Здравейте приятели,
Едно нещо много ме смущава и не мога сам да намеря отговора, та реших да го поставя тук в пространството.
Мисля си следното: Виждал съм Браунови горелки как правят чудесата на които са способни, включително истинската горелка на Юл (поне корейския модел) демонстриран пред мен тук в Лондон и затова не разбирам как е възможно да имаме една и съща входна енергия (енергията да се разложи водата), но на изхода пламъка да нагрява различните материали до различна температура - някои до 1500 градуса, други до повече. Как тогава няма да можем да говорим за възможност за произвеждане на повече енергия от вложената.
Теоретически не би трябвало да има ограничения в постигането на изходната мощност при една и съща вложена енергия. Тогава защо е невъзможно да 'впрегнем' тази изключителна топлина с подходящия материал да работи за нас и да прави повече отколкото й е нужно да се произведе. Реално изходната топлина не зависи от вложената енергия, а от материала, който нагрява, нали така? Виждал съм как пламъка за секунди нажежава въглища или стопява стомана или стопява стъкло или стопява тухла и то говорим за едно и също време - няколко секунди. В същото време обаче изброените материали имат все различни точки на топене.
Няма ли да е достатъчно тогава да вземем материал, който издържа на супер високи темрератури и той да служи за нагряването на водата, за образуване на пара да върти парната турбина или пък Стърлинг машина, или пък каквато и да е система използвана за преобразуването на енергията? Моля само дръжте под внимание че влаганата енергия е една и съща.
Аз ли пропускам нещо? Помогнете моля ви да го разбера добре. ЕММ, ти поне имаш доста практически опит, как мислиш за това?
Благодаря предварително.
ФЕ
