Плазмено компресионно устройство (патент на ВМС на САЩ)
https://patentimages.storage.googleapis.com/1a/2e/a3/0df9bcb37c0593/US20190295733A1.pdfЗаявка за патент от Министерството на ВМС на САЩ, публикувана на 26 септември 2019 г. за „Устройство за плазмено компресиране“.
Ето резюмето:
Плазмено синтезиращо устройство, което включва кух канал и поне една двойка противоположни въртящи се динамични фузори. Кухият канал включва вакуумна камера, разположена в кухия канал. Всеки динамичен фузор има множество отвори и външна повърхност, която е електрически заредена. В комбинация двойката (ите) динамични фузори създават концентриран поток от магнитна енергия и електромагнитно излъчване във вакуумната камера, при което концентрираният поток от магнитна енергия компресира смес от газове, които се впръскват през отворите към вакуумната камера, така че плазма ядрото се създава и електромагнитното излъчване нагрява плазмената сърцевина, докато
произведените магнитни полета ограничават плазменото ядро между динамичните фузори, така че когато допълнителна смес от газове се въвежда в плазменото ядро през отворите, се получава енергийна печалба.
В раздела за описание на приложението тя обяснява:
Всички тези методи за задържане на плазма имат сериозни проблеми, като изискване за изключително голям размер (съизмерим с този на самолетоносач), плазмена нестабилност за токамаци и загуби на мощност и кратки срокове за затваряне на магнитни огледални машини. Нито един от тези методи на затваряне досега не е успял да постигне равномерна реакция на синтез, а именно условието изходната мощност на термоядрен синтез да е равна на входната мощност, да не говорим за постигане на условието за запалване, при което изгарянето на плазмена плазма се поддържа самостоятелно, без да е необходимо външно мощност. В резултат на това има нужда от ефективно устройство за плазмено компресиране, което създава енергийна печалба.
Така изглежда, че това изобретение е предназначено да се поддържа само без нужда от влагане на енергия, постижение, което разбира се би било голям пробив в полето на синтез. Не знаем обаче дали тук има някакви експериментални доказателства, че този метод действително работи или дали това е само идея, която според изследователите може да работи.
