винаги е свързано с поглъщане на енергия. Автора на устройството описва и двата начина за работещи. Дали е така само господ знае. Ако ти е интересно поразрови темата може да дадеш добра идея. Аз съм посъбрал почти всичко за мощна постановка с малките доста си играх, имаше много лоши и по добри резултати. Специално на 50 херца при малките постановки имах доста загуби от тънката намотка и затова се насочих към по едра постановка! Освен това ми се вижда по логично да репликираме най близко до оригинала и после да правим вариации.

Поздрави!

[getca]

Понеже си говорим за дълбоко насищане на феромагнетик, ето малко данни за динамичната промяна на индуктивността на бобина с феритна сърцевина в подобен режим. Индуктивността се захранва с правоъгълни импулси с честота 30кХц и променлив К_зап.
Тороиди ферит R16/10/6, u=10000, S=72мм², l_ср=41мм, 2бр., 2х4нав. на всеки, намотките в паралел:
  Без подмагнитване
    U_захр=11.7в |
     I_захр=0.02a | --> L=U_захр*t_пик/I_пик=
     I_пик=0.4a     |         =11.7в*1.5*10^-6сек/0.4а~44мкХ
     t_пик=1.5мкс |
  С подмагнитване
    U_захр=11.5в |
     I_захр=0.1a   | --> L=U_захр*t_пик/I_пик=
     I_пик=10a      |         =11.5в*1.0*10^-6сек/10а~1мкХ
     t_пик=1.0мкс |

Е-образна сърцевина ферит Е6х11, u=2600, S=132мм²,l_ср=40мм, 4х5нав. последователно:
  Без подмагнитване
    U_захр=23.8в |
     I_захр=0.04a | --> L=U_захр*t_пик/I_пик=
     I_пик=0.5a     |         =23.8в*1.5*10^-6сек/0.5а~70мкХ
     t_пик=1.5мкс |
  С подмагнитване
    U_захр=23.7в |
     I_захр=0.15a | --> L=U_захр*t_пик/I_пик=
     I_пик=5a        |         =23.7в*1.3*10^-6сек/5а~6мкХ
     t_пик=1.3мкс |
    U_захр=23.5в |
     I_захр=0.20a |
     I_пик=10a      | --> L=U_захр*t_пик/I_пик=
     t_пик=2.2мкс |         =23.5в*2.2*10^-6сек/10а~5мкХ

Целта на тоя куп числа и сметки е да изясни термина подчертан удебелено в началото на писанието. Изменението на индуктивността е непряк показател за промяната на магнитната проницаемост, така че целта е  достигане на минимална индуктивност и скорост на изменение dL/dt. За напрегнатостта Н на полето съдим по импулсния ток във веригата. Не е взето предвид спадането на индуктивността вследствие изместване на работната точка в зоната на частично насищане при подмагнитване с ПМ без захранване, която е около половината от тази без подмагнитване. Какви са изводите...

  > Ясно изразено влияние на материала на сърцевината или вида на хистерезисната крива - реално около 20 пъти намаляване на L при тороидите и 6-7 пъти при Е-то;
  > Дълбоко насищане със силно спадане на проницаемостта се постига с напрегнатост порядък и повече по-голяма от тази при u_max;
  > Работната точка при дълбоко насищане е силно вдясно от максимума по кривата на изменение на магнитната проницаемост;
  > Феритът не е подходящ материал за сърцевина на магнитен шунт/комутатор

Уточнение: ПМ са поставени челно на сърцевините, така че магнитният поток да минава по дължината на съответната сърцевина, а не напречно. По слаби ПМ или въздушна междина биха намалили изместването на работната точка от подмагнитване, но това ще увеличи изразходената енергия.

[varvarin]

Опитай да подмагнитиш по начина показан в предишен мой пост с кръгъл магнит съизмерим с външния диаметър на тороида... Резултата ще е интересен :-) Нека тороида има нормална намотка по целия периметър.

