Животът- начин на употреба! > Медицина, здравословно хранене

Лечение на рак със Сода - Натриев бикарбонат - др. Тулио Симончини

<< < (5/7) > >>

smsi-h:

--- Цитат на: Ksurnev в Ноември 06, 2015, 01:20:56 pm ---Писах, защото това ми е минало през главата.
Ако някой иска подробности от случаите, мога да ги опиша кратко.

--- Край на цитат ---

Я-зека искам и се интересувам.

PyroVeso:
Точно комплекс си е, нещо като алкохолат, ама не точно. С водородни връзки е.
Естер не е, EDM. Естери се наричат съединенията между алкохол и киселина (например глицерол тринитрат - въй че гърми!). Съединенията между метал (катион) и киселина се наричат соли. Между алкохол и метал - алкохолати, но те се хидролизират от водата. Тук многобройните хидроксилни групи от захарида просто обграждат натриевия катион като противойонна атмосфера и го "скриват" от разпознаващите го механизми на клетките. Липсва и локална алкалност по същата причина. До момента, в който нещо не започне да разгражда захаридите - тогава натрият, с цялата му алкална сила, лъсва! И после е.. м.. на всички киселолюбиви патогени, гъби и пр. сволочь.

Тази температура 42'С сигурна ли е? Защото от моята практика е към 50'С... При 55 вече започва да покафенява и да има гаден вкус (а в ръководствата пише да се загрява до малко преди това). Бърка се около 5 минути на 50'С и после се пие на екс, без да се охлажда. Слагам по около 50 милилитра клен + необходимото количество сода.

За количеството сода също са изписани маса неточности по-нагоре. Започва се от четвърт чаена лъжичка и дозата бавно се увеличава - четвърт, половин, 3/4, като на всяко стъпало се задържа по няколко дена, примерно 3, за да може организмът да се адаптира. Постепенно се качва до ниво 4 чаени лъжички на ден, не повече!!! Като при това количество се задържа не повече от 3-4 дена, след което започва пак постепенно да се намалява до поддържаща доза (която е под лъжичка на ден). При промяна на дозата, и най-вече при увеличаването ѝ трябва внимателно да се следи как реагира организмът. Защото на някои хора стомахът им не може да се адаптира, при други туморите започват да се "топят" прекалено бързо, което от своя страна отравя кръвта... Ако се получи нещо такова - дозата се задържа, или се връща една стъпка назад. Трябва да се има в предвид и че не всеки тумор реагира по еднакъв начин на содения разтвор. Ако е възможно пряко да се въздейства върху тумора със содата - резултатите са категорични и незабавни, както при приятеля на Edin с клизмите. Има обаче тумори, които са недостъпни дори от нормалния кръвен поток на тялото и са много упорити. За тяхното стопяване е необходима обща алкализация на тялото и много време (търпение + екстремно внимание от алкализацията да не се причинят други бели...).

Д-р Симончини не е споделил как точно прилага содата - директно в кръвния поток ли я влива, обща алкализация на организма ли предизвиква, разчита на някаква локална струя ли... Тези неща е хубаво да се уточнят.
Не забравяйте, че именно дозата разграничава лекарството от отровата. В ентусиазма си да помогнете, да не погубите някого. Наблюдавайте реакциите, наблюдавайте тялото. Ако всичко протича кротко, без стомашни и общи неразположения, може дори да ускорите леко увеличаването на дозата, но не прекалявайте.

edin:
Не е проблем, сода да се влее директно в кръвния поток. Това в спешното, първо  го правят, при акохолно отравяне. Ако някой докопа инфо, за процентния разтвор,ще е добре да се напише тук и да се знае.

Ksurnev:
smsi-h

Първо за язвата.
Моят вуйчо имаше такова заболяване дълги години, язва на дванадесетопръстника.
Докторите бяха вдигнали ръце и искаха операция с премахване на пилора и дванадесетопръстника.
Беше отслабнал, защото повръщаше почти всичко изядено, и ходеше като дюлгерски метър.
Тогава един дядка - каменар от с. Радилово му беше казал за меда и топлата вода. Рекохме си, че ако не помогне, няма да навреди.
Пи мед и топла вода около четири месеца и почна да си позволява даже люти чушки и пържено с подправки, което до тогава беше немислимо.
Продължи да пие мед и на 7 месец му правиха скопия и не откриха вече язвата.

Баща ми доказано имаше ерозивен гастрит на стомаха и дванадесетопръстника.
Губеше много кръв и се налагахя кръвопреливания. Толкова пари съм дал за кръв, а той беше и кръводарител.
И него го лекувах с мед и топла вода. Оправи се за четири месеца и доктора, който го гледа се хвана за главата, не можеше да повярва.

За кленовия сироп.
Пак при баща ми три години след язвата му намериха изменения в дебелото черво. Беше на 79 г. и решиха да не го режат, защото имаше прекаран инсулт и тахикардия. Моя позната от Канада случайно ми беше донела хубав кленов сироп за палачинки та го ползвах за баща ми.
Точмо такъв се продава и в България.
Докато намеря начина на приготвяне беше голям зор. Количеството е колкото при ПириВесо - 50 мл. + 1и половина ч.л. до две сода, може и 1с.л. Първите дни се покачва малко темперетурата но не е страшно. Не съм варил сиропа на 50 гр., варил съм го на 45. Трудно е да се изпие на екс на 50, просто пари. Трябва да е на телесна температура за да не се затваря пилора.
Образуванията на 2 месец почти бяха изчезнали, на 4 не успяха да ги видят. Баща ми почина на близо 85 г. от обезводняване (нещо като дизинтерия) вирусно.

Това е от мене.
Поздрави от Смолян.

ПП Баба ми познаваше многобилки и казваще: За ката болка си има билка, ама ние ги не знаем всичките.

PyroVeso:
Колега Ksurnev, това с повишаването на температурата и аз съм го забелязал! Обаче го отдавах на временно обостряне на заболяването.
За температурата на приготвяне дали е 45 или 50'С няма да спорим - щом на 45 работи, значи всичко е ОК. На 50 също работи и при това не пари (разлика от 5'С не може да е фатална за тялото, а за реакцията може да е от съществена важност). Но пак казвам - и 45 може да е ОК. Обикновено когато съм ги бъркал тези илачи работата, разбирате, е много на зор, така че не съм се задълбочавал в подробностите.
Една позната от квартала преди 3-4 години я посъветвах и ѝ дадох материали за този вид терапия - за 3 месеца стриктно изпълнение пребори рак на гърдата с разсейки, а преди това направо се беше отписала. Сега чак ми е неудобно като я срещам от благодарностите ѝ... :)
Имам още 2 случая с хепиенд, както и един неуспешен, но тогава от момента на диагнозата до момента на смъртта изминаха словом и цифром 20 дена, а и човекът беше много отслабнал.
Важното е, че методът работи! Предполагам и за здрав човек би било полезно да си го прилага веднъж годишно за по 2 седмици като попревали 40-те. С чисто профилактична цел.
А как обожавам кленов сироп...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия