Автор Тема: Теория на СЕ базирана на PMH на Leedskalnin, Steven Mark, Hendershot, Moray и др  (Прочетена 19001 пъти)

@praktik

  • Гост
Определено , тук има  някакъв хляб, но трябват експерименти  , експерименти , и пак експерименти .

Неактивен sabaka808

  • Beginner
  • *
  • Публикации: 67
  • Пол: Мъж
  • Живей за мига работи за кеф!
  • Скайп: sabaka 808
И КАКВО В ТИЯ БОБИНИ ТРЯБВА ДА СЕ ИНДУЦИРА ТОК ЛИ? ПРАВИЛ СЪМ ГО С БОБИНИ ОТ КОНТАКТОРИ! ОТЧИТА МИ НАПРЕЖЕНИЕ НО ХИЛЯДНИ ОТ ВОЛТА ЗА НИЩО НЕ СТАВА. МОЛЯ НЯКОЙ ДА МЕ СВЕТНЕ ПО ВЪПРОСА! ИМАМ УСЛОВИЯ ЗА ТЕЗИ ОПИТИ .
« Последна редакция: Август 08, 2013, 07:34:16 am от Maistora52 »

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Дами и господа, ето нещо интересно, но какво ли е то?


Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Низо, изглежда никой не схваща графиката, дай хинт :) Очевидно ти си правил/генерирал този атомен модел? Предполагам червените и сини сектори представляват магнитни полюси, но как се е получила самата графика?

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Подозирам, че Leedskalnin си е направил изкуствен атом. Атома бидейки самоподдържаща се магнитна структура, може да бъде обявен за вечен "двигател". Фигурата е сформирана така: Взимаме окръжност с обиколка 1 и друга с обиколка 1.618 (златното сечение). Така получаваме 2 концентрични окръжности. Нека приемем, че това са 2 вида движения, свиващо и разширяващо. Правим копие на тези 2 окръжности, като периметъра на копираното свиващо, докосва центъра на първото разширяващо. След това всичко е копирано многократно с изместване няколко градуса. Получава се въпросната картинка. Интересното е в това, че тук имаме баланс между свиваща и разширяваща и тази много интересна "лента" където двете движения се преплитат. Цялата фигура сложена върху колелото на Leedskalnin ясно показва, че това Е дизайна, който той е ползвал. В колелото магнитите сочат навън, изстрелвайки магнитните частици навън (центробежно/разширително). Вижда се, че ринговете отгоре целят да хванат преплитащите се потоци. Също така се вижда, че свиващите движения са в кухината на колелото. За мен това си е голямо откритие, тъй като мен ме интересува доста какво е правил Leedskalnin. Радва ме това, че разбрах идеята на тези огънати рингове над колелото. Оказва се, че не са декоративни, а строго математически изведени елементи. Две от дъгите са малко по-дълги от другите две, или поне така сочи геометрията, която аз съм извел. Откритието на геометрията дава основа за точна репликация на идеите заложени в колелото!
По-вълнуваща за мен е връзката между тайна/окултна наука и конкретното й приложение. Става въпрос за символи като Звездата на Давид, Цветето на Живота, Рибката на Християните, Кръста на Тамплиерите. Това са знаци, които стоят по много храмове и свещени места и аз винаги съм смятал, че те имат научен смисъл, а не религиозен. Според мен има наука, която борави с някакъв специфичен род енергия, която кой знае защо се пази много строго от някакви тайни общества. Явно се вижда, че "плановете" или по-скоро геометрията се разпространява МАСОВО, за да не бъде изгубена, но в същото време няма абсолютно никаква информация за това как се ползва тази енергия. Сега като открих, че геометрията има връзка с колелото на ED.L. нещата придобиват друго измерение. Вече има връзка между тези стари символи и конкретна машина построена спрямо тях.
Какво прави тази машина? Доколкото разбирам, магнитите са поставени така, че да премахват магнетизма ...т.е. изстрелват го центробежно. Както се вижда от дизайна, обратно на магнетизма се движи свиващата енергия и отива към кухината на колелото. Какво може тази свиваща енергия не е ясно, но е доста вероятно тя да е анти-магнитна енергия. Енергия която явно е доста ценна. Мисля си, че може би идеята е, че магнетизмът е разширителна енергия и представлява 1/2 от енергията на магнита. Възможно е ние да ползваме само разликата между N и S, а да се окаже, че те са негативни енергии, а има трета позитивна (свиваща), която реагира с магнетизма много по-силно. Нещо като абсолютна нула за магнетизъм. Примерно ако сега ползваме N към S, то да има енергия която е N и S към абсолютната им неутрализираща.
Що се отнася до "детелината" отгоре, може би тя просто балансира или пък дава правилна орбита на частиците. Вижда се, че пасва точно на "лентата" от графиката, както по размер, така и по-форма. Nice!
« Последна редакция: Ноември 07, 2013, 08:16:48 am от Maistora52 »

Неактивен nizo

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 751
  • Thoughts become things!
Ето и свещени символи и връзката им с моята графика. Явно баланса на 2-те енергии е нещо много важно, щом го слагат с такава педантична последователност.

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Не баланса, а динамичния баланс!  При взаимодействието на двете начала има пулсация, като е важно накъде в крайна сметка се развива процеса - разширяващо или свиващо. Съответно имаме разложение (разпадане, деструкция) или синтез. Това се отнася до всичко в този свят - включително бизнес структури, политически формации, машини и дори живите организми. Затова е толкова ценна въпросната информация и особено правилното й разбиране  ;) Напомням пак за папуасите и пироните  ;D
« Последна редакция: Ноември 07, 2013, 08:19:41 am от Maistora52 »

Неактивен hyparh

  • Сериозен Експериментатор
  • Сериозен
  • ****
  • Публикации: 1 013
  • Пол: Мъж
  • As above, so below
Поздравления за откритието, усещането ми е познато и е страхотно :) По подобен начин, когато изучавах работата на Т. Браун, имах прозрение относно произхода на гравитацията. Прехвърлих концепцията за кондензаторите към елементарните частици и нещата си напаснаха. Частиците съдържат в себе си положителен и отрицателен заряд, образуващ незначителен "стрес" в пространството, което заемат. Когато, обаче, тази слаба напрегнатост на полето се обедини от огромен брой частици, съставящи масивните космически обекти, тази сила става видима под формата на гравитация. Навлизайки в субквантовата кинетика видях, че там концепцията е същата, всъщност си взех книгата най-вече за да потвърди очакванията ми.
Може да разгледаме колелото и като масивен космически обект, например звезда. При въртенето му имаме излъчване на първична енергия (genic energy при звездите), на която автоматично противодейства друга сила (гравитационна при звездите). Възможно е и тук към центъра да се получава гравитационен потенциал, който може да се използва по някакъв начин.
Въпроса е да използваме тези знания и да спретнем някое неконвенционално устройство с потенциал за СЕ, но нещо не идва интуитивно...
« Последна редакция: Ноември 07, 2013, 04:09:11 pm от hyparh »

Неактивен caduceus

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 347
Хайде малко практика  :) Домашно упражнение със шперплатова дъска, пирон, бобина, батерия, медна тел и два диска от мед и алуминий. Автор - контактьорът Хауърд Менгер, по дадени му указания. Цел - създаване на антигравитация и същевременно лавинно добиване на СЕ във вид на електростатика. Нещата са подобни на тези при ВСГ, вероятно имат връзка и с Ед Л. Цитат относно принципа:
Take the primary energy from electrons present in our atmosphere and channel the force which surrounds each electron into all types of simpler conveniences which cost nothing to operate utilizing so to speak a free energy. Do not destroy the electrons but take the power which surrounds each one of them using the power and then the released electrons go on their way recharge and become useful again.
Цитат относно "прибора":
Using a 24 inch plywood base I drilled a hole half way thru the
center.  In the hole I securely placed a carbon rod of a broken flashlight
cell. Next I obtained a large nail of like diameter and wound the nail with 50 turns of very fine copper wire.  I slid the finished coil off the nail the unwound ends of wire were about 8-10 inches long.  I soldered 2 extra
connections one from the top and one from the bottom: 2 of the ends were
connected to a small penlight battery.  I stapled some of the wires to the
wood base to hold the assembly in position.  Next I took the brass cap off a larger flashlight battery cell and glued it to the exact center of a 10 inch aluminum disc which was then placed in a balanced position on top of the carbon rod.  The four ends of the wire pointed at the edge of the disc
directly opposite to each other to form a cross approximately 1/8 of an inch from the disc edges.  All was set up in the imaginary shape of a pyramid. I made 2 connections at the bottom of the apparatus which apparently completed the circuit.  The disc immediately was enveloped in a bluish spinning light then it rose from the platform went thru my 12 foot ceiling and back down again destroying that model.  Did the electrons which came from the small battery start a reaction in the atmosphere which took over once the system was primed. Later the experiment was duplicated to the extent that the disc glowed but never did it move.
Преди години се опитах да повторя опита, но не успях - явно разбирането ми е било недостатъчно. Може би ще пробвам пак, като ми остане време някой ден. Давам го основно за размисъл по лавинното добиване на СЕ чрез създаване на етерен пулсиращ вихър и лек начален импулс. Вероятно много подобно е положението и при Капанадзе с неговата 9 волта батерия за старт - но там е свързано не с вихър, а с резонанс /което няма значение за крайния резултат/.
Поздрави
« Последна редакция: Ноември 08, 2013, 10:30:31 pm от Maistora52 »