Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Соларни източници - фотоволтаици, нагревателни и др.
СЛЪНЧЕВО ПАРНО
Ksurnev:
В Швецич бяха правили нещо такова с натриев сулфат (глауберова сол). За къща от 180 кв. целогодишно с топла вода и отопление бяха сметнали 8 тона.
Май се дехидратира при по-ниска температура, Температурата на водата и парното я смятаха 68 градуга. Имаше и някакъв топлообменник за дехидратацията. Нагряваше се от слънчеви панели с вода. Лятото сушиш - зимата мокриш.
Това беше публикация в "БТА Наука и техника", за съжаление не можах да открия списанието - ( 81-84г.) трябва да е.
PyroVeso:
Абе има много пилотни разработки, и за съжаление нищо достатъчно надеждно и неизискващо поддръжка, та да си заслужава да бъде комерсиализирано и приложено масово...
Проблемът е в това, че при дехидратацията кристалната структура на кристалохидратите се разпада до прах по-фин от брашно, след това, при обратната хидратация този прах се сбучква в монолитни бузи/друзи, подобно на втвърдяващ се гипс (който е точно дехидратиран CaSO4.2H2O), който след това няма разбиване!
Който си е играл с най-обикновени разтвори на соли във вода знае, че ако остави чаша със солен разтвор за дълго време някъде, водата започва да се изпарява, а солта да кристализира по стените на чашата "пълзейки" нагоре, като в един момент дори "прелива" през горния ръб на чашата и започва да пълзи надолу... Това се дължи на многократно изпарение, кристализация, капилярни сили, разтваряне, пак изпарение и т.н. Т.е. една такава сол, или кристалохидрат е абсолютно "неуправляема" по отношение състава, структурата си и местоположението си, след многократни "цикли" на хидратация и дехидратация.
Изходът е примерно върху множество тръби с огромна обща повърхност да се нанесе много тънък слой от кристалохидрата и да се имобилизира с някакъв полимер, който хем държи здраво зрънцата на едно място, хем е достатъчно порьозен, за да не спира обмена на парите...
Гадна работа!
Проблемът е подобен на този при разрушаването на електродите на оловните акумулатори при многократните цикли на разтваряне и отлагане на оловото и оксидите му...
GreenHulk:
Някой има ли таблица с коефициенти за топлинен капацитет на различни вечества.
Бях срещал и вариант за стая към къщата, напълнена с пясък, в която минават серпентини.
Ще е хубаво да го сметнем точно.
montanar:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%91%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
juliang:
--- Цитат на: GreenHulk в Октомври 23, 2018, 03:27:58 am ---Бях срещал и вариант за стая към къщата, напълнена с пясък, в която минават серпентини.
--- Край на цитат ---
Една по-разбираема таблица, показваща специфичната топлоемкост, но на куб дециметър (или литър):
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%8A%D1%91%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%91%D0%BC%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
Съгласно нея един литър пясък има почти 4 пъти по-малка топлоемкост от 1 литър вода.
Изобщо ... почти съм сигурен че водата е материала с най-голяма обемна топлоемкост.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия