hyparh, клистрона се изпозва за далечна космическа връзка в обхвата на СВЧ вълните, най-вече, радиотелескопи и подобна техника и е доста сложно човек в къщи да експериментира с такъв прибор. Как работи е ясно, модулира по плътност частиците отделящи се от катода, като им променя енергииното състояние.
Нека да помислим малко по иначе. Какво казва Гребенников, че неговите „блок панели“ се състоят от „микрояйчеста структура и сетки“ или микрокухинна структура и финни мрежи. Тези блок панели фактически изпълняват ролята на надкрилките на бръмбара. Сега няма да обсъждаме „жалузите“, а те изпълняват съвсем друга роля, а някой може да каже, че ,жалузи“ и „блок панели“ е едно исъщо нещо.
Самите кухинни структури на надкрилките на бръмбара, са фактически резонатори и в същото време асиметрични кондензатори, защото в средата на всяка ямка има едно или няколко стърчащи косъмчета или нещо подобно, а тези косъмчета се изпълват с нещо, като електролит, проводяща течност. Значи при експериментите трябва да се имитира подобна структура.
Мина ми през главата да взема много графитени обикновени шестограмни моливи, да ги нарежа на парчета по 5-6 мм и след това от вътре да фрезовам друг шестограм и да се получи клетка, като при пчелната пита, като в средата на дъното да се остави част от графитения писец във вид на малко конусче, което да имитира косъмчето при бръмбара. От задната страна писеца е отрязан наравно с дървото на молива и може да направи електрически контакт с някаква метална финна мрежа, на която да се подава плюса на високото напрежение. Така фрезовани тези парчета от моливи после се нареждат на една плоскост и ето ти кухинна структура и много на брои асиметрични кондензатори. Тази процедура е много трудоемка, ако се фрезова всяко парче молив по отделно. Сигурно има някоя прецизна CNC машина, която може да фрезова парчетата моливи, когато вече, са залепени на плоскостта или мрежата.
Засега това остава, като идея, защото намерих пластмасови плчелни пити с идеални шестоъгълници с дълбочина от 5,5 мм и мисля във всяка клетка на дъното да сложа графит на прах смесен с восък или някакъв лак или лепило, така че да се запази електропроводимостта на сместа. След това дъното на всяка клетка трябва да се пробие с малка бургия и да се постави по един тънък проводник, за да може графитения електрод да контактува с мрежата отзад и се получават пак много на брой резонатори и асиметрични кондензатори.
По отношение на това, как да се получи резоонанс в резонаторите или клетките, мисля, че от към отворите на клетките трябва да се постави друга мрежа или няколко с различна големина на отвора и да се подаде минуса на високото напрежение на тази мрежа или мрежи и после да се движи към и от клетките, докато се получи някакъв ефект. Все пак е възможно да се налучка някоя кратна честота на резонаторите или клетките.
Набавих си и балсово дърво с дебелина на листа 1,6 мм и имам някакви идеи да експериментирам и с него, ама ми омръзна да пиша, та за това друг път.