Поздрави!

[Иван Димов]

варварски цитат

Тогава управляващата намотка извежда сърцевината от насищане колкото и да е странно. На това се дължи и намаляването на управляващия ток за което говори Валери. Това което за мен е странно е как така напрежението  на индукция е съпосочно на захранващото.

   Ако започнем размагнитване от дълбоко насищане, идва момент, когато желязото започва да се размагнитва и съответно имаме голямо dB/dt, което действа като "внезапна спирачка" за тока. С други думи, токът рязко намалява от максималната си стойност, а напрежението на изхода е максимално. Възможно е на изхода да има диод, който да пропуска тока в размагнитваща посока (входният импулс също е в размагнитваща посока, а ограничението на диода при товара облекчава размагнитващия процес, защото блокира намагнитващия полупериод).
   Що се отнася до вида на управляващата намотка - според мен броят на навивките не е толкова важен. Интензитетът Н на бобината се определя от приложеното напрежение U и от големината на капацитета С на кондензатора, от който тръгва импулса. Н е пропорционален на U по кв. корен от С. Или ако искаме по-голяма размагнитваща сила на бобината, по-добре е да вдигаме напрежението, отколкото капацитета на кондензатора. При "Тестатика" напрежението е десетки хиляди волта (да речем 50 kV). Броят на навивките определят по-скоро дължината на импулса във времето, отколкото да са от значение за интензитета Н на бобината.

[mzk]

   Що се отнася до вида на управляващата намотка - според мен броят на навивките не е толкова важен. Интензитетът Н на бобината се определя от приложеното напрежение U и от големината на капацитета С на кондензатора, от който тръгва импулса. Н е пропорционален на U по кв. корен от С. Или ако искаме по-голяма размагнитваща сила на бобината, по-добре е да вдигаме напрежението, отколкото капацитета на кондензатора. При "Тестатика" напрежението е десетки хиляди волта (да речем 50 kV). Броят на навивките определят по-скоро дължината на импулса във времето, отколкото да са от значение за интензитета Н на бобината.

Здравей, може ли да поясниш горния цитат?

[Иван Димов]

   Енергията в кондензатора, при включване към бобина, се трансформира в магнитна енергия. Енергията на кондензатор е C.U^2/2, а енергията на магнитното поле в единица обем е пропорционална на H^2. Като приравним двете енергии и коренуваме, се получава, че Н е пропорционален на U по кв. корен от С. Тази зависимост съм я засякъл в учебник по електротехнология, където чрез импулсен ток в бобина се деформират проводими тръби чрез магнитно налягане
 Pм=H^2 [J/m^3]
   Освен това, по-горе споменатата пропорционалност съм я извел и по втори начин твърде елементарно с точност на формулите по мое мнение до 10%. Логиката на извеждането на формулите е твърде елементарна (и лесна за възприемане), но по въпроса трябва да напиша цяла теория по елементарен електромагнетизъм - напролет може би ако остане време. Така че броят на навивките на бобината не са чак толкова от значение - важна е енергията, запасена в кондензатора, която се "изтрясква" в бобината. Прекалено многото навивки само забавят импулса без да увеличават магнитния интензитет Н.

[getca]

Здрасти Иване,

Интересна теория развиваш, но всяка теория трябва да се докаже, иначе само си приказваме. Знае се, че магнитният интезитет, напрегнатост или сила на полето е във функция от тока, броя навивки и дължината на силовата линия. Много интересно как реши, че броят навивки не е важен за създаване на определено Н, щото има един термин - ампер навивки, който ти е известен предполагам. Иначе да изтряскаш кондензатор в бобина е интересно, но на практика процесите са сложнички - разните му там резонанси, насищания и т.н... Мога да говоря много покрай години игра с електронните запалвания за коли, но първо вземи погледни нещата практически и тогава ще коментираме.

Поздрави...